У чените преразгледаха дългогодишната представа за „Човека Лешникотрошачка“ (Nutcracker Man) — изчезнал хоминин и роднина на човека, получил прякора си заради големите зъби и мощните челюстни мускули — благодарение на нов анализ на фосилни отпечатъци от стъпки, намерени в Кения, съобщи CNN.
„Човекът Лешникотрошачка“, чийто вид е научно известен като Paranthropus boisei (P. boisei), е живял в Източна Африка отпреди около 2.3 милиона допреди 1.2 милиона години. Новите доказателства показват, че видът е бил по-висок, по-тежък и е имал по-сложни социални взаимоотношения, отколкото се смяташе досега.
Лешникотрошачката: мистерията на изчезналите братовчеди на човека
Предишни оценки, базирани на фосилни останки от P. boisei, подсказваха, че мъжките екземпляри са били високи около 131 сантиметра и са тежали средно около 49 килограма. Актуализираните изчисления, направени въз основа на дължината и ширината на 21 новоидентифицирани отпечатъка от стъпки, показват, че размерът на Paranthropus boisei е бил много по-близък до този на съвременния човек — с височина до 1.8 метра и тегло до 75 килограма.
Моделите на отпечатъците сочат още, че те принадлежат на осем индивида от вида P. boisei, които са преминали през района — формацията Куби Фора в Източна Туркана — по едно и също време, придвижвайки се като група. Тези запазени отпечатъци предоставят ценни следи за сложността на тяхната социална структура в крайезерната им среда на обитание, съобщиха изследователите в списание PNAS.
„Това място улавя невероятна снимка на анатомията, придвижването, поведението и заобикалящата среда на хоминините“, заявява водещият автор на проучването Кевин Хатала, доцент по биология в Университета Чатам в Питсбърг и сътрудник в Института за еволюционна антропология „Макс Планк“ в Лайпциг, Германия.
Череп на милион години променя разбирането ни за човешката еволюция
„Всеки подобен комплект отпечатъци ни отваря прозорец към момент във времето, в който можем пряко да наблюдаваме как хоминините са живели и как са взаимодействали със заобикалящата ги среда“, допълва Хатала. „Смятаме, че отпечатъците вероятно улавят група от възрастни мъжки екземпляри, които се движат заедно по брега на езерото.“ Той добавя, че заплахата от опасни животни като хипопотамите може да обясни защо групата е включвала само възрастни мъжки.
„Отпечатъците от стъпки са важни фосили, защото ни предоставят както анатомична, така и поведенческа информация“, казва Патриша Крамер, професор в катедрата по антропология към Университета на Вашингтон в Сиатъл. Крамер и преди е изследвала тези следи, но не е участвала в новото проучване.
Съжителстващи братовчеди
Следите, които са на около 1.4 милиона години, са добре очертани с дълбочина до 1.2 сантиметра и най-вероятно са били отпечатани в калта в плитките езерни води, посочват авторите. Седем следи са разкрити още през 1978 г. по време на теренна работа, ръководена от старши автора на изследването Анна Катрин „Кей“ Беренсмайър, геолог и куратор по палеонтология на гръбначните животни в Националния природонаучен музей „Смитсониан“ във Вашингтон. Разкопки през 2016 г. и 2023 г. по-късно разкриват още 14 отпечатъка от хомини, както и следи, оставени от животни като антилопи и хипопотами.
„Знам какво видях!“: Изследователи проверяват сигнали за Голямата стъпка в Охайо
P. boisei не е бил единственият древен роднина на човека, живял край езерото Туркана. В продължение на стотици хиляди години P. boisei е съжителствал рамо до рамо с Homo erectus (Изправен човек). Друго проучване от 2024 г., ръководено от Хатала, съобщава за откриването на фосилни отпечатъци в басейна Туркана в Кения, направени само през няколко дни разлика от два различни вида хомини. Изследователите хипотезират, че следите принадлежат именно на H. erectus и P. boisei.
„Не можем да кажем със сигурност как двата различни вида са взаимодействали помежду си на калните тераси, но знаем, че и двата вида са били тук по това време“, казва Беренсмайър.
Homo erectus е най-ранният роднина на Homo sapiens, който споделя телесни пропорции, подобни на тези на съвременните хора, което показва, че видът се е адаптирал към живот с изправено ходене. За сравнение, P. boisei, по-далечен братовчед на съвременните хора, е притежавал физически характеристики, които са по-близки до тези на нашите приматни предци, живеещи по дърветата.
Зловещ вой и огромни следи: „Голямата стъпка“ се завърна със семейството си в Охайо?
Отпечатъците от стъпките на P. boisei наподобяват тези на H. erectus и съвременния човек. Въпреки това има някои ключови разлики, които ги отличават, обяснява Хатала.
При предишни изследвания на отпечатъци от ранния плейстоцен (преди 2.6 милиона до 11 700 години) — период, в който P. boisei е съществувал, но H. erectus все още го е нямало — изследователите установяват, че следите имат по-плосък свод от тези на H. erectus и съвременните хора. Въпреки че това не означава задължително, че тези по-стари хомини са имали плоскостъпие, „то поне ни показва, че те са оттласквали краката си от земята по различен начин“, пояснява Хатала.
„Установихме също, че същите тези отпечатъци са склонни да имат палец, който е по-раздалечен и отклонен от останалите пръсти“, добавя той. „И двете характеристики се различават от това, което обикновено виждаме при съвременните хора, и това ни доведе до хипотезата, че отпечатъци с такава форма са по-вероятно направени от P. boisei.“
Фосилните отпечатъци: Снимка направена във времето
Учените откриват първите фосили от P. boisei през 50-те години на миналия век. Оценката на размера на този древен роднина обаче винаги е била предизвикателство, тъй като е имало много малко фосили, различни от черепи, които да могат категорично да бъдат приписани на този род. По-големите кости от този период обикновено са се смятали за принадлежащи на H. erectus, докато по-малките кости са се свързвали с Paranthropus.
„Но може би тези два вида са били много по-близки по размер на тялото, отколкото се смяташе досега“, казва Хатала.
За разлика от анатомичните останки като кости и зъби, фосилните отпечатъци от стъпки са моментна снимка, която улавя изображение на древните хомини, докато все още са били живи. Тези прозорци към миналото правят нещо повече от това просто да съхраняват историята — те подчертават връзката между съвременните хора и нашите отдавна изчезнали роднини, посочва Беренсмайър.
„Те позволяват на хората да се асоциират с тези фосили много по-лесно, отколкото с изолирано парче кост или челюст“, допълва тя.
Тази перспектива хвърля по-ясна светлина върху праисторическия свят на нашите изчезнали роднини. Макар че P. boisei и H. erectus може да не са изглеждали много като съвременните хора, Homo sapiens е тръгнал по техните стъпки и е ходил по същия африкански пейзаж около половин милион години по-късно.
