Л ятото на 1912 г. заварва Македония в състояние на бавна, мъчителна агония. Годината е динамична, изпълнена с политическо напрежение, а потисничеството на младотурския режим е задушаващо. За българите, останали под османска власт след жестокия Берлински договор, всекидневието е борба за оцеляване.
В тази буреносна атмосфера Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) взема съдбоносно решение. Тъй като Великите сили остават слепи за палежите и грабежите, организацията решава да ги принуди да погледнат към Македония по най-радикалния начин – чрез тактиката на „магарешките атентати“.
Целта е ясна: да се предизвика международен отзвук и да се подтикне свободна България към открита война за освобождение.
Адът сред сергиите
Датата е 25 юни 1912 г. (нов стил). Град Кочани, разположен в плодородната долина на едноименната река, е притихнал в обичайния си пазарен ден. Местните жители – българи, турци, евреи – са се стекли между сергиите, за да продадат стоката си или да купят препитание за семействата си. Никой от присъстващите не подозира, че сред глъчката и пазарлъците е заложена бомба със закъснител.
В пиковия час на търговията оглушителен взрив разтърсва площада. Две мощни адски машини, скрити в кошове на магарета, избухват в самото сърце на пазара. Вълната е опустошителна. В един миг виковете на търговците са заменени от писъци на ранени и умиращи.
Първоначалната равносметка от експлозията е девет трупа, а десетки невинни хора лежат осакатени сред разпиляната стока. Извършителите от ВМОРО бързо изчезват, оставяйки след себе си хаос, но истинският ужас за местното българско население тепърва предстои.
Гневът на полумесеца и Кочанското клане
Взривът в Кочани отпушва дълго стаявания гняв на местните османски власти и фанатизираното мюсюлманско население. Вместо да разследват хладнокръвно инцидента, турските жандарми и озлобените орди от башибозук приемат атентата като лична обида и повод за безмилостна разправа. Започва кърваво отмъщение, останало в историята като Кочанското клане.
Османските сили блокират града и започват масови безчинства в българските махали. Жертвите от взрива бързо биват засенчени от броя на закланите, разстреляните и пребитите по улиците на Кочани. Къщи са опожарени, а десетки невинни мъже, жени и деца са застигнати от яростта на отмъстителите.
Според докладите на чуждестранните консули, броят на убитите при последвалите репресии надхвърля четиридесет души, а ранените и осакатените са над двеста. Кочани потъва в кръв и сълзи, но точно този трагичен резултат задейства вълната, която революционерите са предвидили.
Кръвта, която роди съюзи
Ехото от писъците в Кочани отеква моментално в София. Българското общество е потресено от жестокостта, с която са избити сънародниците им в Македония. Из цялата страна избухват масови протести и митинги. Народът настоява за незабавни действия от страна на правителството на Иван Евстратиев Гешов и цар Фердинанд. Печатът в София, включително и най-авторитетните издания, излиза с черни заглавия, призоваващи за възмездие.
Клането в Кочани се превръща в перфектния, макар и трагичен, дипломатически и морален повод за война. Българската дипломация използва събитията, за да докаже пред Европа, че реформите в Османската империя са пълен провал и че християнското население там е подложено на геноцид.
По това време преговорите за създаването на Балканския съюз между България, Сърбия, Гърция и Черна гора вече са в напреднала фаза. Кървавите събития от 25 юни премахват и последните колебания сред съюзниците. Те ясно осъзнават, че мирното съжителстване с „болния човек на Европа“ е невъзможно.
Атентатът в Кочани и последвалото клане са събитията, които прекършват крехкия мир на Балканите. Те са онази искра, която възпламенява барутния погреб. Само няколко месеца по-късно, през октомври 1912 г., българската армия ще премине границата под звуците на „Шуми Марица“, за да извърши един от най-великите подвизи в нашата военна история – Балканската война.
- Последната битка на Къстър: Денят, в който прерията погълна Седма кавалерия
На 25 юни 1876 г. сред прашните и знойни хълмове на територията Монтана, край поречието на река Литъл Биг Хорн, се разиграва трагедия, която ще промени завинаги съдбата на Американския запад.
Това е история за сблъсък на два свята, за безразсъдна гордост и за едно отчаяно, величествено усилие на коренните американци да запазят свободата и свещените си земи.
Златната треска и потъпканите договори
За да разберем защо Седма кавалерия се озовава в капана при Литъл Биг Хорн, трябва да върнем лентата няколко години назад. През 1868 г. договорът от Форт Ларами гарантира на племената лакота (сиукси) и шайени вечно владение над Свещените Черни хълмове (Блек Хилс). Природата обаче изиграва лоша шега на индианците – в тези земи е открито злато.
Вълната от бели златотърсачи и заселници помита всякакви дипломатически споразумения. Американското правителство поставя ултиматум: всички индианци да се приберат в резерватите до края на януари 1876 г. Онези, които отказват да напуснат свободните ловни полета, са обявени за врагове.
Започва мащабна военна кампания, а на върха на копието е Седма кавалерия, водена от една от най-противоречивите и харизматични фигури на епохата – подполковник Джордж Армстронг Къстър.
Гордостта на Къстър и прерийното море
Къстър е суетен, амбициозен и смел до безумие. Герой от Гражданската война, той е свикнал с бързите, зрелищни победи и вярва в непобедимостта на своите кавалеристи.
Когато съгледвачите му докладват за огромен индиански лагер край река Литъл Биг Хорн, Къстър прави първата си фаталнана грешка – водена от арогантност, той отхвърля предложението да вземе допълнителни подкрепления от пехота и тежки картечници „Гатлинг“. Той се страхува от едно: че индианците ще го видят и ще избягат в прерията, лишавайки го от триумф.
Вместо това Къстър разделя своя и без това малоброен полк от около 600 души на три части, за да атакува лагера от различни посоки. Той лично повежда батальон от пет роти (около 210 войници) по хълмовете над реката, без да подозира, че долу го очаква нещо невиждано дотогава в индианските войни.
Денят на Седящия бик и Лудия кон
Долу, в долината, се е събрал най-големият съюз на индиански племена, виждан някога в Северна Америка. Вдъхновени от пророческите видения на духовния лидер Седящия бик, над 2000 воини лакота, шайени и арапахо са готови за борба на живот и смърт. Техен военен предводител е легендарният и безстрашен Лудия кон.
Когато Къстър се спуска към реката, той осъзнава твърде късно, че не е изненадал преследвани бегълци, а е връхлетял върху разярен кошер. Индианските воини, много от които въоръжени с модерни многозарядни пушки (за разлика от еднозарядните карабини на кавалерията), заливат батальона на Къстър от всички страни.
Битката бързо се превръща в хаотично отстъпление към високите хълмове. Войниците, притиснати от облаци прах и стрели, убиват собствените си коне, за да ги използват като импровизирани бруствери.
Всичко приключва за по-малко от час. Под свирепите атаки на Лудия кон, петте роти на Къстър са напълно заличени. Нито един бял войник от този отряд не оцелява, за да разкаже историята. На самия хълм, сред телата на своите хора, е намерен и самият Джордж Армстронг Къстър – пронизан от два куршума.
Триумф преди заглавията на залеза
Битката при Литъл Биг Хорн е най-великият военен триумф на коренните американци в историята им, но парадоксално се превръща в началото на техния край. Новината за разгрома на Седма кавалерия достига до Източното крайбрежие точно по време на честванията за 100-годишнината от независимостта на САЩ. Шокът и яростта сред бялото население са неописуеми.
Образът на Къстър веднага е митологизиран като на мъченик, паднал в „последната си битка“ в името на цивилизацията. Американската армия изпраща колосални сили в прерията. В рамките на следващата година съюзът на племената е разкъсан, Седящия бик е принуден да избяга в Канада, а Лудия кон се предава, за да бъде убит малко след това в плен.
Още събития на 25 юни:
- 1877 г. – Избухва Каварненско въстание на каварненци и селяни от околните села за самозащита от настъпващия към града башибозук, местни турци и черкезка конница.
- 1950 г. – Студената война: Комунистическа Северна Корея напада Южна Корея, с което започва Корейската война.
Родени:
- 1852 г. – роден е Антони Гауди, каталунски архитект
- 1903 г. – роден е Джордж Оруел, английски писател
- 1909 г. – роден е Димитър Димов, български писател
- 1924 г. – роден е Сидни Лъмет, американски режисьор
- 1963 г. – роден е Джордж Майкъл, британски певец
Починали:
- 1673 г. – умира Д'Артанян, френски офицер
- 1984 г. – умира Мишел Фуко, френски философ
- 2009 г. – умира Майкъл Джексън, американски поп певец
- 2009 г. – умира Фара Фосет, американска актриса