Д омашен филм от преди 62 години може да преобърне из основи разследването на убийството на американския президент Джон Ф. Кенеди и да докаже веднъж завинаги, че в онзи съдбоносен ден е имало втори стрелец на т.нар. „тревист хълм“, пише The New York Post.
8-милиметровите кадри с ниско качество, заснети от техник по климатици от Далас на име Орвил Никс, в момента когато куршумите разкъсват площад „Дили Плаза“ на 22 ноември 1963 г., не са били виждани от 1978 г. Тогава филмът е изпратен за анализ на компания в Лос Анджелис, след което попада под федерална собственост, въпреки че властите твърдят, че не го притежават.
Никс умира през 1972 г., а неговата внучка поема от покойния си баща съдебната битка за възстановяване на филма, за който тя е убедена, че струва над 900 милиона долара, тъй като може да държи ключа към разкриването на едно от най-големите прикривания в историята.
Сега федерален съдия постанови, че битката за филма може да продължи и че кадрите най-накрая може да видят бял свят.
За разлика от прочутия филм на Запрудер, който показва момента, в който президентът Кенеди е прострелян в главата, камерата на Никс е била насочена към прословутия „тревист хълм“ – точното място, откъдето много свидетели са смятали, че идват изстрелите. Конспиративни теории отдавна твърдят, че втори стрелец се е укривал зад ограда на хълма.
Филмът на Никс е уловил първата дама Джаки Кенеди как се качва на задната част на президентската лимузина веднага след прострелването на съпруга си, както и изглед към оградата.
Според адвоката на внучката на Никс, Линда Гейл Никс Джаксън, Скот Уотник филмът може да разкрие доказателства, че стрелецът Лий Харви Осуалд не е действал сам, благодарение на нови оптични технологии и изкуствен интелект.
„Това на практика е единственият известен филм, който е заснел района на тревистия хълм на площад „Дили Плаза“ точно в момента на убийството“, каза Уотник пред The Post, отбелязвайки, че кадрите могат да подкрепят доклада от 1978 г. на Специалната комисия на Камарата на представителите за убийствата, според който Кенеди „вероятно е бил убит в резултат на заговор“. Комисията е разполагала с филма на Никс и е изиграла роля в правната сага около връщането му.
„Ако подложим оригиналния филм, заснет с камерата, на оптичните технологии от 2026 г., със сигурност ще можем да извлечем детайли, които не са могли да бъдат уловени, когато комисията е разполагала с филма през 1978 г.“, добави той.
ФБР, в собствен анализ от 1980 г., открива неточности в този доклад, който се е опирал на акустичен анализ в опит да се определи местоположението на евентуален втори стрелец.
През последните шест десетилетия филмът на Никс е бил държан от ФБР, новинарската агенция United Press International, Конгреса и частна компания – The Aerospace Corporation в Лос Анджелис, която го е анализирала и твърди, че го е върнала на Националния архив.
През 1988 г. Националният архив заявява, че разполага само с копие от филма, а процедурата по събиране на доказателства, разпоредена от съдията от Съда за федерални искове Стивън Шварц с решение от 15 януари, дава шанс на адвокатите да се опитат да принудят правителството да разкрие информация за начина, по който е съхранявало материала.
Делото на семейството се основава на Петата поправка на Конституцията на САЩ, която гласи, че правителството няма право да отнема частна собственост без „справедливо обезщетение“.
В същото време Законът за архивите за убийството на Кенеди от 1992 г. предоставя на държавата права върху доказателствата, свързани с убийството, като същевременно установява процедура за публичното им разсекретяване.
Мащабното финансово искане на семейството обаче може да срещне сериозни затруднения, особено като се има предвид, че арбитражна комисия през 1999 г. оцени по-известния аналог на този филм, 8-милиметровия запис, заснет от шивача Ейбрахам Запрудер, на 16 милиона долара, наричайки го „уникален исторически артефакт с безпрецедентна стойност“.
Адвокатите на внучката на Никс използват тази стойност като ориентир за това колко би струвал филмът на Никс тогава, но настояват клиентката им да получи значителна лихва заради дългогодишното притежание от страна на правителството.
„Ако приемем, че този филм е струвал колкото онзи през 1992 г., и приложим 32 години сложна лихва с тримесечно начисляване, започваме да стигаме до суми от стотици милиони долари“, каза Уотник. Една „предварителна оценка“, до която е стигнал екипът му, възлиза на 930 милиона долара.
Случаят не е само въпрос на пари за наследниците на Никс – синът на Никс, Орвил Никс-младши, почина през юли, което забави производството.
Адвокатите на Никс Джаксън заявяват, че чрез съдебния процес и евентуален процес при липса на споразумение искат да принудят правителството да разкрие нова информация за това как и къде съхранява материали, включително фрагменти от мозъка на Кенеди и записи на вътрешни комуникации на полицията в Далас в деня на стрелбата.
„Все пак става дума за доказателства за убийството на президента на нашата страна“, каза Уотник. „Затова е още по-важно да знаем къде се намират тези архиви“. Адвокатите на семейството Никс не са склонни да приемат отговорите на правителството безкритично. Сред документите, които според тях са станали „неоткриваеми“ през годините, са оригиналното копие на допълнителния аутопсионен доклад на президента, до три снимки от аутопсията и мозъкът на Кенеди.
Националната администрация за архиви и документация не е отговорила на запитване за коментар.
Докладът на Комисията „Уорън“ от 1964 г. заключава, че Осуалд е действал сам, стреляйки по Кенеди от сградата на Тексаския училищен книжен склад, докато президентският кортеж е преминавал оттам, но конспиративните теоретици отдавна отхвърлят тези заключения.
