М арс отдавна привлича учените и буди огромен изследователски интерес - и именно затова досега там сме изпращали единствено роботизирани апарати. Червената планета е смразяваща, токсична пустиня, буквално окъпана в радиация. Ако в бъдеще хора трябва да стъпят на прашните ѝ равнини, те трябва да бъдат напълно защитени.
Макар Илон Мъск първоначално да обещаваше хора на Марс още до 2024 г., а впоследствие да премести срока към 2028 г., въпросът за сигурността често се подминава с лека ръка. За разлика от него, НАСА подхожда изключително сериозно към рисковете, пред които ще се изправят астронавтите.
Добрата новина: Марсианският прах не е като лунния
В ново проучване екип от учени е тествал материали за скафандри с помощта на марсохода Perseverance, като същевременно е измерил размера и състава на марсианския прах.
На Луната реголитът (лунната почва) е съставен от остри парчета с назъбени ръбове, които лепнат по скафандрите, изключително абразивни са и дори предизвикаха алергични реакции при поне един от дванадесетте астронавти, ходили по лунната повърхност.
Добрата новина от новото изследване е, че марсианският прах не е остра и абразивна хартия като лунния.
„Частиците в марсианската атмосфера се ветреят от вятъра потенциално в продължение на милиарди години, така че те са добре заоблени, подобно на речни камъчета“, посочва водещият автор на изследването Скот ВанБомел от Университета във Вашингтон.
Лошата новина: Токсичен и невидим кошмар
Тук обаче добрите новини свършват. Докато за лунния прах вече се знаеше, че е потенциално канцерогенен и може да увреди ДНК-то на астронавтите при вдишване, марсианският прах крие съвсем различни, но не по-малко смъртоносни опасности.
Проучването разкрива присъствието на частици, които са достатъчно малки, за да проникнат в кръвния поток при вдишване. Те могат дори да преминат през кръвно-мозъчната бариера и да застрашат жизненоважни органи в човешкото тяло.
Освен миниатюрните размери, тревожен е и химичният състав:
- В праха се откриват токсични молекули като перхлорати, както и високи нива на желязо, сяра и други елементи.
- Най-малките частици остават във въздуха и образуват упорити облаци прах, които създават най-сериозното предизвикателство за животоподдържащите системи.
Учените предупреждават: Проблемът не бива да се подценява
Проблемът с праха на Марс далеч не е нов - той е ставал причина за провала на редица мисии. Например апаратът InSight, предназначен за засичане на марсотрясения, загина именно заради бавното и сигурно натрупване на прах върху соларните му панели.
НАСА вече разработва технологии за справяне с лунния прах. Учените се надяват, че до момента на марсианската мисия тези решения ще бъдат усъвършенствани и приложени и на Червената планета. Сред обсъжданите идеи са струи с течен азот (тип автомивка за астронавти) или самопочистващи се скафандри.
Предизвикателството е огромно, но с правилна подготовка човечеството може да преодолее и тази препъни-камъка по пътя към междупланетните пътешествия.
