С ветът, в който живеем се движи бързо напред. Всяка година на пазара излиза следващото поколение продукти - автомобили, компютри, мебели, дрехи и т.н. И хората ги купуват. Според ценовия цикъл - първи, ексклузивен достъп получават богатите, после продуктите стигат и до масовия потребител и така отново и отново, в непрестанен цикъл, който движи икономиката.
Този модел на производство и потребление създава небивало благоденствие и разделение. Той се финансира с печатане на пари от големите централни банки в САЩ, еврозоната, Китай и Япония. В момента и в четирите страни лихвите, по които става първичното парично предлагане са близки до най-ниските исторически. И то, въпреки че финансовата криза отмина отдавна.
Audi премахва конвейра, прави революция в автомобилното производство
Когато роботите отнемат работните места на хората
Хората на 25 г. никога няма да имат сигурна работа
Така евтиният капитал се превръща в масови стоки, които се обновяват всяка година и в процеса създават работни места и корпоративни печалби. А конкуренцията кара компаниите да се стремят да растат, да търсят нови пазарни ниши, да произвеждат повече… икономиката да расте.
Има обаче един голям проблем - това е своеобразно перпетуум мобиле. Потреблението подхранва производството, което от своя страна, със заплатите трябва да създава търсене.
Реално обаче по-голямата част от печалбите остават в ръцете на собствениците и ръководството на компаниите. А те обективно няма как да изхарчат толкова пари за потребление. В резултат нараства разделението в обществото. А богатството се концентрира във все по-малко хора.
И все пак този модел не може да работи без потребление. Така предприятията са принудени да произвеждат все по-евтини и по-малотрайни продукти. В резултат заплатите на служителите, заети във веригите на масовите производства, не растат или дори намаляват в реално изражение. А заради постоянното обновяване на продуктите, човечеството създава огромно количество потребителски и индустриални отпадъци, унищожавайки собствената си планета.
Как се стигна дотук? В началото на това десетилетие от „Филипс” (Philips) представиха светодиодна крушка с продължителност на живота 20 години. Звучи впечатляващо. Само че в сграда на пожарна, в Ливърмор, Калифорния, една електрическа крушка свети безотказно вече 116 години.
Решението да се спре производството на трайни електрически крушки е взето от т. нар. картел на „Феб” (Аполон). Това е първият документиран случай на глобално договаряне между корпорации.
Производителите на крушки - Osram, Philips, Tungsram, Associated Electrical Industries, ELIN, Compagnie des Lampes, International General Electric, създават през 1924 г. регистрирана в Швейцария компания, наречена Phoebus S.A. („Феб” АД).
Картелът е удобен начин за намаляване на разходите и за стандартизиране на продължителността на живота на електрическите крушки на 1000 часа, като в същото време се повишават цените им без страх от конкуренция. Крушките, произвеждани от всеки от участниците, са проверявани редовно и при надхвърляне на нормата от 1000 часа, компаниите плащат глоби. Таблица от 1929 г. показва точно колко швейцарски франка трябва да бъдат платени, в зависимост от броя на часовете, с които животът на дадена партида електрически крушки, надвишава стандарта.
The Origin of Planned Obsolescence - The Phoebus Cartel https://t.co/XAoVj77I4L
— On Team People (@OnTeamPeople) 15 юни 2016 г.
През 1932 г. Бърнард Лондон предлага, за да излезе икономиката от Голямата депресия, всички стоки трябва да бъдат произведени с планирано остаряване и после конфискувани от правителството. Така потребителите няма да имат друг избор, освен да отидат и да купуват нови продукти като средство за създаване на търсене и стимулиране на депресираната икономика. Предложението разбира се не е официално прието.
Благодарение на промишления дизайнер Брукс Стивънс обаче през 50-те години на XX век, идеологията на обновяващия се дизайн и планираното остаряване на продуктите се възприема масово в САЩ. Така се поставя началото на съвременното потребителско общество.
В миналото хората са предавали дрехите си от поколение на поколение. Често внуците буквално са ходели в панталоните на дедите си.
При компютрите този феномен има малко по-различен характер. Една машина, сглобена от качествени компоненти може да работи с десетилетия, но като производителност остарява за около 2 години.
При мобилните устройства, „Епъл” (Apple) например ограничава живота на батериите, които са вградени, до 1000 пълни цикъла на зареждане или 2,5-3 години, преди капацитетът им да падне на 80%. Ограничението за 3-тото поколение iPod обаче е само 400 часа, при една година лимитирана гаранция. В крайна сметка от компанията се съгласяват да удължат гаранцията и да заменят устройствата, произведени преди 31 май 2004 г., претърпели т. нар. „неизправност на батерията”.
Hoping that EV batteries last longer than those on my iPhone 6s and iPad Air. It's not even lunchtime and both are nearly dead... #FTcar
— The Car Expert (@TheCarExpertUK) 10 май 2017 г.
При автомобилите положението е подобно на това с крушките, до 50-те години на XX век те са произвеждани, за да се използват с десетилетия. Все още в Русия могат да се намерят работещи двигатели на „Форд” (Ford), задвижвали повечето камиони на съюзниците през Втората световна война. Само че през 1969 г. средният живот на автомобилите в САЩ вече е само 5,1 години.
И така, какво кара „Филипс” да се върне към крушките с дълъг живот? Във все по-голяма степен става ясно, че потребителското общество не може да продължи да съществува още дълго, тъй като ресурсите на Земята са ограничени.
Краят на конвейерните линии идва с триизмерни принтери, роботи и системи с изкуствен интелект. Въпросът е дали ще дойде достатъчно скоро, за да може да бъде спасена планетата.
Добави ни в предпочитани източници в Google
