М алко хора знаеха за това малко селище в югоизточната част на Красноярския край. Село Тугач е построено от ръцете на затворници. Днес никой не се интересува от него, освен настоящите му жители. Едната част от тях са потомци на затворници, а другата са деца и внуци на надзирателите. И всички те живеят заедно, опитвайки се да не гледат в миналото.
Документалният филм, озаглавен “Тугач — Новый этап”, проследява тяхната история, разказва порталът Voice of America (VOA).
Можете да стигнете до Тугач по Руската федерална магистрала, която свързва Москва с Далечния Изток. Наричат я още „ участък с окови“. От 18-ти век затворници, заточени в областта, са вървели по този път пеша, но били оковани във вериги, за да изсекат гората в региона.
И през втората половина на 30-те години на миналия век съветското правителство кара по този път пешеходни конвои от политически затворници към лагерите на Народен комисариат на вътрешните работи (НКВД).
След като завиете от Сибирската магистрала до село Тугач, карайте още около сто километра. Пътят минава покрай села и малки парцели земя, трудно отвоювани от човека от тайгата и блатата, предава VOA.
Някога в тези отдалечени райони на тайгата живеели камасини - номадски пастири на северни елени, които ловували риба. Установяват се по бреговете на река Кан - десния приток на Енисей.
До началото на 20-ти век коренното население на тези земи практически изчезва, като постепенно се смесва с масите от хора, изпратени в местността първо от руската, а след това от съветската империя.
VOA разказва, къде е започнало масовото изсичане на гората. По бреговете на Кан започнали да се появяват златни мини. На място са работели златотърсачи и преселници от централната част на Русия.
