А стероидите съдържат големи количества както благородни, така и обикновени метали и въпреки очевидните предизвикателства при достигането им, няколко стартиращи компании казват, че тези небесни тела биха могли да предложат устойчива алтернатива на добива на минерали на Земята, който е измъчван от проблеми като намаляващите доставки и щетите върху околната среда, пише CNN.
Надпреварата за достъп до това богатство от ресурси е в ход. Сред компаниите, работещи по проблема, е базираната в Калифорния TransAstra, която е разработила и тества устройство, наречено Capture Bag - надуваема торба, която се предлага в различни размери и е предназначена да улавя всичко - от малки камъчета до камъни с размерите на къща. Компанията казва, че торбата може да се използва и за почистване на космически боклук, създаден от човека, проблем, който е все по-голям източник на безпокойство за правителствата и учените.
„Събирането на астероиди е много рисковано и предизвикателно нещо“, каза Джоел Серсел, аерокосмически инженер, преподавал в Калифорнийския технологичен институт и основател на TransAstra.
„За да решите проблема със събирането на астероиди, всъщност трябва да решите четири други проблема, които наричаме откриване, улавяне, преместване и обработка“, допълва той.
С други думи, системата за добив на астероиди трябва да може да открива космическата скала, която ще се добива, да я улавя, успешно да я премества на безопасно място в Космоса и след това да я обработва, за да извлича минералите.
„Разполагаме с технологии във всички тези области. Според последното преброяване имаме около 21 патента и получаваме нов патент, издаден приблизително всеки месец“, добави Серсел.
В началото на октомври TransAstra завърши предварителен тест на Capture Bag, без реално улавяне, на борда на Международната космическа станция и чрез частно финансиране и финансиране от НАСА сега се готви да създаде много по-голяма и по-функционална версия на устройството.
Серсел знае къде да търси астероиди, които си струва да бъдат улавяни, като се стреми да съсредоточи търсенето си върху специална популация от тела в орбити, подобни на земните, около слънцето: „Те се носят много бавно покрай Земята, на разстояние само няколко милиарда километра. Вече знаем къде се намират стотици от тези обекти и планираме да стигнем до първия през 2028 г. – това, според нас, ще предизвика истинска индустриална революция в Kосмоса“, каза той.
coperni’s new air swipe bag for their fw24 collection is 99% air and 1% glass, made out of nasa’s nanomaterial silica aerogel which they use to capture stardust — THIS IS INSANE OMG!!!! pic.twitter.com/9HRps9CHMk
— 𝐝𝐞𝐧𝐢𝐬𝐚 (@pradapearll) March 4, 2024
Космическа златна треска
Към днешна дата TransAstra е набрала около 12 милиона долара от рисков капитал от частния сектор и около 15 милиона долара от договори и грантове, включително с НАСА и Космическите сили на САЩ.
Събирането на проби от астероиди е трудно и скъпо. Две стартиращи компании, работещи в тази област - Planetary Resources и Deep Space industries - се фалираха, преди да постигнат каквито и да било значителни резултати. Към днешна дата само три мисии са донесли проби от астероиди, заснети в Космоса, извършени от правителствени агенции от САЩ и Япония, и струващи стотици милиони долари.
TransAstra вече е разположила около дузина телескопи на три места – Аризона, Калифорния и Австралия – част от мрежа, чиято задача е да търси астероиди, подходящи за добив. Четвърто място вече е планирано в Испания.
Компанията нарича тези телескопи Sutter, на името на Sutter's Mill в Калифорния: „Там откриха злато в Калифорния, което доведе до златната треска. И ние смятаме, че проучването на астероиди с телескопи ще доведе до златната треска в Космоса“, обясни Серсел.
След като астероидът бъде профилиран като подходящ, TransAstra планира да използва своята торба за улавяне (Capture Bag), за да го улови. Торбата, изработена от материали, обикновено използвани в аерокосмическите приложения, като кевлар и алуминий, е херметична и може да бъде монтирана на превозно средство, което ще я освободи близо до целта, като в този момент торбата ще се надуе, за да освободи място за обекта.
Торбичките за улавяне се предлагат в шест размера, от микро до супер джъмбо: „Микро торбичките могат да се поберат в чаша за кафе. Те могат да уловят малко парче отломки, с размерите на диня“, каза Серсел.
TransAstra тества следващия по-голям размер – около метър в диаметър – на МКС: „Преминахме от скица на бяла дъска до доставка на хардуер за демонстрационния полет за седем месеца – в космическия бизнес това е нечувано“, каза Серсел. „Изстреля се с ракета Falcon Nine, беше докаран в космическата станция от астронавти и поставен върху това, което бих определил като външната част на космическата станция, което е вътрешността на шлюза. След това … беше тестван в условия на микрогравитация и вакуум и проработи.“
An inflatable, orbital Capture Bag that cld swallow up large and small asteroids for mining, or space junk for deorbiting has been developed by Calif.-based TransAstra...
— Steven Ashley (@steveashleyplus) November 13, 2025
(CNN) https://t.co/QsCW9gNcxn
Най-голямата предложена торба за улавяне би била достатъчно голяма, за да побере астероид с тегло 10 000 тона, голям колкото малка сграда.
TransAstra сега разработва 10-метрова версия на чантата - „големия“ размер - с финансиране от 5 милиона долара, половината от които са от НАСА. Серсел каза, че инженерингът ще бъде завършен след малко повече от година, след което ще бъде готов за космически полет. Но преди да се насочи към ценните космически скали, чантата ще бъде тествана с по-малко бляскави космически отломки, които Серсел нарича „смекчаващо средство за риска за пълната мисия за добив на астероиди“.
„Тази 10-метрова торба за улавяне ще бъде достатъчно голяма, за да открие спътници, които са в гробищеви орбити, но може да създават проблеми с навигацията. Тя ще ги улови и ще ги премести на по-безопасно място. Това е важна мисия. Но тя е и достатъчно голяма, за да излезе и да вземе астероиди, така че в момента работим с индустриални партньори по план за получаване на астероид, който може да е 100 тона“, каза Серсел.
Серсел казва, че няма икономически смисъл да се връща добивен материал на Земята. Той е убеден, че добивът на астероиди ще позволи на човечеството да преработва материали, необходими за космически хардуер, и да произвежда хардуера директно в космоса.
Търсене на решения
Както премахването на космически боклук, така и улавянето на астероиди привличат значителен интерес и инвестиции. По-рано тази година американският стартъп Astroforge изстреля Odin, сонда, предназначена да оцени състоянието на астероид за минни цели. Това беше първата частна мисия до астероид и беше изстреляна като част от лунната мисия IM-2 , но Astroforge загуби връзка с Odin след изстрелването.
Тестове за улавяне на космически боклук се провеждат успешно от години, но макар че все още не е внедрено пълномащабно решение, рисковете, свързани с орбиталните отломки, продължават да нарастват . Предложени са много различни технологични решения, от сложни роботизирани ръце до магнити и дори харпуни.
Едно от предимствата на торбата за улавяне пред по-сложните и усъвършенствани методи за захващане на обекти в Космоса, каза Серсел, е, че е евтина и здрава: „Същата торба за улавяне може да се използва за улавяне на обекти с различни форми, стига торбата да е достатъчно голяма“, каза той, добавяйки, че първоначално всяка торба ще струва милиони долари, но тази цена ще падне с увеличаване на мащаба, ставайки много по-конкурентна от роботизираните системи.
Според Елеонора Бота, доцент в катедрата по машинно и аерокосмическо инженерство на Университета в Бъфало, която не е свързана с TransAstra, ключовата характеристика на торбата за улавяне е, че тя може да закрепва обекти с различни форми, размери и ротационна динамика. „Тази гъвкавост е ценна за улавянето на астероиди и още повече за управлението на космически отломки“, добави тя. „Едно от основните инженерни предизвикателства е разполагането на големи, силно гъвкави структури във вакуумни и микрогравитационни условия на Космоса; този аспект ще бъде от решаващо значение, тъй като системата се мащабира от експерименталната си версия, базирана на МКС. Окуражаващо е, че TransAstra наскоро осигури финансиране за напредък в това мащабиране в партньорство с НАСА.“
Джон Красидис - професор по машинно инженерство, също в Университета в Бъфало, който работи с НАСА, Военновъздушните сили на САЩ и други агенции за наблюдение на космическите отпадъци и не е ангажиран с TransAstra - каза, че компанията има много иновативен подход за добив на астероиди, започвайки с телескопа Sutter, използван за откриване и проследяване на малки астероиди в Космоса.
„Ако проработи, тогава наистина ще отвори вратите за добив на астероиди, защото има много малки, които не можем да видим в момента. Големият въпрос е: могат ли да намерят достатъчно астероиди, за да го направят рентабилно? Ще разберем - 2028 г. е доста амбициозна според мен, но се надявам да успеят“, каза Красидис.
