У чени съобщават, че сериозно смачкан череп, изкопан преди десетилетия от речен бряг в централната част на Китай и който дълго време не можеше да бъде класифициран, сега разклаща познатото ни дърво на човешката еволюция, пише CNN.
Черепът е дигитално реконструиран и се смята, че е на около 1 милион години. Неговите характеристики показват, че фосилът принадлежи към същата линия като известния „Драконов човек“ и денисованците – мистериозна и наскоро открита популация на праисторически хора с неясен произход. Възрастта на черепа и категоризацията му като ранна предшественическа форма на денисованците биха означавали, че тази група е възникнала много по-рано, отколкото се е смятало досега.
Широкият анализ на изследователите, базиран на реконструкцията и над 100 други черепни фосили, също така предлага радикално различна представа за човешката еволюция, съобщават учените в списание Science. Резултатите значително променят времевата линия на видове като нашия Homo sapiens и Homo neanderthalensis. Неандерталците, архаични хора, които са живели в Европа и Централна Азия преди около 40 000 години, са известни с това, че са живели заедно с денисованците и са се кръстосвали с тях.
Facial reconstruction of a Bronze Age man from the Yupsy grotto, Abkhazia, who belonged to the Dolmen culture.
— Ancestral Whispers (@Sulkalmakh) September 8, 2024
The people of the Dolmen culture were a mix of local CHG and Upper Mesopotamian farmers, genetically similar to modern West Georgians and Abkhazians. pic.twitter.com/zIF1H9MIyr
„Това променя много от разсъжденията, защото предполага, че преди 1 милион години нашите предци вече са се разделили на различни групи, което сочи към много по-ранно и сложно разклонение на човешката еволюция, отколкото се е вярвало досега“, коментира Крис Стрингър, палеоантрополог и ръководител на изследванията по човешка еволюция в Лондонския музей по естествена история.
Ако тези открития бъдат широко приети, те ще изтеглят възникването на нашия вид с около 400 000 години назад и ще преосмислят драстично познанията за човешкия произход.
Заплетен произход
Черепът е един от два частично минерализирани фосила, открити през 1989 и 1990 г. в района Юнсян в Шиян, провинция Хубей, централен Китай. Трети череп, открит наблизо през 2022 г., все още не е описан официално в научната литература.
„Решихме да изучим този фосил отново, защото има надеждно геологическо датиране и е един от малкото човешки фосили на възраст от милион години“, казва първият автор на изследването Сяобо Фенг, професор в Университета Шанси, Китай. „Фосил на тази възраст е критичен за реконструиране на нашето родословно дърво.“
И двата черепа от Юнсян са деформирани от хилядолетията прекарани под земята, но вторият, известен като Юнсян 2, е по-добре запазен и е използван за новата дигитална реконструкция. Тя е извършена с помощта на съвременни технологии като КТ сканиране, светлинна визуализация и виртуални методи, за да се отделят костите от скалната матрица и да се коригират деформациите, присъщи на фосила.
Yunxian 2 skull was found in June 1990 at Xuetangliangzi site on the left bank of Han River. New reconstruction of one-million-years-old skull shows transitional features close to the origins of the Denisovans and Homo sapiens lineages #FossilFriday pic.twitter.com/s3Ex144jnO
— Odyssey to the Far East (@motherlander) September 26, 2025
Възрастта на черепа е определена чрез датиране на слоя седимент, в който е намерен, и на фосилите на бозайници в същия слой. Това доведе до предположения, че черепът може да принадлежи на Homo erectus – по-примитивен човешки вид, известен от този период. Въпреки че голямата и широка черепна кутия на Юнсян 2 наподобява Homo erectus, други характеристики като плоските и плитки скулови кости не съответстват.
Стрингър и колегите му заключават, че Юнсян 2 принадлежи към ранния предшественик на „Драконовия човек“ (Homo longi). Драконовият човек е идентифициран през 2021 г. от череп, намерен на дъното на кладенец в североизточен Китай. Проучванията от юни използват древна ДНК, за да свържат Homo longi с денисованците – сянкова популация, известна от генетична информация, извлечена от няколко фосилни фрагмента, но предполага се, че е живяла в голяма част от Азия.
Последният анализ също така предполага, че други трудно класифицирани фосили, открити в Китай, трябва да бъдат групирани с Homo longi и денисованците – включително фосили, които друг изследователски екип наскоро предложи като нов вид под името Homo juluensis, което означава „човек с огромна глава“.
Стрингър отбелязва, че третият череп от Юнсян ще позволи на екипа да тества точността на реконструкцията и мястото му в човешкото родословно дърво.
Пренаписване на историята
Черепите са особено информативни в изследването на човешката еволюция поради характерните си форми и особености и често са основният фосил, който потвърждава откриването на нов вид.
С помощта на новата дигитална реконструкция и анатомичната информация от 104 черепа и челюстни кости от човешкия фосилен запис, Стрингър и съавторът му Сижун Ни, професор в Института по палеонтология и палеоантропология на гръбначни животни в Пекин, реконструират еволюционните връзки между различни групи с математическа програма, използвана в еволюционната биология. Така е създадено филогенетично дърво, показващо как различните човешки видове може да са се разклонявали през последния милион години.
Анализът показва, че произходът на Homo sapiens, денисованците и неандерталците е много по-стар от преди смятаното.
Според новите данни денисованците и съвременните хора са споделяли общ прародител преди около 1,32 милиона години, докато неандерталците се отделят по-рано – около 1,38 милиона години. Това означава, че денисованците са по-близки до нас, отколкото неандерталците, които доскоро се смятаха за най-близкия „сестрински“ вид на Homo sapiens.
Раян МакРей, палеоантрополог в Смитсониънския национален музей по естествена история, който не е участвал в изследването, потвърждава, че реконструкцията съответства на Homo longi и денисованците. Той обаче е по-скептичен към анализа на филогенетичното дърво и смята, че екипът може би се е опитал „да направи твърде много с ограничени данни“.
Според МакРей е най-безопасно да се каже, че групата Homo longi/денисованци и Homo sapiens (включително архаични и съвременни хора) изглеждат по-близки един до друг, отколкото до неандерталците. Ако новите дати са верни, общият прародител на Homo sapiens, Homo longi и Homo neanderthalensis би бил Homo erectus.
Стрингър очаква, че откритията ще предизвикат известен скептицизъм и планира разширяване на анализа с допълнителни данни и фосили, включително от Африка, за да се уточни картината.
Изследването поставя и по-широк въпрос за местоположението на прародителските популации на Homo sapiens, неандерталците и Homo longi – в Африка или извън нея.
Авторите подчертават, че докато изследването напредва в разрешаването на т.нар. „бъркотия в средата“ – сложния масив от човешки фосили от периода 1 млн. до 300 000 години, находки като черепа Юнсян 2 подчертават колко много още трябва да се научи за човешкия произход.
„Когато започнах да работя в човешката еволюция преди повече от петдесет години, източноазиатските находки бяха маргинализирани или се смяташе, че представляват преки предци на съвременните източноазиатци. Но сега виждаме от Юнсян и други обекти, че Източна Азия съдържа ключови улики за по-късните етапи на човешката еволюция“, заключава Стрингър.
