Н овоизбраният президент Доналд Тръмп разкри, че не изключва използването на военна сила за анексирането на Гренландия, което накара много американци да се запитат: „Но защо?“
Всъщност покритата с лед датска територия, смятана за най-големия остров в света, отдавна е гореща тема сред стратезите във Вашингтон - въпреки настояването на Копенхаген, че не е за продан - поради разположението си по жизненоважни транспортни маршрути и наличието на ключови суровини, които рядко се намират другаде.
„Защо? Има няколко критични причини“, заяви във вторник източник, близък до усилията на Тръмп в преходния период, когато бе попитан за целта на новоизбрания президент. „Изпращане на силно, целенасочено послание към Пекин. Не просто разговори. Действие. Да направим Америка отново велика”, очертава ранната рамка на „Доктрината Тръмп“.
Според центъра „Уилсън“, мозъчен тръст във Вашингтон, който се занимава с външна политика, САЩ са влезли в тристранна борба с Китай и Русия за природните ресурси на Арктическия регион, като литий, кобалт и графит.
„Има две основни причини за анексирането на Гренландия. Първата е големите залежи на редкоземни елементи, необходими за критично важни производства в областта на отбраната и електрониката“, казва пред The Post сътрудник на Атлантическия съвет Алекс Плитсас.
„Гренландия има легитимно големи претенции към Арктика и това би осигурило на САЩ по-силна позиция, тъй като конкуренцията там се изостря за навигация и ресурси“, посочва Плитсас.
Why does Donald Trump want Greenland? https://t.co/wKhCCWQJIS via @Telegraph
— Nino Brodin (@Orgetorix) January 8, 2025
Достъп до Арктика и ресурси
От години САЩ водят тихо състезание с Китай и Русия за достъп до Арктика, като изпращат военни ледоразбивачи в региона с мисии за проучване на богатата на ресурси замръзнала тундра.
Вашингтон традиционно разчита прекалено много на Китай за редкоземни минерали, които освен в Азия се намират най-често в Арктика и се използват във всичко - от мобилни телефони до оръжия за масово унищожение.
Според Плитсас тази зависимост от Пекин е „неустойчива предвид геополитическите реалности“.
„Други големи находища съществуват на места като Афганистан“, отбелязва той.
„С нарастващото търсене на електрически превозни средства, системи за възобновяема енергия и усъвършенствана електроника, САЩ разчитат в голяма степен на критични материали, за да стимулират иновациите и да поддържат глобалната си икономическа конкурентоспособност“, пише в доклад от 2023 г. центърът “Уилсън”.
„Редкоземните минерали влизат в състава на повечето форми на националната отбрана, технологии, ракети, танкове, сателити, военни кораби, изтребители, така че в резултат на това осигуряването им се превръща в императив на националната сигурност“, обяснява директорът на програмата за сигурност на критичните минерали на Центъра за стратегически и международни изследвания Грейслин Баскаран.
В същото време синтетичните реални земни елементи, създадени в лабораториите, по думите на Плитсас, „не се представят толкова добре, което прави САЩ уязвими от гледна точка на производството на отбранителни продукти, тъй като напрежението с Китай продължава да нараства през последните години“.
Състезанието за Арктика стана по-ожесточено през последните години поради изменението на климата, което доведе до топене на ледените шапки, които преди правеха достъпа до ресурси почти невъзможен.
„Затоплянето доведе до по-голяма свобода на корабоплаването в Арктика“, каза Плитсас.
Но досега американците са били изпреварвани от своите противници, отчасти поради ограничения достъп на САЩ до региона и сравнително малкия брой ледоразбивачи.
Проблемът отдавна тревожи някои републиканци, включително Майк Уолц, назначен за съветник по националната сигурност на Тръмп.
„В Арктика, където ще се конкурираме за природни ресурси, крайбрежната охрана се нуждае от повече от един ледоразбивач! Русия разполага с десетки!“, написа той в X през 2017 г.
В момента Бреговата охрана разполага само с два от жизненоважните кораби, но Уолц наскоро обеща да настоява за повече в 119-ия Конгрес в отговор на публикация в X, в която призовава за „още дузина“ ледоразбивачи.
Допълнителните ледоразбивачи и придобиването на Гренландия са особено привлекателни перспективи сега, когато Съединените щати строят повече заводи за преработка на редкоземни минерали - част от неотдавнашния стремеж на САЩ да намалят зависимостта си от Китай.
Но тъй като в САЩ се намират само 1,3% от световните редкоземни минерали - в сравнение с до 70% в Китай - „сега трябва да се снабдяваме с тези редкоземни минерали отнякъде, за да ги преработваме у дома, което придава на Гренландия известна привлекателност, защото тя може да бъде източник на редкоземни минерали“, казва Баскаран.
Why does Donald Trump want Greenland? Behind the ‘strong, deliberate’ message to China https://t.co/BHvvgMpQnJ
— Aerial SharpShooter 🇺🇸🇯🇵🏴☠️ (@MMCBELL) January 8, 2025
„Не е за продажба”
Амбицията на Тръмп не беше приета добре в Дания, където министър-председателят Мете Фредериксен повтори във вторник, че територията „не е за продан“.
„Гренландия принадлежи на гренландците“, заяви Фредериксен в интервю за датската телевизия TV 2. „От една страна, съм доволна от нарастването на американския интерес към Гренландия. Но, разбира се, важно е това да се случва по начин, при който гренландците сами да решават какво ще бъде тяхното бъдеще“, каза тя.
Островът получи пълна автономия едва през 2009 г. и оттогава териториалното му правителство работи за постигане на суверенитет, заяви във вторник пред CNN Куно Фенкер, член на парламента на Гренландия.
„Що се отнася до собствеността, тук можем да се разминем доста, тъй като работим за създаването на суверенна държава“, каза Фенкер и добави, че териториалното правителство може би е готово да работи със САЩ по споразумение за свободно асоцииране.
САЩ вече са сключили такива споразумения с тихоокеански островни държави като Палау. Такива споразумения изискват от Вашингтон да предоставя финансова помощ на свободно асоциираните държави, както и да разширява правото на работа и живот в САЩ на гражданите на острова като „обичайно пребиваващи“.
„Основният въпрос тук е, че статутът на Гренландия трябва да бъде огромно решение, каква държава бихме искали да бъдем, а също и с кого трябва да си сътрудничим“, каза Фенкър.
78-годишният Тръмп може да е готов да обсъди алтернативни договорености с представителите на Гренландия, които са по-кратки от пълно анексиране.
🚨 🚨 #BreakingNews Greenland controversy: Why does Donald Trump want it and what is so special about it? https://t.co/1RT31VtaxX
— Instant News ™ (@InstaBharat) January 8, 2025
US President-elect Donald Trump’s renewed pursuit of acquiring Greenland has reignited global interest and drawn strong reactions from Denmark.
#…
Това не е нова идея
Съединените щати отдавна се интересуват от Гренландия и обмислят да направят оферта за северноатлантическия остров през 1867 г., когато купуват и Аляска от Русия.
Приблизително осем десетилетия по-късно, след Втората световна война, САЩ предлагат 100 млн. долара в златни кюлчета за Гренландия, но Дания отказва.
Офертата обаче довежда до сключване на договор за отбрана, който предоставя на САЩ достъп до въздушната база “Туле”, сега космическа база “Питуфик” - най-северният военен аванпост, който става изключително важен по време на Студената война поради близостта си с Русия.
Тръмп лансира идеята за закупуване на Гренландия по време на първия си мандат, като публично обсъди тази възможност през 2019 г., но получи категоричен отказ от лидерите на Гренландия и Дания.
„Те така и не стигнаха доникъде“, каза бившият съветник по националната сигурност Джон Болтън пред Свободната преса за зараждащите се преговори в интервю, публикувано миналата седмица, „защото Тръмп заговори за сделката публично и всичко се развали“.
* Във видеото: Тръмп с оферта към Дания да купи остров Гренландия
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
