П резидентът на САЩ Доналд Тръмп рязко се обърна към репортер в Овалния кабинет на Белия дом и му заповяда да „мълчи“. Инцидентът се случи по време на брифинг във вторник, пише The Hill.
Президентът отговаряше на въпроси на журналисти, а един от репортерите започна да пита за промени в парка „Ийст Потомак“, които включват евентуално изграждане на ново голф игрище.
„Относно голф игрището, господин президент, Вие притежавате много голф...“, започна Андрю Файнбърг от „Индипендънт“ (The Independent), преди президентът да се намеси.
„Чакайте, чакайте, чакайте, чакайте“, прекъсна го Тръмп.
След това Файнбърг каза още нещо, на което президентът отвърна: „Тихо, тихо“. Президентът наблегна на втората дума „тихо“ и изглежда се напрегна, докато я изричаше.
„Какво Ви става? Болен човек ли сте?“, попита Тръмп.
„Доколкото знам – не, господин президент“, отговори Файнбърг.
Това, което трябваше да бъде съобщение за борба с измамите, бързо се превърна в сблъсък между Тръмп и The Independent. Андрю Файнбърг разказва подробности за случилото се в Овалния кабинет
Кой би предположил, че Тръмп ще се ядоса толкова заради закон, който съществува още от времето, когато Ейбрахам Линкълн е бил президент? Аз със сигурност не подозирах, когато пристигнах в Белия дом тази сутрин.
.@POTUS absolutely roasts Mongoloid Moron @AndrewFeinberg for his disgraceful behavior: "What's wrong with you? Are you a sick person? I actually think there's something wrong with you." https://t.co/DyMDGdmBSc
— Rapid Response 47 (@RapidResponse47) October 20, 2026
Бях там като част от това, което администрацията на Тръмп нарича „вторичен печатен“ елемент от преспула на Белия дом, част от ротационната група медии, които биват допускани в Овалния кабинет за събития. Обикновено съм определен като репортер от печатния пул приблизително веднъж месечно, като задължението ми е да предавам кратки доклади с подробности за случващото се в Овалния кабинет или на всяко друго събитие, на което присъства президентът.
Този път единствената ми функция беше да задавам въпроси. Имах списък, който бях обсъдил с колегите си в Ню Йорк, но решително промених плана си, когато един репортер публикува, че Тръмп и вицепрезидентът Джей Ди Ванс планират да представят нова програма и „гореща линия“, чрез които да дават възнаграждения на така наречените „податели на сигнали“ в размер до 30 000 долара за разкриване на това, което администрацията смята за „измама“.
И тогава аз се превърнах в мишена на атаките на Тръмп.
Поради това, че си вършех работата, се превърнах в цел за Тръмп и неговия екип. Малко след това Тръмп започна да ми чете конско, а екипът му за бързо реагиране в Белия дом излезе с позиция, в която ме нарече „монголоиден кретен“ - обидна дума за хора с умствени увреждания, фраза, която аз самият никога не бих използвал. Вицепрезидентът пък от официалния си правителствен профил ме нарече „имбецил“.
President Donald J. Trump eviscerates imbecile “journalist” Andrew Feinberg for misbehaving in the Oval Office: "What's wrong with you? Are you a sick person? I actually think there's something wrong with you." https://t.co/NjowIx8x14
— Vice President JD Vance (@VP) October 20, 2026
И всичко това за събитие, което започна съвсем нормално. Представители на Белия дом щяха да връчат награда на Ник Шърли - десния ютубър, чиито популярни видеа дадоха тласък на кампанията на администрацията срещу детските градини и фирмите за домашни грижи в Минесота, управлявани или притежавани от сомалийски американци. От своя страна Тръмп, Ванс и дори Шърли се държаха така, сякаш идеята за възнаграждаване на хората, подаващи сигнали за нарушения, е нова и уникална за тази администрация, като ютубърът дори твърдеше, че в цялата история на страната „никога не е имало стимул за когото и да било да разкрива измами“.
Тъй като съм прекарал по-голямата част от професионалния си живот в отразяване на федералното правителство, знам, че в законодателството вече съществува механизъм за възнаграждаване на подателите на сигнали, и знаех, че Шърли, както и останалите, жестоко грешат.
От 1883 г. насам закон, наречен Закон за фалшивите претенции (False Claims Act), позволява на хората, подаващи сигнали, да съдят от името на федералното правителство, за да възстановят средства, откраднати чрез измама от федерални програми. Този закон изплаща на хората много повече, отколкото Тръмп предложи чрез своята програма.
Тези съдебни дела, наречени дела qui tam, често се отнасят точно за същия тип измами с Medicare и Medicaid, срещу които администрацията твърди, че се бори. И за разлика от сравнително незначителния 1%, който Тръмп твърди, че подателите на сигнали могат да получат, Законът за фалшивите претенции позволява на този, който подаде сигнал и заведе дело qui tam, да получи до една четвърт от всичко, което правителството успее да възстанови.
Така че защо някой би използвал „горещата линия“ на администрацията, когато може да получи много повече пари чрез изпитания във времето процес, който съществува още от времето на Ейбрахам Линкълн?
Задах на президента точно този въпрос. Неговият отговор? „Защото това са много пари“.
„При 1% хората ще изкарват милиони и милиони долари за това, че са съобщили за нещо, което всъщност е рутинно престъпление за, нали разбирате, милиони и милиони. Но тук говорим за милиарди, а всъщност вероятно и за трилиони долари“, каза Тръмп, който може би не разбра въпроса или не беше в състояние да проумее, че между 10 и 25% е много повече от един процент.
Тръмп може и да не разбра въпроса, но Ванс го разбра, и нямаше търпение да се намеси. Месеци по-рано двамата влязохме в пререкание в залата за брифинги, когато го попитах за търговията с акции на президента. И изглежда, че вицепрезидентът не беше доволен от отговора на Тръмп, затова се намеси, за да нарече въпроса „нечестен“ и да внуши, че има определени измами, които са извън обхвата на Закона за фалшивите претенции, което просто не е вярно.
Усещайки, че е бил засенчен от вицепрезидента си, Тръмп ме попита кой съм, което беше странно, тъй като той със сигурност ме разпозна по-рано, когато ми намигна, докато Ванс говореше в началото на събитието.
Бил съм около него в Овалния кабинет, на борда на Air Force One и на брой други места безброй пъти през десетилетието, в което го отразявам, и дори сме разговаряли по телефона няколко пъти.
Но намесата на Ванс подтикна Тръмп да попита: „Кой си ти?“.
Отговорих му и казах, че съм Андрю Файнбърг и работя за The Independent.
Докато брифингът продължаваше, се опитах да задам още въпроси от списъка, който бях приготвил, включително един за плановете му да ремонтира известно голф игрище във Вашингтон. Но продължавах да се оказвам мишена на яростта на Тръмп.
Тръмп изглежда посочи към мен повече от веднъж, но всеки път очевидно е възнамерявал да даде думата на репортера от АФП точно зад мен. Тъй като от моята гледна точка той сочеше директно към лицето ми, аз започнах да говоря.
Това не му хареса. „Нямам представа кой под дяволите си, но е по-добре да внимаваш“, каза той, странна забележка, имайки предвид, че се бях представил няма и 10 минути по-рано.
Когато същото се повтори минути по-късно, той напълно изпусна нервите си, наричайки ме „болен човек“. Той добави: „Всъщност мисля, че ти има нещо“.
За протокола - имах годишен преглед по-рано този месец и мога да съобщя, че съм в перфектно здраве.
Вършех си работата и утре отново ще бъда там.
През целия си мандат Тръмп поддържа конфликтни отношения с пресата, като често я атакува. През ноември миналата година, на борда на президентския самолет, той отправи остра забележка към репортер, задал въпрос относно документи, свързани с осъдения за сексуални престъпления Джефри Епстийн.
„Тихо! Тихо, прасенце“, каза президентът, посочвайки репортера, който зададе въпроса за Епстийн.
Добави ни в предпочитани източници в Google
