Р усия представлява заплаха за стратегически морски проход в Арктика, чийто контрол би позволил на Москва да постави Лондон в обсега на свои ракети, предупреди министърът на отбраната на Норвегия Торе Сандвик.
В интервю за The Times Сандвик заяви, че се опасява Русия да не се опита да засили влиянието си в района на т.нар. „Меча пролука“ (Bear Gap), морски участък с ширина около 640 километра между континенталната част на Норвегия и архипелага Свалбард. Според него Москва може да се стреми към контрол над този район, за да си осигури по-свободен достъп до Атлантическия океан.
Мощният руски Северен флот осигурява приблизително две трети от ядрените ударни способности на руския военноморски флот и през последните години се възползва от значителни инвестиции, докато разширява дейността си в северните води край териториите на НАТО.
„Това е въпрос на защита на територията на Великобритания“, предупреди Сандвик. „Ако Путин получи контрол над северната част на Скандинавия, ако успее да контролира Мечата пролука, това представлява пряка заплаха за Обединеното кралство.“
Той добави:
„Виждаме какви оръжейни системи разработва Русия и знаем, че ако успее да контролира Мечата пролука, тя ще може да използва и хиперзвукови ракети срещу НАТО... срещу Лондон, срещу Норвегия, срещу Дания.“
Часовникът тиктака, а Западът върви по тънък лед
Според норвежкия министър този морски проход, който свързва Баренцово море с Норвежко море, има стратегическо значение, съпоставимо с това на пролуката GIUK (между Гренландия, Исландия и Великобритания), която свързва Норвежко море с Атлантическия океан.
Норвегия притежава пълен суверенитет над архипелага Свалбард и по този начин упражнява влияние върху района на Мечата пролука. Съгласно Договора за Свалбард от 1920 г. обаче страната няма право да милитаризира територията или да разполага там военноморска база, поради което архипелагът няма постоянно военно присъствие.
Наскоро Бруно Тертре, заместник-директор на френския мозъчен тръст FRS, написа, че „макар пряка и открита руска военна операция срещу Свалбард да остава малко вероятна, е възможно и дори вероятно засилване на хибридните действия срещу архипелага“.
Той отбелязва, че Норвегия вече е предприела ответни мерки, включително промени в законодателството, които улесняват експулсирането на руски граждани, попадащи под санкции. Освен това през 2025 г. страната закупи осем британски фрегати от клас Type 26.
Russian control of Arctic gap would put UK in range of missiles https://t.co/gQhJkJUjCR
— The Times and Sunday Times (@thetimes) May 31, 2026
Миналата седмица норвежкият премиер Йонас Гар Стьоре съобщи, че Осло ще започне разговори за засилване на сътрудничеството с Франция в областта на ядреното възпиране на фона на нарастващите опасения в Европа относно ангажираността на Съединените щати към сигурността на континента.
В сряда Стьоре посети Париж, където се срещна с френския президент Еманюел Макрон и подписа ново споразумение за отбрана между двете държави. То предвижда Норвегия да се присъедини към ръководена от Франция инициатива, свързана с ядрените оръжия.
„Правим това в светлината на настоящата ситуация със сигурността в Европа, включително мащабното превъоръжаване на Русия, също и в ядрената сфера, както и поради факта, че тя води пълномащабна война срещу друга европейска държава“, заяви Стьоре пред норвежката информационна агенция NTB.
Според Федерацията на американските учени Русия разполага с най-големия ядрен арсенал в света, около 4400 разположени и складирани ядрени бойни глави. За сравнение, Съединените щати имат приблизително 3700.
Норвегия засилва армията си заради Русия
Миналия месец Русия проведе едни от най-мащабните си ядрени учения през последните години. В тях участваха около 64 000 души, като целта беше подготовка на силите за „подготовката и използването на ядрени сили в случай на агресия“.
Руският президент Владимир Путин заяви пред министъра на отбраната и висшето военно ръководство, че използването на подобни оръжия винаги трябва да бъде крайна и изключителна мярка.
„Предвид нарастващото напрежение в света и появата на нови заплахи и рискове, нашата ядрена триада трябва да продължи да служи като надежден гарант за суверенитета на Съюзната държава Русия и Беларус“, заяви Путин в Кремъл.
По време на ученията Русия изстреля междуконтинентална балистична ракета „Ярс“ от космодрума Плесецк в Северна Русия, както и хиперзвукова ракета „Циркон“ от фрегата в Баренцово море. Подводница също така е изстреляла балистична ракета „Синева“ с течно гориво, съобщи руското министерство на отбраната.
Още през февруари британският министър на отбраната Джон Хийли предупреди, че Русия „представлява най-голямата заплаха за сигурността на Арктика и Далечния север от края на Студената война насам“, докато Путин възстановява военното присъствие на страната в региона и отваря отново стари военни бази.
„Великобритания засилва усилията си за защита на Арктика и Далечния север, удвояваме броя на военнослужещите си в Норвегия и разширяваме съвместните учения със съюзниците от НАТО“, заяви Хийли.
