В преследване на светкавици с Opel Insignia GSi (тест драйв)

М нозина смятат, че познават района между Средиземноморието, Долината на Рона и Италия. Това е домът на лавандулата и парфюма, буябеса (гъста супа от риба, произлизаща от средиземноморското крайбрежие на Франция) и рататуи (френско национално ястие от печени зеленчуци), амфитеатрите и акведуктите. Провансът, обаче, е доста повече от това. А за мен той има още едно друго значение, което се цени особено високо от състезателни отбори и производителите на автомобили и мотоциклети, защото около Марсилия има точно пет състезателни писти. Добавям тестовия център Fontange на Michelin, за да стане картината пълна. Именно към него съм се насочил след кацането ми на летището във втория по големина град във Франция.

Тестовият и развоен център е разположен върху 56 хектара, предлагайки 8 различни тестови писти. Изборът на пистата не е случаен. Тук е разработена гумата Michelin Pilot Sport 4 S, с която е обута „светкавицата”.

РАЗГЛЕДАЙТЕ INSIGNIA GSI В ПЪЛНИЯ Й БЛЯСЪК

Връзката на Insignia GSi с пистата е толкова силна, че домакините натъртват върху този аспект. Водещ в развитието на модела е Фолкер Стричек, който е шеф на Opel Performance Cars (OPC), бивш шампион в DTM и победител в 24-часовото състезание на „Нюрбургринг” през 2003 г. Своят отпечатък в развойната дейност е оставил и Йоаким Винкелхок, познат и като Пушещия Джо. Успехът си той натрупа в DTM, има и победа в „24 часа на Льо Ман”.

Тези двамата, заедно с екипа на Фолкер, връщат емблемата GSi отново върху капака на Opel. Преди 34 години (1984) тя се появява за пръв път върху Manta и Kadett, а след това и върху капака на първата Astra, наследила Kadett.

Сега GSi може да бъде разчетено и като „Great Strycek input” (от Стричек), а това е така, защото Insignia GSi е калена на легендарната „Северна дъга”. А там моделът постига с 12 секунди по-добро време от предишната Insignia OPC! Какво точно е времето, никой не казва, но 12 секунди на обиколка е впечатляващо. Още повече, че Insignia GSi е с цели 65 к.с. по-слаба от Insignia OPC (260 срещу 325 к.с.).

Как тогава е постигнато това по-добро време? На първо място заради по-ниското тегло. Близо 160 килограма е отслабнала GSi в сравнение със старата OPC. Работата е толкова съсредоточена в тази посока, че дизайнерите и инженерите успяват да свалят по 1,5 кг на 20-цолова джанта с гума, което ще рече общо 6 кг само оттук. По 2 килограма те са свалили и от теглото на предните седалки, които са по-леки от механичните седалки в Corsa OPC, докато тези предлагат дори масаж. На визия са потресаващи и са разработени самостоятелно от Opel. Досега компанията използваше Recaro, но тази разработка е много по-добра. Изглежда впечатляващо, а още по-впечатляваща е опората, предлагаща за тялото при динамично шофиране.

На второ място – чрез разработване на напълно нова ходова част на GSi. По-късите пружини снижават каросерията на GSi с 10 милиметра, а специалните спортни амортисьори намаляват нежеланите колебания на каросерията до минимум. Изключително мощната спирачна система Brembo с четирибутални спирачни апарати (дискове с диаметър 345 милиметра) и характеристиките на директното управление на Insignia също са адаптирани по съответния начин.

Всичко това изглежда подходящо за изживяването ми на тестовия полигон на Michelin. И тъй като споменавам думата „изглежда”, не мога с лека ръка да прескоча визията на Insignia GSi. Топмоделът е с внушителни брони с големи въздухозаборници, ауспухова система с двойни изпускателни тръби (истински). Праговете и спойлерите на GSi са от OPC-Line на Insignia Grand Sport.

Mazda Skyactive-X: бъдещето на бензиновия двигател? (тест драйв)

Естественият подбор тласка Skoda Karoq напред (тест драйв)

Ford EcoSport: Как ще ги стигнем... румънците? (тест драйв)

BMW 530d Touring xDrive: Ефективна динамика (тест драйв)

Изглежда впечатляващо. Същото важи и за поведението й на пътя. За пръв път имам възможност да карам на писта с виражи и трябва да си призная, че удоволствието е страхотно. Но забавата е на наводнената част от трасето, където си личи най-добре работата на Фолкер и екипа му.

Мехатронната ходова част FlexRide адаптира характеристиките на амортисьорите за части от секундата. Водачът може да избира измежду режимите Standard, Tour и Sport. В зависимост от избрания режим, кормилното управление и реакцията при подаване на газ могат да станат още по-директни. Ексклузивен за GSi е режимът Competition, който се активира с бутона ESP. Двукратно натискане позволява изключване на контрола на сцеплението.

Задвижването на четирите колела се предлага и за другите модификации на Insignia, но при GSi е задължително и е специално калибрирано за нея. Част от пакета е т. нар. система torque vectoring, която приема формата на диференциал с двоен съединител на задната ос, преносачващ въртящия момент към колелото, което се нуждае повече от сцепление. В зависимост от ситуацията на пътя, колелата се ускоряват независимо, без значение каква е настилката или пътните условия.

Проблемът е, че седанът гони 1700 кг (а комбито ги надхвърля), което не е особено добре в мига, в който колата започне да недозавива на мократа настилка.

За седана (Grand Sport) и комбито (Sports Tourer) се предлагат бензинов и дизелов двигател. Вторият имам възможността да карам в Sports Tourer. Ако го опиша по един по-абстрактен начин, то това комбито е най-бавната, най-бърза версия на най-бързата, най-вълнуваща Insignia. Тя е и най-практичната и предлага малко по-добра икономия от бензиновата модификация. Тук говорим за 2,0-литрови BiTurbo дизел, генериращ 210 к.с. и цели 480 Нм. Този автомобил обаче е изключително тежък и не е по вкуса ми.

Такъв обаче е седанът (Grand Sport) със своя 2,0-литров турбо бензин, генериращ 260 к.с. Комбинираният му разход (на хартия) е около 87, л/100 км, но това е трудно за постигане. Това е така, защото този агрегат те кара да натискаш, за да гониш заводския параметър от 7,2 секунди до 100 км/ч. Проблемът е, че 8-степенната автоматична кутия не е толкова бърза, колкото би трябвало да е.

Натисках го яко, за да хвана самолета обратно за България. Това беше най-страховитото преследване на светкавици (в прекия и преносен смисъл) в живота ми. Никога преди не бях карал в такъв проливен дъжд, в който не виждах абсолютно нищо. Но трябваше да гоня ограничението от 120 км/ч, за да хвана самолета. Не искам да изпитвам подобно нещо никога повече, но се надявам, че в един момент Opel ще изкарат и ново OPC на Insignia. Тогава отново бих се подложил на такова изпитание в името на „светкавицата”.