С помняте ли си как миришеше любимата ви баба? Ако се върнете в спомените си към обичан възрастен човек, може би ще успеете да извикате спомена за аромат, който се описва като смес от старо масло и мухлясал картон.
Може да ви напомня за отваряне на стари книги или разопаковане на кашон с винтидж дрехи. И макар да е много по-незабележима от потната телесна миризма на младостта, тя определено се усеща и вероятно е класифицирана в спомените ви като „миризма на стар човек“.
Оказва се, че тази миризма е действително биологично явление, причинено от епидермална промяна, която се случва на всеки с напредването на възрастта. Според кожни експерти всеки рожден ден след 40-годишна възраст увеличава вероятността от тези промени в начина, по който мирише кожата. Изследванията са идентифицирали виновника като нещо, наречено 2-ноненал (произнася се но-не-нал) – органично съединение, известно като алдехид.
Тази „миризма на стареене“ се причинява от засиленото производство на този алдехид при по-възрастните хора, който е източникът на характерната, запрашена „бабешка“ миризма. Между другото, не всички алдехиди миришат по един и същи начин; друг пример е канеленият алдехид – органичното съединение, което придава на канелата нейния характерен вкус и аромат, обясни д-р Делфин Дж. Лий, началник на отделението по дерматология и директор на програмата за специализация в Медицинския център Harbor-UCLA, пише HuffPost.
Разговаряхме с дерматолози и други експерти, за да стигнем до същността на причините за това.
Ето какво се променя в кожата ви, за да се произведе този аромат
Съединението 2-ноненал има своя уникална миризма и се разпространява с напредването на възрастта. „С остаряването в кожата ни се случват едновременно няколко неща“, казва д-р Сонал Чаудхари, дерматолог от Медицинския факултет на Университета в Питсбърг. „Антиоксидантната защита на кожата намалява, съставът на нашия себум се променя, а кумулативното ни излагане на UV лъчи и стресът от околната среда увеличават оксидативните увреждания в кожата“. Тъй като тези фактори отслабват кожата, 2-ноненалът получава възможност да прояви присъствието си.
„Изследванията показват, че измеримото увеличение на 2-ноненал обикновено започва след 40-годишна възраст, с по-забележимо натрупване след 50-те и по-късно“, казва Чаудхари. „Това е постепенен процес, а не моментен превключвател. Интензивността на миризмата варира значително при отделните хора в зависимост от генетиката, типа кожа, начина на живот и излагането на околната среда“.
Това е нещо, което се случва с повечето хора, казва дерматологът д-р Наана Боаке, основател на Bergen Dermatology. „Доказателствата сочат, че производството на 2-ноненал е често срещано явление, свързано с възрастта, а не нещо, ограничено до малка група хора“, отбелязва тя. „Проучванията последователно откриват този тревист, мазен аромат при по-възрастни хора и от двата пола. Въпреки че нивата варират при отделните индивиди, няма доказателства, че само определени хора го произвеждат“.
Може да не усещате сами тази миризма, ако я произвеждате
Тъй като толкова много фактори, включително генетиката и начинът на живот, допринасят за състоянието на кожата ви, може да извадите късмет и да избегнете напълно миризмата на 2-ноненал. И дори ако тази характерна миризма се появи, не забравяйте, че всичко е в носа на възприемащия. „Хората могат да преувеличават, че тази миризма е неприятна или отвратителна. Тя може дори да е по-неутрална или приятна от телесните миризми на млади хора и хора на средна възраст“, казва Лий.
Както спомена Чаудхари, този процес се случва постепенно и това дава възможност на мозъка ви да свикне с новия аромат благодарение на нещо, наречено олфакторна адаптация. След известно време може да не забелязвате преобладаващия аромат, тъй като мозъкът често филтрира познатите миризми, докато остава нащрек за нова информация. Пример за тази „носова слепота“ е, че можем да забележим, че в къщата на приятел винаги мирише по определен начин, но вероятно не сме в състояние да доловим уникалния аромат на собствения си дом.
За разлика от потта, тази миризма не се отмива лесно
Тъй като 2-ноненалът е мастна киселина, той не се разтваря лесно в сапун и вода, както потта. „Трудно е да се отървете от тази молекула, защото тя е много лепкава“, казва Даниел Рийд, главен научен директор в Monell Chemical Senses Center – нестопански изследователски институт, който изучава вкуса и миризмата. „Тя обича да се прилепва към кожата ви и към тъканите. Ще премахнете част от нея, когато се къпете, но тялото ви я произвежда постоянно, така че миенето не е лек“.
Боаке предполага, че може да е полезно използването на почистващи продукти на основата на антиоксиданти. Тя също така казва, че продукти със съставки, които свързват алдехидите, като танините, могат да помогнат за намаляване на устойчивостта на миризмата при някои хора.
„Сапунът от райска ябълка, който съдържа танини, има логичен механизъм на действие и дълга история на употреба, въпреки че липсват големи рандомизирани проучвания“, отбелязва тя.
Скорошни изследвания разглеждат потенциалната роля, която екстрактът от патладжан може да играе за намаляване на оксидативния стрес, който допринася за образуването на 2-ноненал. В проучване, публикувано миналата година, изследователите казват, че плодовете, листата, стъблата и корените на патладжана, заедно с тяхната активна съставка N-транс-ферулоилпутресцин, показват отлична способност за улавяне на 2-ноненал. Но това е опция за „някой ден“, казва Лий: „Клиничните данни при хора остават ограничени, така че това не трябва да се представя като лек“.
По-старо проучване първоначално беше положително за това как консумацията на екстракт от бяла печурка може да облекчи телесната миризма при субекти на възраст от 50 до 79 години, но не са проведени големи клинични изпитвания, които да проследят това.
Така че все още няма сигурен начин за пълното му елиминиране от кожата ви, съгласни са експертите. „Ако някой успее да разбере как да стане това, ще бъде много богат, но досега няма нищо, което да е наистина полезно“, казва Рийд.
И още нещо? Това е напълно естествено и съвсем нормално
Ако забележите този аромат при себе си или при някой, когото обичате, не се срамувайте и не съдете. Чаудхари отбелязва, че това не е признак за лоша хигиена, нито е неизбежно или невъзможно за управление. „Това е нормална биохимична промяна на стареещата кожа, подобна на бръчките или сухотата“, казва тя. „С внимателна грижа за кожата, антиоксидантна подкрепа и правилно пране, тя често може да бъде значително минимизирана“.
Друго съображение е, че миризмата е субективна област за хората. „Решили сме, че не харесваме миризмата на стари хора, но обичаме миризмата на бебешките главички“, казва Рийд. „Може би като общество бихме могли да се научим да обичаме миризмата на стареенето. Не всеки намира тази миризма за неприятна, а когато става въпрос за миризми, винаги се намира по нещо за всеки“.
Съществува и възможността да приемем тази и други промени, свързани с възрастта, защото те ще се случат, независимо дали ни харесва или не.
„Като дерматолог подчертавам, че стареенето е естествен, доживотен биологичен процес, преживяван от всички нас“, казва Лий. „Трябва да се съсредоточим върху насърчаването на здравето и благополучието през целия ни живот, като същевременно признаваме и ценим мъдростта, устойчивостта и житейския опит, които придружават напредването на възрастта. Бих искала да поставяме по-малко акцент върху козметичните или физиологичните промени, като телесната миризма или бръчките, които често са част от един пълноценно изживян живот“.
