Л ятото на 813 г.а заварва Източната римска империя в състояние на трескава, почти истерична мобилизация. Само две години по-рано, в проломите на Хемус, византийският император Никифор I Геник е намерил гибелта си, а черепът му е превърнат в обкована със сребро чаша за наздравици на българския хан Крум.
За Константинопол това не е просто военно поражение – това е космическа катастрофа, невиждан позор, който изисква незабавно и пълно възмездие. Новият василевс Михаил I Рангаве решава да заложи всичко на една карта. Той събира колосална армия, свикана от всички краища на империята, включително елитните тагми и азиатските провинции, с една-единствена цел: да изтрие дръзката езическа държава от картата.
Хрониките на Теофан Изповедник и Сcriptor Incertus (Анонимния ватикански разказ) описват с мрачни детайли напрежението, което тегне над Балканите през онази пролет.
Хан Крум, който притежава не само военен гений, но и съвършено стратегическо търпение, умишлено избягва прекия сблъсък, позволявайки на византийците да се изтощават в маневри. Така се стига до горещия 22 юни 813 г., когато двете огромни армии се изправят една срещу друга край крепостта Версиникия – недалеч от днешното ямболско село Маломирово.
На това прашно поле историята се готви да докаже, че численото превъзходство е безсилно пред желязната тактика и несломимия дух.
Игра на нерви под палещото слънце
Двете войски се разполагат на позиции и в продължение на цели петнадесет дни нито една от страните не се осмелява да атакува първа. Този дълъг престой под жаркото юнско слънце изопва нервите на ромеите до краен предел. Византийските войници започват да роптаят, обвинявайки своя император в страхливост, а сред висшия команден състав избухват спорове и недоверие. Крум наблюдава всичко това от хълмовете, знаейки, че времето работи за него и че умореният и деморализиран враг е наполовина победен.
На 22 юни сутринта византийският военачалник Йоан Аплакис, командващ тракийските легиони, губи търпение. Обхванат от гордост и подтикван от виковете на хората си, той заявява, че няма да чака повече, и самоволно започва настъпление срещу десния фланг на българите.
Михаил I Рангаве, нямайки друг избор, заповядва на останалата част от армията да го последва. Битката, която ще реши съдбата на Югоизточна Европа, започва с хаотичен и необмислен ромейски устрем.
Страховитата контраатака и бягството на императора
Първоначално натискът на Аплакис изглежда успешен, но Крум само това е чакал. Българският хан бързо разчита уязвимостта на настъпващите византийски редици, в които липсва координация. В момента, в който ромейският авангард се откъсва твърде напред, Крум дава сигнал за обща и опустошителна контраатака. Тежката българска конница се врязва като стоманен клин в редиците на противника, сеейки ужас и смърт.
Това, което следва, шокира византийските летописци и остава като един от най-срамните моменти в историята на Константинопол. Вместо да подкрепят настъпващия Аплакис, анадолските части, предвождани от бъдещия император Лъв V Арменец, неочаквано обръщат гръб и побягват от бойното поле.
Виждайки това предателство или тактическо отстъпление, самият император Михаил I Рангаве изпада в паника, обръща коня си и напуска армията, търсейки спасение зад стените на Адрианопол (Одрин). Изоставените тракийски полкове на Аплакис са напълно обкръжени и посечени до крак от разярените български воини.
Пътят към Златните врати на Константинопол
Победата на Крум при Версиникия е абсолютна и зашеметяваща. Българите превземат целия византийски лагер, заедно с огромна хазна, оръжия и обози. Но най-важното последствие е стратегическо – военната мощ на Източната римска империя е парализирана, а пътят към нейната столица е оставен напълно открит. Император Михаил I Рангаве е принуден да абдикира веднага след завръщането си, затваряйки се в манастир, а на престола сяда Лъв Арменец.
За България 22 юни 813 г. е денят, който превръща държавата в Първа сила на Балканите. Само седмици след триумфа край Маломирово, уплашените жители на Константинопол ще видят от стените си страшния хан Крум, който извършва езически жертвоприношения пред Златните врати на града и забива копието си в морските води.
- Денят, в който Барбароса подпали Източния фронт
В ранните часове на 22 юни 1941 г. по протежение на хиляди километри от Балтийско до Черно море цари предвеликденска, напрегната тишина. На границата на Съветския съюз милиони мъже спят в окопите и казармите, уморени от мирновременната служба, без да подозират, че това е последната спокойна нощ в живота им.
Точно в 3:15 ч. сутринта обаче небето на изток експлодира. Хиляди германски оръдия разкъсват мрака с огнен вал, а по летищата се задействат моторите на Луфтвафе.
Нацистка Германия задейства операция „Барбароса“ (Unternehmen Barbarossa) – най-мащабната, кръвопролитна и съдбоносна военна операция в историята на човечеството. Адолф Хитлер хвърля заровете в хaзартен опит да съкруши болшевишка Русия за броени седмици.
Той вярва, че по думите му: „ако ритнем вратата, цялата гнила постройка ще се срути“. Вместо това обаче, 22 юни бележи началото на титаничен сблъсък, който ще погълне милиони човешки животи и в крайна сметка ще изпепели самия Трети райх.
Колосът срещу машината: Сблъсъкът на две идеологии
Мащабите на нахлуването са безпрецедентни за световната история. Германското командване концентрира над 3 милиона войници, разделени в три мощни армейски групи („Север“, „Център“ и „Юг“), подкрепени от над 3000 танка, 7000 оръдия и близо 2000 бойни самолета. Към тази армада се присъединяват и съюзниците на Райха – Румъния, Финландия, Италия и Унгария.
Срещу тях стои Червената армия – по-многобройна, но дезорганизирана, обезглавена от сталинските чистки сред офицерския състав през предходните години и напълно изненадана по отношение на тактическата готовност.
Официалните съветски архиви разкриват шокиращи детайли за първите часове на войната. Въпреки предупрежденията на разузнаването (включително легендарния доклад на Рихард Зорге), Йосиф Сталин до последно вярва, че Хитлер няма да наруши пакта за ненападение „Рибентроп-Молотов“.
Когато германските танкови клинове на Гудериан и Гот разсичат съветската отбрана, много погранични части дори не разполагат със заповед да отвърнат на огъня. Резултатът е катастрофален: само в първия ден на операцията Луфтвафе унищожава над 1200 съветски самолета, повечето от които са поразени директно на пистите, преди да успеят да излетят.
„Ние само трябва да ритнем вратата и цялата гнила постройка ще се срути.“ – Думи на Адолф Хитлер пред неговите генерали преди началото на инвазията.
Огненият вал и трагедията на „Блицкрига“
В първите седмици на операцията германската концепция за „Блицкриг“ (светкавична война) изглежда безупречна. Германските танкови дивизии обкръжават цели съветски армии в гигантски „чували“ край Минск, Бялисток и по-късно Киев. Стотици хиляди съветски войници попадат в плен, а пътят към Москва изглежда открит. Нацистката пропаганда вече бърза да обяви победата.
Но под повърхността на този грандиозен тактически успех започват да се проявяват пукнатините на германското стратегическо заслепление. Руската шир се оказва бездънна. За разлика от Западна Европа, където пътищата са отлични, тук германската логистика затъва в прах, а по-късно и в непроходима кал (т.нар. „распутица“).
Освен това, съпротивата на съветския войник се оказва фанатична и неочаквано упорита. Символ на този дух става защитата на Брестката крепост, където шепа изолирани бойци се сражават седмици наред в пълно обкръжение, оставяйки по стените надписи като: „Умирам, но не се предавам! Сбогом, Родино!“.
Пречупването на червената линия
Операция „Барбароса“ е замислена да приключи преди настъпването на зимата. Когато през ноември и декември 1941 г. германските предни патрули най-накрая виждат с биноклите си кулите на Кремъл, те вече са изтощени, без зимни униформи, със замръзваща техника и срещу тях се изправя невиждан за германците студ от -30 градуса.
Планът на Хитлер окончателно се проваля пред подстъпите на Москва, където пресните сибирски дивизии на генерал Жуков нанасят първия голям съкрушителен контраудар на Вермахта.
Датата 22 юни 1941 г. променя необратимо хода на Втората световна война. Тя превръща Източна Европа в поле на най-бруталната тотална война, водена някога, където расовата идеология на нацизма се сблъсква с безмилостната решимост на една нация да оцелее.
Още събития на 22 юни:
- 1675 г. – Кралят на Англия Чарлз II основава обсерваторията в Гринуич, приемайки меридианът, който минава през обсерваторията за нулев (това става международна норма едва в края на 19 век).
- 1815 г. – След загубата на френската армия в битката при Ватерлоо Наполеон Бонапарт абдикира.
- 1916 г. – Първата световна война: Германската армия използва за първи път отровен газ (БОВ) – фосген.
- 1986 г. – По време на четвъртфиналите на Световното първенство по футбол на стадион Ацтека в Мексико, аржентинският футболист Диего Марадона отбелязва в рамките на три минути срещу Англия два гола, първият от които с ръка (наречена по-късно от него „Божията ръка“), а вторият като гол-шедьовър е определен за „Голът на века“.
Родени:
- 1898 г. – роден е Ерих Мария Ремарк, немски писател
- 1903 г. – роден е Джон Дилинджър, американски банков крадец
- 1949 г. – родена е Мерил Стрийп, американска актриса
- 1953 г. – родена е Синди Лопър, американска певица
- 1964 г. – роден е Дан Браун, американски писател
Починали:
- 1969 г. – умира Джуди Гарланд, американска актриса
- 1987 г. – умира Фред Астер, американски танцьор и актьор
- 1993 г. – умира Патриша Никсън, първа дама на САЩ
