Б ългария няма да иска задействане на член 4 от Северноатлантическия договор след атаките с дронове срещу два търговски кораба в Черно море. Това заяви министърът на отбраната Димитър Стоянов, като подчерта, че позицията на правителството остава непроменена.
„По отношение на член 4 от НАТО - още на Консултативния съвет за национална сигурност, включително с участието на опозиционните партии, се обединихме около това, че не е необходимо той да бъде активиран. Това остава в сила и при новата ситуация“, заяви Стоянов на брифинг.
Войната до брега ни: Как действа щитът на НАТО и ще активира ли София Член 4
Днес бяха нанесени удари по двата плавателни съда, единият от които потъна. Инцидентите засилиха опасенията за сигурността на корабоплаването в Черно море и за риска военните действия на Русия срещу Украйна да засегнат все по-пряко държавите от региона.
Член 4 от Северноатлантическия договор предвижда съюзнически консултации, когато държава членка смята, че териториалната ѝ цялост, политическата ѝ независимост или сигурността ѝ са застрашени. Задействането му не означава автоматично военна намеса, а позволява на съюзниците да обсъдят заплахата и възможните общи действия.
Стоянов припомни предишни случаи от началото на войната в Украйна, при които инциденти с ракети и навлизане на самолети във въздушното пространство на съюзнически държави са породили опасения за сигурността. По думите му в НАТО е имало препоръки да не се прибягва автоматично до член 4 при всеки подобен инцидент.
Въпреки решението да не се иска задействане на механизма България предприема допълнителни мерки за защита на Черноморския регион. Предвижда се разполагането на още две системи с дронове, засилване на радиолокационното наблюдение и допълнително разгръщане на зенитноракетни комплекси.
„Като последваща мярка ще разположим допълнително две безпилотни летателни системи. Едната беше придобита наскоро, а екипажите току-що се завърнаха от обучение. Надявам се в най-скоро време да я разположим. Имаме и други способности, включително на Силите за специални операции“, обясни Стоянов.
Какви стъпки трябва да предприеме България след атаките по кораби в Черно море
Той направи разграничение между защитата на българската територия и възможностите на въоръжените сили да действат в международни води. По думите му България няма правомощия да реагира военно на всяка заплаха извън териториалните си води.
„Трябва да повишаваме способностите си, но и да имаме съзнанието, че Военновъздушните сили и въобще Въоръжените сили могат да отговорят на конкретна заплаха при наличието на такава в териториалните води, а не в международни води. Нямаме ангажимент в това отношение, нямаме задължение, нямаме и право да го правим“, заяви Стоянов.
Военният министър коментира и разговорите си с колегите си от Румъния и Турция. Трите държави са се договорили да подобрят координацията и своевременния обмен на информация за инцидентите в Черно море.
„Това, за което се договорихме, е по-добро сътрудничество, своевременно подаване и обмен на информация. Имаме обща констатация за ситуацията - Черно море вече се е превърнало в зона на конфликта и е необходимо да бъдат набелязани допълнителни мерки“, посочи Стоянов.
Предвижда се и среща между министрите на отбраната и началниците на отбраната на България, Румъния и Турция. На нея трябва да бъдат обсъдени конкретни действия за подобряване на наблюдението и сигурността на корабоплаването в региона.
Стоянов заяви, че няма потвърждение за използваните безпилотни апарати при последните удари, но изрази предположение, че те може да са руски.
„Няма яснота какви точно са дроновете. Но няма логика да бъдат украински, при положение че корабите са украинска собственост. При тази ситуация предполагаме, че дроновете са руски“, поясни министърът.
Той обаче подчерта, че въпреки тази оценка окончателни доказателства за произхода на дроновете няма, а разследването на инцидентите продължава.
