Защо Путин е най-големият губещ от падането на Асад в Сирия

В ладимир Путин получи сериозен геополитически удар с падането на Башар Асад, чийто режим в Сирия руският президент бе подкрепил със значителни финансови и военни ресурси.

Асад избяга от Сирия и поиска политическо убежище в Русия, съобщиха подкрепяни от Кремъл медии, като сегашният му статут на изгнаник лишава Москва от ключов регионален съюзник.

Военните активи на Русия в Сирия сега са под заплаха, като например военноморската база в пристанищния град Тартус, която осигуряваше на Кремъл присъствие близо до южния фланг на НАТО в Средиземно море.

„Това беше тяхната опора в Средиземно море, а оттам и в Атлантическия океан - ще бъде голям удар да я загубят“, заяви Едуард Лукас, старши сътрудник в Центъра за анализ на европейската политика (CPA) пред News.

Американският вицеадмирал в оставка Робърт Мърет се съгласява.

„Това е огромен удар по престижа на Русия в региона“, казва Мърет пред Newsweek. „Сирия беше абсолютно жизненоважна за активите на руския флот, действащи в Средиземно море. “

„Те може да се опитат да задържат някаква територия там с новото правителство, но дори и това е малко трудно заради цялата подкрепа, която оказаха на режима на Асад“, каза Мърет, заместник-директор на Института за политика и право в областта на сигурността към университета в Сиракуза. „Пред руснаците предстои труден път.“

Промосковски военни блогъри изразяват загриженост за бъдещето на военновъздушната база Хмеймим край град Латакия, в която се намират руските самолети, чиито бомбардировки на Алепо през 2016 г. бяха ключови за запазването на властта на Асад.

Без достъп до военновъздушната база и пристанището, които бяха опорни точки за Москва в региона, каза Мърет: „Русия няма да бъде в толкова силна позиция“.

В риск са и тактически аванпостове като летище Камишли в североизточната част на страната, а съобщенията за хиляди блокирани руски служители в Сирия и изоставено оборудване сочат военната цена за Путин. Според CNN Turk руските войски са поискали помощта на Анкара за безопасното си напускане.

Newsweek се е свързал с Кремъл за коментар.

Сирийският министър-председател Мохамед Гази ал-Джалали заяви, че новите власти ще решат какво ще се случи с руското военно присъствие, но всяка сделка с Путин трябва да бъде в интерес на бунтовниците и да зависи от това какво може да предложи Москва.

„Това е игра на многоизмерен шах и Русия е доста добра в това“, каза Лукас. „Но стратегическата слабост на Русия беше разкрита и това ще ги затрудни да сключат толкова добра сделка, колкото тази със стария режим.“

Путин „току-що загуби Близкия изток“, пише военният анализатор Маркус М. Кьоп в социалната мрежа X, като се позовава на падането на Асад и отбелязва как Путин е отхвърлил близките отношения с Израел в полза на сътрудничеството с Иран, който сега е отслабен от израелските атаки.

Силите срещу Асад може да не искат да позволят на Путин да задържи активите си в Сирия, след като доскоро военни самолети на Москва ги бомбардираха, казва Марк Н. Кац, старши научен сътрудник в програмата за Близкия изток на Атлантическия съвет.

В анализ за мозъчния тръст, публикуван в неделя, Кац заяви, че Русия може да не успее да запази военноморските и военновъздушните си бази в Сирия, „или защото новото сирийско правителство, доминирано от сунити, се окаже силно и изгони руснаците, или защото Сирия изпадне в такъв хаос, че безопасността на базите няма да може да бъде запазена“.

Но един положителен аспект за Путин е, че Асад няма да бъде заменен от прозападен режим като тези, които последваха революциите от Арабската пролет.

Путин може да разчита и на добри връзки с ОАЕ, Катар и Египет и ако има борба за власт между победителите в Сирия, „това може да предостави на Москва възможност да работи с едни срещу други“, допълва Кац.

Асад дойде на власт през 2000 г. - същата година, в която и Путин - и скоростта, с която неговият режим беше премахнат, ще бъде причина за безпокойство за Путин.

„Големият въпрос за Путин е дали това не е част от вълната на слабост на автократичните режими, при която може да се наблюдава падане на мулите в Иран и тогава изведнъж хората да си помислят, че Москва е на стената“, каза Лукас.

„Той става много нервен, когато има заразяване на геополитически КОВИД на сваляне на автокрации“, каза Лукас, чийто анализ в неделя за ЦЕПА очерта тревогата на руския лидер при залавянето на иракския диктатор Саддам Хюсеин през 2003 г. и убийството на либийския лидер Муамар Кадафи през 2011 г.

„Въпреки че според мен това вероятно няма да доведе до народно въстание в Русия, той ще се тревожи за тази загуба, а това изразходва политическата му енергия и прави пространството му за маневриране по-малко“, каза Лукас. „Всички тези авторитарни режими изглеждат като бетон, докато не се окажат меренге.“

Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase