В края на 80-те (1989 г. по-точно) години на миналия век в Страната на изгряващото слънце се ражда ново автомобилно творение. Мисията му е една - да атакува Америка. На 8 ноември 1989 г. японски легион под командването на Nissan щурмува САЩ, но не с бомби и торпеда, потопили американския флот при Пърл Харбър през 1941 г., а с луксозни автомобили, които да превземат пазара в премиум сегмента. Тогава колите на марката не са били много повече от луксозни Nissan-и за северноамериканския пазар.
РАЗЛЕДАЙТЕ МОРСКАТА НИ РАЗХОДКА С INFINITI Q50 HYBRID AWD
Единственото, което сега е останало от онази концепция, е добре изпитаният V6 на Nissan. Всичко останало е лукс, престиж и дори начин на живот, защото целта на европейските модели на Infiniti е да конкурират германските законодатели. Мнозина са се опитвали, но малцина (най-точно ще е да кажа никой) са успявали. Q също няма как да бие продажбите на Серия 3, а да предизвикаш BMW в собствената му играе е дързък ход. Но, подобно на интендантът (Q) на 007, Infiniti Q50 също разполага с цял технологичен арсенал, с който отмъква баварски клиенти.
Infiniti Q50 не е нито по-бърз, нито по-мощен, нито по-луксозен от немските си конкуренти, той просто е по-различен. Това е най-точното определение.
Що касае дизайна, Q50 определено може да се похвали със супер атрактивна визия, особено сравняван с немските си конкуренти. Q50 изглежда сякаш е проектиран от човек, а не от робот, херметически запечатан в студиото.
Дизайнерите са сближили максимално границите между спортното и елегантното излъчване. Мощната и масивна предница контрастира с елегантните форми на задницата, а в профил линиите са като на купе модел. Тази визия е в противовес на японския му конкурент Lexus, който е направил своите модели остри и ръбати, а отпред приличат на Хищника от едноименния филм с Арнолд Шварценегер, когато накрая сваля шлема на гадината.
В моя случай под предния капак е монтиран добре познат „Хищник” – атмосферен V6 с работен обем 3,5 литра, мощност 306 к.с. и 350 Нм. Той се подпомага от електромотор с мощност 50 кВт (64 к.с.) и 270 Нм, за да се постигне сумарен капацитет на системата от 364 к.с. и 546 Нм, които задвижват четирите колела посредством на 7-степенна автоматична трансмисия, като до 50% от въртящия момент може да бъде изпратен към предните колела при нужда.
(Ford)Focus-мокус, Golf ще бере ядове (тест драйв)
KIA Ceed продължава да е основа на успеха (тест драйв)
Х-Factor: отборът на Opel за SUV хитове (тест драйв)
ГоляМ(5) кеф. Тестваме BMW M5, М4 и М2 на „Серес” (тест драйв)
Целият този пакет работи чудесно. Педалът на газта в Q50 Hybrid има чувствителност като на състезателен автомобил, особено в режим Sport на системата Drive Mode Selector (другите налични са за индивидуално настройване, стандартен, еко и сняг). Наистина, при линейно ускорение запаса от мощност е в изобилие, който използвам при всяка възможност. Ако батерията с капацитет 1,4 квт ч е заредена, то ускорението до 100 км/ч отнема 5,4 секунди, като тук говорим за тегло от порядъка на 1900 кг (в зависимост от нивото на оборудване). Това е с 0,4 сек по-бавно от BMW 340i xDrive (5,0 сек), което е с около 300 кг по-леко и с 4000 лв. по-скъпо в базовото си оборудване.
По-важното за един хибрид е, че преходните процеси между бензиновия и електрическия мотор са отлично замаскирани: за тях разбираш не от вибрациите, а от показанията на приборите.
В крайна сметка определението спортен приляга чудесно за този хибрид, което не би трябвало да е така, тъй като при този тип автомобили се цели нисък разход на гориво. Е, такъв е и постигнат. Изминах около 1000 км с тестовия автомобил, като на магистралата не съм вдигал повече от разрешението 140 км/ч. Върнах автомобила със среден разход от 8,3 л/100 км бензин.
Големият проблем крие пакетът литиево-йонни батерии, който буквално е изял багажника. На хартия 400 литра звучи добре, но реално в него има място за два средни по размер куфара и един по-малък. Ако тръгнете на море с дете, този обем няма как да ви стигне.
За мое щастие този път бях само със съпругата ми, поради което побрахме нужното ни в малкия багажник. Иначе купето е достатъчно просторно за 2850 мм междуосие. Отзад има достатъчно място в областта на краката, стига двамата пътуващи отпред да не са над 1,80 метра.
Насоката на оформлението на интериора е ясна: осигуряване на пълен комфорт и лукс, в което начинание дизайнерите са се справили чудесно. Чувствам се отлично зад волана, тъй като отпред са ясно обособени две зони, подобни на кокпит, обгръщащи и водача, и пътника до него. Разделени сме от тунел и централна конзола, в която доминират два екрана: единият за навигацията, а другият за инфотейнмънт системата, настройките на автомобила и други. Интересното е, че при тези два дисплея Infiniti e запазила и доста механични бутони, на които вече не съм голям фен. Да, те са много по-лесни за употреба, няма две мнения по този въпрос, но и вече не са толкова модерни. Таблото също е аналогово, двата основни прибора за класически, но и поостарели като визия. Младежта ще намери за обезпокоително липсата на Android Auto или Apple CarPlay, но аз си предпочитам вградената навигация.
Не мога да пропусна системата Direct Adaptive Steering, т. нар. кормилно управление steer-by-wire, премахващо механичната връзка между гумите и волана. От меню на мултимедийната система може да се изберете едно от трите нива на усилие, както и едно от трите степени на острота на реакцията. Най-острият режим е наистина остър: от край до край са нужни само два и половина оборота на волана.
Аз си поиграх с настройките в режим Individual, като се спрях на стандартни настройки на двигателя и трансмисията, а воланът избрах със средна тежест и максимална острота. Това прави маневрирането в града много лесно, но на магистралата воланът не е толкова информативен. Возията, за сметка на това, е комфортна, макар трансмисията да е доста рязка в режим Sport. Затова предпочитам стандартния.
Най-новите автомобили влагат много в активната и пасивната безопасност, като три- и четирибуквените съкращения на системите може да запълнят една цяла страница в продуктовите каталози. Затова ще се задоволя само да кажа, че за сигурността тук се грижи Infiniti Safety Shield.
Заради коли като тази кросоувърите никога не може да се превърнат в мои любимци. Да, седаните постоянно губят позиции, но за мен това е класическата формула за луксозен автомобил, предлагащ най-доброто като излъчване, имидж и возия.
Технически характеристики:
Infiniti Q50 Hybrid AWD
Размери
Дължина, мм: 4810
Широчина, мм: 1820
Височина, мм: 1430
Междуосие, мм: 2850
Тегло, кг: 1888 - 1936
Електромотор
Мощност, к.с. (кВт): 68 (50)
Въртящ момент, Нм: 270
Двигател
Вид: V-образен, 6-цилиндров, атмосферен
Работен обем, куб. см: 3498
Макс. мощност, к.с. при об./мин: 306 при 6800
Макс. въртящ момент, Нм при об./мин: 350 при 5000
Сумарна мощност, к.с.: 364
Сумарен въртящ момент, Нм: 546
Динамика
Макс. скорост, км/ч: 250
Ускорение 0-100 км/ч, сек: 5,4
Среден разход, л/100 км: 6,6 – 6,8
Вредни емисии СО2, г/км: 154 – 159
Цена на тествания модел, лв. с ДДС: 100 700
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още любопитно съдържание последвайте страницата ни в Instagram.
Игра на тронове: Mercedes-Benz S560 4Matic L (тест драйв)
Ювелирна изработка за Peugeot 308 GTi (тест драйв)
BMW 530d Touring xDrive: Ефективна динамика (тест драйв)
В преследване на светкавици с Opel Insignia GSi (тест драйв)
