В еси Цурбрюг разказа в новия епизод на „Храмът на историите“ пред водещия Мон Дьо за ключовите етапи от живота си – от акушерството през нощния живот в София през 90-те години до телевизията и ресторантьорството. Тя подчерта, че никога не е правила компромис с лъжата и лицемерието.
- Ранни години и избор на път
Цурбрюг е родом от Троян. Тя работи като акушерка в „Шейново“ – в детското отделение – около година и половина.
„Това беше един трамплин, за да изляза от Троян“, каза тя. Практиките в родилна зала, детско отделение и гинекология не се оказват нейното призвание.
Тя посочва, че различните етапи от живота ѝ не са били роли, а реални преживявания, които са я направили по-силна и по-издръжлива.
„Аз съм един добър човек. Възпитан така. Да бъда честен, да бъда голям приятел. Мога да изслушам. Мога да помогна“, сподели Цурбрюг.
- Телевизията и промененото отношение
След участието си в телевизията Веси Цурбрюг отбелязва рязка промяна в отношението на околните.
„Доброто отношение изчезна. Много бързо става забравянето. Много бързо става оплюването на даден човек“, каза тя. Според нея популярността е временна, а лицемерието и шушуканията стават ежедневни.
Тя подчерта, че образът на силен и постоянно усмихнат човек е труден за поддържане: „Не можеш. Това сме нормални хора. Искаш да се затвориш, да си починеш, да си поплачеш.“ Въпреки това Цурбрюг заявява, че в момента се чувства много силна.
- Никога без компромис с лъжата
Цурбрюг категорично заявява, че никога не е правила компромис с лъжата и лицемерието.
„Когато си бил изряден, когато си си вършил работата както трябва... Аз си тръгнах по мое желание. Аз не съм изгонена, не съм уволнена“, разказа тя за напускането на телевизията. Според нея е редно да се връща обаждане на човек, който е търсил.
Тя отбелязва липсата на почтеност в съвременните отношения: „Почтени. Играта, че имат да свършат нещо много по-важно. Няма приятелство.“
- Ресторантът и очакванията
Веси Цурбрюг притежава ресторант, където посреща гостите ежедневно. Тя сподели, че е очаквала повече приятели да я подкрепят.
„Не исках да е ресторант ресторант. Исках да е клуб. Място за стари муцуни... Ами не стана място за муцуни“, каза тя. Цурбрюг вижда в това отражение на днешните времена – мразене, шушукане и стремеж да бъдеш пръв.
„Хората не оценяват, че това е страшно. Енергия ти взимат от тебе“, отбеляза тя.
- 90-те години – нощна София и фейсконтрол
Един от най-ярките периоди в живота ѝ е нощният живот в София през 90-те. Цурбрюг е работила като фейсконтрол в клубове като „Спартакус“ и „Червило“.
„Фейсконтрола на нощна София. Посрещах толкова интересни хора имаше тогава“, разказа тя. Започнала е в гей-бара при Кайо на ул. „Юрий Венелин“, след това в „Спартакус“ и „Червило“.
Критериите за влизане са били ясни: човекът да не е пиян, да изглежда прилично и да идва с желание да се забавлява, а не да създава проблеми. Дрехите имат значение, но важна е и общата нагласа.
Сред запомнящите се моменти е срещата с актьора Христо Мутафчиев, с когото си е говорила на вратата на „Червило“ след репетиции.
Цурбрюг подчертава, че голямата история на 90-те не са мутрите и политиците, а хората, които ежедневно са създавали новата среда.
- Запознанството с Цурбрюг
В края на 90-те Веси се запознава с швейцареца Зиги Цурбрюг, дипломат, живял в 14 държави. Запознанството им е в бившия испански ресторант на ул. „Шипка“.
Зиги избира да се пенсионира и да остане в България, въпреки че по това време е бил женен. Веси подчертава, че не е разваляла семейство.
„Късметът работи винаги за леля ти“, каза тя за решението му да остане.
