42

Това, че трудът може да е смъртоносен, е отдавна известно. Но обикновено смъртните случаи се свързват с лоши условия на работа и заплащане – от експлоатацията на робите в Древна Гърция, през миньорите, добивали въглища във Викторианска Англия, до работниците в сивия сектор, наемани без договори в наши дни.

Самоубийството на софтуерен инженер в „Uber”, получавал шестцифрена заплата, обаче насочва вниманието към съвсем ново измерение на опасностите, свързани с работата. Семейството на починалия обвинява стреса на работното му място, посочва BBC.

FT: Капитализмът може да рухне, точно както комунизма

Бизнес акули: Капитализмът не спази обещанията си

Гребър: Защо капитализмът създава безсмислени работни места

Друг случай, който на пръв поглед няма нищо общо, също показва как съвременният труд може да е смъртоносен. Стажант на 21 години в международната банка „Мерил Линч” умира в Лондон след 72-часов работен ден.

По данни на Европейската агенция за безопасност и здраве при работа, повече от половината от 550-те милиона работни дни, губени годишно в ЕС заради отсъствия, „са свързани със стрес”.

Анализ на почти 300 проучвания установява, че вредните практики на работното място са също толкова смъртоносни и водещи до ракови заболявания, колкото пасивното пушене.

Тези практики включват неща като продължително работно време, конфликти между семейството и работното място, икономическа несигурност, липса на възможност за контрол от страна на служителя, а в САЩ и липса на отпуск, социални и здравни осигуровки.

Според медицински изследвания отношението на прекия ръководител в работата е по-важно за здравето на служителя от семейния лекар.

Проблемът има и обществено измерение. Разходите за здравеопазване нарастват в цял свят заради стреса в работата.

Световният икономически форум оценява, че около три четвърти от разходите за здравеопазване в световен мащаб са за хронични и незаразни заболявания, водещи до 63% от всички смъртни случаи.

Американският институт по стреса обяви, че притесненията на работното място струват на икономиката на САЩ около 300 млрд. долара всяка година, като около 120 000 смъртни случая се дължат на вредни управленски практики в компаниите.

Комунизмът - най-вероятното бъдеще

Как ни превърнаха в потребители

Тази статистика нарежда работата като петата водеща причина за смърт, по-лоша от бъбречните заболявания или болестта на Алцхаймер.

Във Великобритания през 2016-2017 г. са били загубени 12,5 милиона работни дни заради  стрес, депресия или безпокойство, свързани с работата.

А нито едно от тези неща не е необходимо да се случва, защото работните практики, които са лоши за хората, не помагат и на компаниите.

Дългите работни часове намаляват производителността на труда. Съкращенията на служители с цел оптимизиране на разходи често водят до точно обратния ефект – прекъсват се връзки с клиенти, влошава се работната среда, намалява ефективността на останалите хора. Често тези с най-висока производителност избират да сменят работата, вместо да търпят стреса.

Изследванията показват, че колкото по-голяма възможност за контрол и свобода имат хората на работните си места, толкова по-добре и отговорно се трудят.

Въпреки това ситуацията с трудовия процес се влошава в глобален мащаб. Съкращаването на работни места, което преди се случваше само в тежки икономически времена, сега е рутинна практика.

Обикновено се случва при сливания и придобивания на компании, тъй като новият собственик цели по-бързо изплащане на инвестицията, консолидиране на производството и премахване на припокриващите се функции.

Т. нар. „конкурентна икономика” означава, че икономическата несигурност е по-висока, тъй като хората в много сектори не знаят какъв ще бъде доходът им дори следващата седмица. В туризма, търговията на дребно и др. броят на персонала се оптимизира постоянно, съобразно с очакванията за продажбите.

Така работещите не могат да си позволят да се грижат за семейство и това се отразява и на демографията в развитите държави.

Изглежда много малко от мениджърите разбират, че когато хората идват да работят за тях, поставят физическото и психическото си благосъстояние в ръцете им.

На Запад през средата на миналия век е било обичайно изпълнителните директори да балансират между интересите на акционерите, клиентите, служителите и общността. Сега водещи са интересите на собствениците.

Има компании, които се опитват да налагат по-добри работни практики, като SAS, Google, притежаваната от служителите си John Lewis Partnership.

Основното, което отличава тези работодатели от останалите е, че разглеждат служителите си като възрастни хора, способни да носят отговорност за работата, но имащи задължения и към семействата им.

Ето защо от работещите в тях не се изисква да са на разположение по всяко време. При възможност се позволява работа от дома. Провеждат се различни инициативи за подобряване на работната среда, социализация на заетите и достатъчна почивка за тях. В края на краищата никой не трябва да умира за заплата.

Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.

За още любопитно съдържание от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.