"Колкото по-високо е нивото на политическа отговорност, толкова по-малко място има за себеизразяване чрез облеклото." Това заяви пред Vesti.bg модният експерт и дипломиран стилист-имиджмейкър Гергана Петровска, след като визията на външния министър Велислава Петрова по време на официалната ѝ среща с турския външен министър Хакан Фидан предизвика вълна от коментари в социалните мрежи. Докато София и Анкара обсъждаха сигурността по външната граница на ЕС, енергийното сътрудничество и казуса "Боташ", общественото внимание се насочи към въпроса дали външният вид на държавните представители е част от дипломатическото послание, което една държава изпраща към своите партньори.
Повод за дискусиите стана облеклото на българския първи дипломат по време на разговорите. На разпространените кадри от срещата Петрова е облечена в рокля с едно открито рамо и висока цепка, която при седнало положение разкрива коляното ѝ. В социалните мрежи това предизвика множество коментари, вариращи от критики към избора на тоалет до защита на правото на личен стил и различен прочит на дипломатическия етикет.
- Експертен поглед: Къде е границата между личния стил и дипломатическия протокол
.
- Каква е ролята на дрескода при официални международни срещи на държавни представители и доколко той е част от дипломатическия език?
Ролята на дрескода в този контекст е да създаде една предвидима и уважителна среда, в която основното внимание е върху професионализма на участниците. Тук облеклото е сдържано, формално и говори на езика на надеждността и експертизата. Колкото по-високо е нивото на политическа отговорност, толкова по-малко място има за себеизразяване чрез облеклото. Когато се обсъждат въпроси на международната политика, безопасността, благосъстоянието на цели народи, външният вид трябва да създава атмосфера на сериозност и доверие, а не да измества фокуса от взетите решения и техните последици, коментира Гергана Петровска.
Дрескодът сам по себе си не е дипломатически език, но той е част от невербалната дипломатическа комуникация, наред с церемониала, реда на провеждане на срещи, държавните символи и т.н., посочи специалистът.
- Как бихте коментирали конкретния случай с облеклото на външния министър при официалната среща и как подобни стилистични избори се възприемат в дипломатически контекст?
В конкретната визия на министър Петрова са допуснати редица отклонения от изискванията на дрескода, смята Петровска.
На това ниво на консервативност облеклото се стреми да омекоти гендерните признаци, поради което силуетът както при мъжете, така и при жените следва да се стреми към правоъгълна форма. В случая роклята е със силно подчертана талия и силует тип "пясъчен часовник", което насочва вниманието към женствеността - нещо, което този тип дрескод се стреми да неутрализира, обяснява тя.
Освен това облеклото винаги следва правилото на въздуха - разстояние между тялото и материята, така че дрехата да не следва плътно линиите на фигурата, коментира още стилистът.
Бежовият цвят на роклята също не е подходящ, тъй като е близко до цвета на кожата и може да създаде асоциация с голо тяло, което се обвързва с езика на сексуалността. В психологията на облеклото на същия език се разчитат и оголеното рамо, силно изразеното деколте, както и цепката, която се образува при седнало положение, обяснява Гергана Петровска.
В дрескода на политиците Business Best не се препоръчват и обици с подвижни елементи, тъй като привличат внимание към шията, а тя е ерогенна зона. Бижутата следва да са статични, посочва тя.
В политиката външният вид е от особено значение, тъй като политикът представлява не само себе си, а преди всичко институцията, към която принадлежи, и държавата като цяло. Облеклото следва да транслира качества като надеждност, стабилност, компетентност и уважение към международните норми. Отклонението от тях може да бъде възприето като неуважение, пренебрежение или целенасочен политически жест, което от своя страна може да повлияе върху общественото доверие и възприятието за професионализъм, смята Петровска.
- До каква степен облеклото може да влияе върху възприятието за авторитет и професионализъм в политически контекст?
Гергана Петровска обяснява, че дрехите, които носим, говорят на собствен език и всеки елемент от облеклото носи определени послания. Чрез външния си вид можем да подчертаем или да внушим качества като сила, увереност, решителност, доброта, интелект, мъдрост, сексуалност или дори наивност. В политическия контекст, както и в други професионални сфери, възприятието за авторитет и професионализъм се изгражда чрез редица визуални елементи:
- Дрехи с прави линии и структурирани силуети (най-често срещани във формалния гардероб - сако, риза, костюмен панталон, тренчкот и др.);
- Затъмнени цветове (тъмносиньо, сиво, черно, бордо и др.);
- Монохромни решения;
- Материи, които запазват формата си и не се мачкат лесно;
- Дрехи в пълна дължина;
- Геометрични принтове (райе, каре и др.);
- Многослойност.
Много от тези детайли присъстват в дрескода Business Best.
Облеклото е изключително силен инструмент на невербалната комуникация и може значително да подпомогне начина, по който искаме да бъдем възприемани. Важно е обаче да разбираме, че неговото влияние има своите граници. То може да подсили усещането за авторитет и професионализъм, но не може дългосрочно да компенсира липсата на реални качества, знания или компетентност. В този смисъл облеклото не създава авторитет, а служи като средство за неговото визуално потвърждение, категорична е Петровска.
- Съществуват ли универсални правила или етикет в дипломатическия стил, или те варират според културната среда и ситуацията?
Дрескодът Business Best е възприет практически навсякъде по света като универсален език в официалната делова комуникация. В зависимост от страната и културния контекст обаче той позволява леки интерпретации - в цветовата палитра, в допустимите аксесоари, в изискванията към мъжете и жените. Например, в Западна Европа и Северна Америка Business Best традиционно се обвързва с консервативен костюм и минимализъм. В Близкия изток на официални мероприятия се позволява съчетаването на деловия костюм с национално облекло. В някои азиатски страни изискванията към формалността понякога са по-строги и от европейските. Но като цяло по време на международни срещи Business Best се счита за протоколен стандарт, посочва експертът.
- Къде според Вас е границата между личния стил и институционалния имидж при публични фигури?
Петровска коментира, че личният стил може да съществува, макар и в рамките на доста строги ограничения. Протоколът и статутът на длъжността на един политик не позволяват свобода на себеизразяване, но въпреки всичко индивидуализмът може да се проявява чрез нюанси: в силуетите и кройките на дрехите, в избора на цветове, текстурата на материите, аксесоарите, прическата и др.
Ангела Меркел, например, имаше разпознаваем личен стил - тя винаги избираше сака с една определена кройка, като сменяше цветовете в зависимост от контекста. Външният й вид беше в унисон с институционалния имидж на канцлера на Германия и говореше за стабилност и предсказуемост, смята модният специалист.
Стилът на Маргарет Тачър се разпознава по структурните сака, перлите, прическата. Камала Харис ще запомним по костюмите с панталон. И трите са се придържали към деловия дрескод. Личният стил при политиците не се изразява чрез нарушаване на правилата, а чрез последователен избор в рамките на правилата, добавя тя.
- Какъв е рискът от неправилно стилистично решение при официални срещи и как то може да повлияе на комуникацията на държавно ниво?
В политическата сфера нарушаването на дрескода рядко се възприема единствено като въпрос на вкус. По-често то се тълкува като послание, което изисква обяснение. Ето защо външният вид на политиците се оценява не само по естетически признаци, а въз основа на символното му и комуникационно значение, категорична е Петровска.
Следователно, всяко откровено отклонение от предполагаемите норми може да се възприеме като послание, независимо дали е било умишлено или не. Нарушаването на дрескода може да създава впечатление за недостатъчно уважение към отсрещната страна или статута на срещата, да попречи на създаването на доверителна атмосфера или, ако неудачният външен вид не засяга пряко съдържанието на преговорите, той може да повлияе на техния емоционален контекст, заключва специалистът.
Вижте в нашата галерия: Визията на Велислава Петрова на срещата с Хакан Фидан
- Среща с важен политически контекст
Макар общественото внимание да се насочи към визията на българския външен министър, същинската цел на срещата между Велислава Петрова и турския ѝ колега Хакан Фидан беше обсъждането на редица стратегически теми от двустранния дневен ред на София и Анкара.
Сред основните акценти в разговорите беше спорният договор между България и турската държавна газова компания "Боташ", който през последните години е обект на политически дебати и институционални проверки у нас.
На съвместна пресконференция след срещата Петрова подчерта, че България и Турция ще продължат да работят за гарантиране на сигурността по външните граници на Европейския съюз.
"Границата на България и Турция е една от най-активните граници на световно ниво, така че трябва да работим заедно там", заяви българският външен министър.
По думите ѝ голяма част от техническите параметри по договора с "Боташ" са в компетенциите на Министерството на енергетиката, но темата е част от по-широк разговор за бъдещото енергийно партньорство между двете държави.
"Разговорите по линия на енергетиката и бъдещото сътрудничество в тази сфера между България и Турция са многопластови. Отвъд "Боташ" има разговори до каква степен капацитетът, с който двете страни ще могат да работят, се увеличава и до каква степен се развиват нови коридори", каза Петрова.
Тя подчерта още, че възможностите за сътрудничество между двете държави не бива да се разглеждат единствено през призмата на газовия договор.
"Разговорите на политическо ниво са в посока на това да се намерят всички възможности нашето партньорство да се разгърне в сферите, които да бъдат във взаимен интерес и взаимоизгодни. Възможностите не трябва да бъдат разглеждани в перспективата само на "Боташ", заяви външният министър.
Освен енергетиката, сред обсъжданите теми са били още борбата с нелегалната миграция, противодействието на тероризма и трансграничната престъпност, както и развитието на търговията, инвестициите и инфраструктурната свързаност между двете съседни държави.
Петрова посочи, че България отдава голямо значение на поддържането на предвидими и взаимноизгодни отношения с Турция, като акцент в разговорите са били също доставките на природен газ, междусистемната свързаност и възможностите за развитие на нови енергийни ресурси.
От своя страна турският външен министър Хакан Фидан заяви, че Анкара и София споделят обща визия за задълбочаване на двустранното сътрудничество.
"Имаме общо виждане за задълбочаване на сътрудничеството с България", каза Фидан и изрази увереност, че при настоящото управление между двете страни могат да бъдат реализирани нови мащабни проекти.
По отношение на договора с "Боташ" турският първи дипломат посочи, че темата се следи отблизо от Анкара.
"Президентът Реджеп Тайип Ердоган е дал инструкции този въпрос да бъде разрешен в най-скоро време", заяви Фидан, като уточни, че конкретната работа по казуса е в компетенциите на енергийните институции на двете страни.
Според него отношенията между България и Турция имат потенциал за значително по-широко стратегическо партньорство от разрешаването на един конкретен спорен въпрос.
Сред останалите теми, обсъдени по време на срещата, са били сигурността в Черно море, транспортната и логистичната свързаност, изграждането на нов граничен контролно-пропускателен пункт северно от Капъкуле, както и възможностите за увеличаване на капацитета на съществуващите транспортни коридори.
Фидан отбеляза и значението на т.нар. Среден коридор за европейските вериги за доставки, както и на съвместните енергийни проекти между двете страни. По думите му двустранният стокообмен вече надхвърля 8,4 милиарда евро годишно.
В хода на разговорите е била засегната и войната в Украйна. Турският външен министър подчерта значението на постигането на мир между Киев и Москва за стабилността на целия регион и заяви готовността на Анкара да продължи да подкрепя дипломатическите усилия в тази посока.
Обсъден е бил и процесът по присъединяване на Турция към Европейския съюз. Фидан благодари за подкрепата на България по темата и подчерта, че инициативите на ЕС в областта на сигурността и отбраната следва да бъдат реализирани по начин, който включва и Турция като ключов съюзник в НАТО.
На този фон срещата между двамата външни министри очерта широк дневен ред - от енергетиката и миграцията до сигурността в Черно море и бъдещата транспортна свързаност на региона. Именно затова за мнозина остана впечатлението, че обществената дискусия около облеклото на българския министър до голяма степен засенчи политическите теми, които доминираха в официалните разговори между София и Анкара.
- От дипломатическия дневен ред към социалните мрежи
Първите коментари по темата се появиха малко след публикуването на официалните снимки от срещата.
Част от потребителите изразиха мнение, че при дипломатически разговори на високо равнище е уместно да се спазва по-консервативен дрескод, особено когато става дума за срещи между представители на различни държави и културни традиции.
Други коментиращи защитиха избора на облекло, като отбелязаха, че подобен тип рокли присъстват в съвременния бизнес гардероб и че фокусът следва да бъде върху съдържанието на проведените разговори, а не върху външния вид на участниците.
Според публикации в социалните мрежи роклята, с която Петрова се е появила на срещата, е модел на модната марка Karen Millen. В описанието на производителя подобни модели са представени като част от деловия гардероб и са позиционирани като облекло, подходящо както за работна среда, така и за събития след края на работния ден.
- Критики от специалисти по протокол и публични фигури
Сред най-коментираните позиции беше тази на специалиста по протокол и етикет Мария Касимова-Моасе.
В публикация във Facebook тя определя случая като "учебникарски пример как не се ходи на среща с колега, когато си външен министър". Според нея дипломатическият протокол има за цел да предотвратява двусмислените послания и да улеснява комуникацията между страните.
Касимова-Моасе изразява мнение, че изборът на облекло създава ненужен "шум" около срещата и измества вниманието от същинските теми на разговорите.
Подобна позиция заема и журналиста от БНТ Владина Цекова. В свой коментар във Facebook тя определя появата на министъра с открито рамо на официална среща като сериозен протоколен пропуск и призовава експертите по държавен протокол да обръщат по-голямо внимание на публичните изяви на представителите на изпълнителната власт.
Критична оценка публикува и авторката Съни Ламброзо, която посочва, че според нея подобен тип облекло не съответства на традиционните стандарти за официални дипломатически срещи. В публикацията си тя поставя акцент върху значението на професионалната подготовка, международния опит и познаването на дипломатическия протокол.
И трите позиции се вписват в по-широката линия на критика, според която външният вид на държавните представители е част от официалното послание, което една държава изпраща по време на международни срещи.
- Повече от спор за една рокля
Случаят показва колко лесно общественият дебат може да се измести от същинските политически теми към въпросите на публичния образ и символиката.
В ерата на социалните мрежи подобни дебати често се развиват паралелно с политическите събития и понякога дори успяват да привлекат повече внимание от самите решения и разговори.
