В ируси като грипа могат да се разпространяват в организма, като използват „следата на смъртта“, оставена от самоунищожаващите се клетки, пише Newsweek.
(Във видеото: Проф. Кантарджиев: Няма повод за паника, но случаите на респираторни инфекции се увеличават)
Това откритие на учени от Университета Ла Троб и Института за медицински изследвания Уолтър и Елиза Хол в Австралия, както и от Торонто Метрополитън Университи в Канада, разкрива досега неизвестна част от процеса на клетъчна смърт и подмяна, което може да отвори път към по-ефективни лекарства.
„Открихме, че когато една клетка умира, тя може да остави "следа", която маркира мястото на смъртта и комуникира с имунната система,“ заявиха клетъчният биолог Джорджия Аткин-Смит и биохимикът професор Иван Пун.
В изследването, проведено с различни типове клетки, включително от мишки, екипът установи, че когато клетките самоунищожават, те променят формата си, отделят се от околната среда и оставят остатък, който учените описват като „следата на смъртта“.
„Досега се смяташе, че след като клетката бъде подканена да умре, тя се разгражда на случаен принцип с ограничен ефект. Нашите изследвания показват, че умиращите клетки преминават през поредица от стъпкови промени, за да "умрат правилно" и да продължат да "комуникират от гроба",“ обясниха Аткин-Смит и Пун.
„Следата на смъртта“ съдържа досега неизследван вид екстрацелуларни везикули – малки пакети, които клетките използват за транспорт на протеини, липиди и РНК към други клетки – наречени „F-ApoEVs“.
Тези везикули маркират мястото на мъртвата клетка и служат като „бележки“ за имунната система, за да идентифицира и почисти клетъчните остатъци, предотвратявайки нежелано възпаление.
Експериментите показват, че когато умиращите клетки са заразени с вируса на грипа, вирусът може да използва този „процес на почистване“, като се крие във F-ApoEVs, което потенциално подпомага разпространението на инфекцията към съседни клетки.
„Добре известно е, че грипът може да заразява клетки и да причинява тяхната смърт. Нашите резултати обаче показват, че вирусните частици могат да се скрият в следата на умиращата клетка, използвайки я като ‘Троянски кон’ за разпространение,“ обясниха учените.
Съавторът на изследването Стефани Рътър подчертава, че откритията показват колко е важно клетката да комуникира с околната среда за поддържане на здравето и как тези процеси могат да бъдат използвани от вирусите.
„Чрез по-добро разбиране на последиците от клетъчната смърт се надяваме да генерираме нови знания, които могат да доведат до разработването на лекарства за регулиране на този процес,“ добавиха Аткин-Смит и Пун.
Клетъчната смърт е свързана с много заболявания – от инфекциозни болести и автоимунни реакции до сърдечно-съдови заболявания и рак. Затова изследванията на клетъчната смърт имат широки приложения и могат да повлияят на лечението на много болести.
Следващата стъпка на учените е да валидират резултатите си чрез опити с мишки и проби от пациенти, за да потвърдят приложимостта на своите „вълнуващи нови открития“.