Т ази година се навършват 100 години от революцията в Русия и 10 години от началото на световната финансова криза. Пред себе си имаме две събития, които имат повече общи неща, отколкото би могло да изглежда на пръв поглед, пише Мартин Сендбю във „Файненшъл таймс“ (The Financial Times).
И в двата случая става дума за промени, разтърсили света. Октомврийската революция създаде диктатура, съперничеща за световна хегемония с фашизма през първата половина и с демократичния пазарен либерализъм през втората половина на миналия век. От друга страна, световната финансова криза разтърси обществения модел, победил в студената война.
Защо полската икономика върви толкова добре
Защо ниските заплати са разрушителни за България
Хората на 25 г. никога няма да имат сигурна работа
Съветският блок се срина в началото на 90-те години на XX век под тежестта на вътрешните икономически и политически противоречия. Проблемите тази година подсказват, че същата съдба може би очаква и пазарната икономика.
Имаме не само исторически контекст на това, което се случва. Тази заплаха, пред която в момента е изправен пазарният либерализъм, напомня за факторите, които унищожиха неговия противник.
Комунизмът бе победен заради допускането на двойна лъжа. На първо място той предаде мечтата на милиони хора за равенство, солидарност и реализация чрез постигането на общи цели. Тази мечта живя много по-дълго, отколкото би могло да се очаква, дори и в комунистическите страни, и дори още по-дълго на Запад. Но в крайна сметка тя не можа да понесе сблъсъка с реалността.
Второ, създадена бе една икономическа система, основана на измама и самоизмама. Малко хора си спомнят, но сериозни спорове белязаха по-голямата част на ХХ век заради избора между централизирано планиране или децентрализиран пазар. Поддръжници на държавния контрол върху средствата за производство твърдят, че само една планова икономика може да избегне безсмисленото пилеене на ресурси под формата на безработица, както и периодичните спадове в търсенето, генериращи рецесии.
На практика обаче, централизираното планиране не се справи с производството на стоките, търсени от потребителите. Въпреки това, вместо да коригират системата, властите превърнаха плановата икономика в една голяма лъжа, която всички трябваше да подкрепят публично, дори тайно да не вярват в нея. „Те се преструват, че ни плащат, ние се преструваме, че работим”, се шегуваха хора от Росток до Владивосток.
В крайна сметка, в света възтържествува светогледът на Фридрих фон Хайек, което предполага, че колебанията в пазарните цени съдържат повече информация, отколкото централизираната система на планиране, както и че децентрализираните механизми за вземане на решения работят много по-ефективно от държавните органи.
Тази идея помага да се обясни разликата в богатството между капиталистическия и комунистически свят, тя също набра скорост в края на Студената война. Въпреки това, световната финансова криза подкопа твърденията, че западният финансов капитализъм е единственият начин за организиране на икономиката.
Ценовият механизъм на Хайек е несъмнено правилен, но непълен. Пазарните цени на стоките и услугите, в действителност, дават много по-точна информация, отколкото плановата икономика. Но кризата показа, че това не е вярно за цените на активите.
Петилетките са голямата лъжа на Съветския съюз, но капитализмът също е голяма лъжа. Тя се състои във факта, че пазарните цени на активите, включително финансовите, уж трябваше точно да отразяват икономическата им стойност. Преди 10 години хората с ужас разбраха, че финансовите задължения, натрупани по време на икономическия бум, са прекомерни, а обемът на бъдещото производство, на което разчиташе икономиката, за да се изплатят тези задължения, е недостатъчен,.
Те вярваха, че притежават богатство, което всъщност не съществува. В резултат на това милиони хора изведнъж осъзнаха колко са излъгани и политическата арена съвсем очаквано беше изправена пред вълна от хаос и недоверие.
Но една лъжа върви заедно с друга и либерализмът също предаде мечтите на хората. Западните икономики сега са много по-бедни от прогнозираните преди кризата тенденции. Особено силно кризата удари младежта, която има малко основания да очаква възможности за благоденствие, на каквито са разчитали нейните бащи и дядовци. А тези, които искат по-демократичен капитализъм и нов златен век, трябва да си вземат поука.
Раздялата с илюзиите е пример за действието на комунизма и капитализма. Хората вече не могат да разчитат на гарантирано висок стандарт на живот и пазарният либерализъм изглежда е в беда.
И левите, и десни популисти често възхваляват с носталгия славните дни на смесената икономика. Може би са прави, че съперничеството между планираната и свободна конкуренция трябва да приключи със сливането им. Но основната поука от това съперничество е, че всяка икономическа и социална система трябва да бъде честна към хората.
Martin Sandbu: From Lenin to Lehman — the big lies https://t.co/0oLayp2oZZ pic.twitter.com/teb73aA3zw
— FT Comment (@ftcomment) August 15, 2017
