Ф ранция преодоля десетилетия на разочарования и неуспехи, за да изгради футболна система за развитие на таланти, която няма аналог в световния футбол.
Белгийският защитник Томас Мюние наскоро предизвика дебат, заявявайки, че Франция разполага с толкова много футболен талант, че може да излъчи три различни отбора, способни да спечелят Световното първенство.
Дали „Les Bleus“, които са сред фаворитите заедно с Испания на предстоящото световно първенство това лято, наистина биха могли да спечелят титлата дори с резервните си състави? Може би не, но дълбочината на таланта им е сравнима с Марианската падина.
Според Transfermarkt.com дори състав от френски играчи, които не попадат в групата от 26 души, би се наредил сред петте най-скъпи отбора в света - пред Португалия, Бразилия, Нидерландия и действащия световен шампион Аржентина.
Състав от такива играчи би изглеждал така:
Лукас Шевалие (30 милиона евро), Пиер Калулу (32 милиона), Жереми Жаке (55 милиона), Ленy Йоро (50 милиона), Адриен Трюфeр (25 милиона), Бубакар Камара (40 милиона), Едуарду Камавинга (50 милиона), Дилани Бака (28 милиона), Сени Маюлу или Кефрен Тюрам (по 40 милиона), Муса Диаби (28 милиона), Джуниор Крупи (40 милиона). Общата стойност достига 418 милиона евро.
- Как Франция стигна дотук?
Пътят започва с дългогодишно разочарование - от 30-те до 70-те години на XX век френските национални отбори постоянно се провалят на най-голямата сцена.
Решението, според тогавашния национален селекционер Жорж Булон в началото на 70-те години, е създаването на специализирани футболни академии - т.нар. „Centres de Formation“.
„Франция не беше печелила трофеи и беше решено да се създаде нова структура“, казва Франк Бентолила, администратор на националния футболен институт INF Clairefontaine, пред Al Jazeera.
Държавата подкрепя програмата, виждайки в нея както инструмент за популяризиране на френските ценности чрез спорта, така и път към спортни успехи.
Създадени са общо 16 центъра, като първият е открит през 1974 г., а основният се намира във Виши. Те набират таланти от цялата страна, включително отвъдморските територии, и подготвят млади футболисти за професионална кариера и националния отбор.
Първоначално резултатите са смесени. През 80-те години Франция печели Европейското първенство и Олимпийските игри (и двете през 1984 г.), достига и два полуфинала на Световно първенство, но не успява да се класира за шампионатите през 1990 и 1994 г.
Всичко се променя през 1998 г., когато т.нар. отбор „Black-Blanc-Beur“ печели Световното първенство у дома. Мултиетническият състав символизира променящото се френско общество и потвърждава ефективността на системата за развитие на таланти.
„Периодът през 80-те с Мишел Платини, Ален Жирес и Жан Тигана беше изпълнен с талант, но не спечелихме Световно първенство“, казва бившият национален вратар и капитан на Франция Бернар Лама пред Al Jazeera.
„Разликата при нашето поколение беше, че всички играчи идваха от академии. И бяхме гладни за трофеи. Освен това имахме изключителен талант като Зинедин Зидан.“
Франция печели Световното първенство през 2018 г. и завършва като вицешампион през 2006 и 2022 г.
- „Имаме играчи, които правят разликата“
Според Лама успехът на Франция се дължи на комбинацията от академиите и имиграцията.
„Хората, които идват от отвъдморските територии - Африка, Френска Гвиана, Мартиника - носят две неща: музика и спорт“, казва той.
„Сега има ново поколение, което идва от тези региони и е френско. Усман Дембеле, Дезире Дуе - те са французи, не натурализирани, те са израснали във Франция, предимно около Париж.“
„Те са гладни за успех, но не става дума само за труд. Първо идва талантът.“
Лама предупреждава, че футболът като цяло рискува да се превърне в прекалено „роботизиран“, но Франция все още разполага с изключения, които ѝ дават предимство.
„Имахме късмет да запазим играчи, които могат да правят разлика - като Килиан Мбапе, Дембеле, Дуе. Те не обичат да губят и физически и технически могат сами да решават мачове“, казва той.
„Това е силата на националния отбор и на ПСЖ - способността да бележим. Днес имаме и още таланти като Магнес Аклиуш и Райан Шерки. Когато имаш такава експлозия на талант, треньорът има много повече офанзивни решения.“
Повечето национали са преминали през академиите, но развитието им започва много по-рано.
„Това е култура“, казва Бентолила. „В САЩ децата растат с баскетболна или американска футболна топка. Във Франция децата израстват с футболна топка в краката.“
- Тайната на френската система
Според дългогодишния треньор и скаут Стефан Надо успехът се дължи на комбинация от структура и дисциплина.
„Играчът е в центъра на проекта. Той получава образование и не го откъсваме от семейството му“, казва той.
„Важно е да запазят корените си. Това е ключово за психиката им. Затова Франция е една от най-добрите страни в света за развитие и износ на футболисти.“
Обучението в Clairefontaine съчетава уличен стил и организирана игра - много ситуации „един срещу един“ и „двама срещу двама“, както и тактически упражнения за контрол на топката.
Днес центърът се фокусира върху по-млади възрастови групи, докато по-големите вече се развиват в клубовете.
Развитието обаче вече не се ограничава само до официалните академии.
„Париж и Сао Пауло са най-добрите региони в света за таланти“, казва Бентолила. „Причината са частните академии. Децата тренират всеки ден, играят постоянно и дори на 12 години играят като Мбапе.“
„В Париж има малки аматьорски клубове, които могат да победят академии на Барселона или ПСЖ. Децата са като войници - играят под напрежение и стават много силни.“
През 80-те Франция е наричана „бразилците на Европа“. Днес, според експертите, тази репутация вече е реалност.
„В Бразилия казват: ние сме бедни, но можем да успеем чрез футбол или музика“, казва Бентолила. „Във Франция първо ходим на училище, после тренираме футбол. Но играем много - и играем добре.“
