„Докато имам ум в главата и се чувствам здрава, смисълът на моя живот ще бъде театърът. Киното е друг свят, в който би могъл да съществуваш или не, там действат други принципи и закони на ползването на един творец. За мен театърът е всичко и той осмисля живота ми“, казва Невена Коканова (1938-2000) в интервю за 21-ия брой на списание „Паралели“ през 1991 година.
Невена Коканова, 1962 г. pic.twitter.com/n3GMdjmH2m
— Made in Bulgaria (@min_bulgaria) April 2, 2018
Днес се навършват 85 години от рождението на именитата българска актрисата. Тя е родена на 12 декември 1938 година в Дупница. Кариерата ѝ стартира през 1957 г., когато изиграва роля във филма „Години за любов“ и влиза в трупата на Ямболския драматичен театър.
През годините Коканова се превъплъщава в десетки роли, като пресъздава едни от най-запомнящите се женски образи в българското кино. Сред тях са Ирина от екранизацията на романа „Тютюн“ (1962), Лиза от „Крадецът на праскови“ (1964), Неда от „Отклонение“ (1967), Герда от „С дъх на бадеми“ (1967), Тинка от „Момчето си отива“ (1972) и др.
Театралните роли на актрисата са свързани със сцените на Драматичен театър „Рачо Стоянов“ в Габрово, Драматичен театър „Сава Огнянов“ в Русе, Сатиричен театър „Алеко Константинов“ и столичния Театър 199.
Невена Коканова се омъжва за популярния български режисьор Любомир Шарланджиев (1931-1979). Има дъщеря – Теодора.
85 години от рождението на великата и незабравима Невена Коканова (1938 – 2000). Тук заедно с Григор Вачков в откъс от българския игрален филм "Най-добрият човек, когото познавам", 1973 г., на режисьора Любомир Шарланджиев, по сценарий на Лиляна Михайлова. Музика Димитър Вълчев pic.twitter.com/QugAjdSTgh
— Човек на име Уве (@mihaylov_iliya) December 12, 2023
- За началото на актьорския път
„В контакта със зрителите си аз се усещам жива“, казва Невена Коканова на 31 март 1993 година пред журналистката Катя Петкова в предаване от рубриката „Звездите са тук“ на Българското национално радио. Думите на актрисата „оживяват“ на страниците на списание ЛИК благодарение на файл, предоставен на изданието от Златния фонд на БНР.
По време на разговора Коканова споделя за началото на актьорския си път. „Бях твърде млада, току-що завършила гимназия, когато стъпих на сцена за първи път, и сега разглеждам това време от разстоянието на толкова години, наистина само с умиление. Какво съм осъзнавала? Нищо, вероятно. Само че съм имала подтик да вървя по някакъв път, по който крача и днес“, казва актрисата.
„Аз и до ден днешен съм убедена в своите способности, храня добри надежди винаги, към всяка роля, към която пристъпвам. Но винаги съмнението ме придружава от едната страна и вероятно това ме прави по-будна“, допълва тя.
- В Кан през 1963 година
През месец май 1963 година БТА изпраща специален кореспондент за 16-ото издание на Международния кинофестивал в Кан. Откриваме негови публикации в бюлетините от „Международна информация“, които проследяват развитието на фестивала и българската делегация, която участва в него.
Фестивалът стартира на 9 май и е с продължителност две седмици. В него участват 32 страни с 28 игрални и 25 късометражни филма. България се включва с филма „Тютюн“ и късометражния филм „Букет звезди“, постановка на Радка Бъчварова по сценарий на Анжел Вагенщайн.
„Прожекцията на българския филм „Тютюн“ на Международния кинофестивал в Кан току-що е завършила късно снощи, когато един от световноизвестните писатели на съвременна Франция, членът на Френската академия Андре Мороа, спря при изхода на залата изпълнителката на главната роля Невена Коканова, стисна ѝ сърдечно ръката и заяви: „Присъствах на една интересна прожекция. Намирам филма за добър и поздравявам красивата артистка за големите ѝ постижения“, пише кореспондентът на 14 май.
Невена КОКАНОВА ~ Аз пак ще дойда...
— Web Stage (@WebstageBG) December 12, 2015
Поклон, аплодисменти, спомен. https://t.co/hPVZR56AU9 pic.twitter.com/pe3sEZITBr
Той допълва, че именитият писател, който е член на журито, пожелава да се фотографира за спомен заедно с Коканова, която му е направила силно впечатление. „Това беше първата високо авторитетна оценка за „Тютюн“, с който българското киноизкуство се представи на тазгодишния фестивал в Кан“, пише още в информацията от събитието.
- За времето в Сатиричния театър
„Много искам да кажа на моите почитатели защо останах толкова време в Сатиричния театър“, разказва Невена Коканова пред списание „Паралели“ през 1991 година.
„Навремето, когато Боян Дановски ме покани на тази сцена, не стори това напразно и аз разбрах колко мъдър е бил. Той познаваше моя подчертано драматичен стил и като добър педагог си позволи да разчупи таланта ми и да извлече от него някои и други неща от моето амплоа. Тук аз се доизграждах в една атмосфера на дълбок професионализъм, защото нашата генерация помни какъв беше тогава Сатиричният театър. Успявах да усетя тънкостите и стилистиката, с които трябва да боравя на тази сцена“, казва актрисата. „А това беше в плюс за мен. Сега съм убедена, че във всяка роля мога да вложа привкуса на шарения свят, защото той не е само трагедия, нито пък само комедия“, допълва тя.
- Последно сбогом
На 3 юни 2000 г. в 13:50 часа в Правителствена болница почина актрисата Невена Коканова, съобщават от болницата и допълват, че тя е страдала от нелечимо хронично заболяване.
На 5 юни Невена Коканова е изпратена с продължителни аплодисменти като след спектакъл след опелото в църквата „Свети Седмочисленици“. Около 3000 души се покланят пред паметта на голямата дама на българското кино и театър в Сатиричния театър.
Каменното сели Иглика. Родното място на Невена Коканова. pic.twitter.com/2n6qScslS3
— Д'белия Хамстер 🍥 (@fatHamsy) April 3, 2022
- Споменът в Иглика
Село Иглика, Габровско, е наричано още „каменното село“ заради вида на къщите и дуварите им, изградени от камък. Старинният вид на сградите е запазен и до днес. В началото на 80-те години на миналия век именно този исторически облик на селото очарова популярната актриса и тя си купува къща тук.
Споменът за Невена Коканова – за трудолюбието ѝ, за топлото ѝ и приятелско отношение, за веселия нрав и за красотата ѝ, все още се пази от познатите и приятелите й в Иглика.
Благодарение на връзката на актрисата с мястото селото се превръща и в декор на два филма с нейно участие – „Вечери в Антимовския хан“ и „Вампир“. Днес читалището в Иглика носи името на Невена Коканова и съхранява книгите от личната ѝ библиотека, дарени от дъщеря ѝ Теодора. По стените на читалището са окачени и скици, рисувани от самата Невена, предоставени от нейния добър приятел, археолога Дикран Балабанян.
След смъртта на актрисата Балабанян организира чествания в нейна памет в Иглика, където през лятото кани близки, приятели и колеги на Коканова. Сега настоятелството на читалището е поело организацията, но традицията продължава. И тази година – на 26 август, селото се оживи от спомена за именитата актриса. За да я почетат, в Иглика пристигнаха нейни приятели, съседи и колеги. Сред гостите бяха режисьорът Павел Павлов, актьорът Васил Банов, журналистът Георги Тошев и актрисата Мария Статулова.
„Чета и слушам колко велика актриса е била Невена. Искам да ви кажа, че не е вярно. Тя не беше велика. Тя беше единствената божествена актриса. И нито една римска императрица не заслужава тази титла колкото нея“, казва Дикран Балабанян.
