Д ве противоположни коалиции в Близкия Изток се борят в съперничество, което заплашва да разкъса региона. От едната страна на конфронтацията е мрежата от държавни и недържавни организации, създадена от Иран. А от другата са Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства и Израел, подкрепяни от Запада, пише в анализ, представен от Европейския съвет за чуждестранни отношения.
Съперничеството между Рияд и Техеран, разиграно чрез поредица от периферни конфликти, е една от определящите характеристики на региона поне през последното десетилетие.
Но ситуацията постепенно ескалира. И подобно на Балканите през първата половина на XX век, в ситуацията в Близкия изток се замесват големи външни сили като САЩ и Русия.
Паника, десетки жертви и стотици ранени, отложиха погребението на ген. Солеймани
Сирия показва опасностите от тези тенденции. Бойното поле там се превърна в зона на объркващо много припокриващи се конфликти. Например през 2018 г. ирански дрон, използван в сирийската гражданска война, навлезе във въздушното пространство на Израел.
Това предизвика поредица от ответни удари и дори свалянето на израелски изтребител от сирийските противовъздушни сили. Така Иран и Израел се оказаха вплетени в пряка конфронтация в Сирия, което засили опасенията за война между двете държави.
Така че в Близкия изток вече няма такова нещо като локален конфликт. А рискът от междудържавна война се засилва.
Досега европейците се съпротивляваха на натиска от САЩ да дадат пълна подкрепа на антииранската коалиция.
Станала е грешка, САЩ няма да се изтегля от Ирак
Техеран упражнява различна степен на контрол в Ирак, Ливан, Сирия и Йемен - много повече, отколкото преди американската инвазия през 2003 г. срещу режима на иракския лидер Саддам Хюсеин.
Традиционните съюзници на Европа - Съветът за сътрудничество в Персийския залив и Израел, виждат военното влияние на Иран чрез мрежата от партньори като пряка заплаха за своята сигурност.
В допълнение към връзките си с иракския политически елит на шиитите, Техеран се ангажира с широко социално популяризиране на иракската шиитска общност и насърчава милиони ирански поклонници да пътуват до Ирак всяка година. Иран е важен търговски партньор за Ирак и също така е инвестирал в региона на Кюрдистан, където е ключов доставчик на електроенергия. Тези отношения вероятно ще се засилят и разширят в нови области - например Багдад и Техеран наскоро обявиха планове за възобновяване на проект за тръбопровод, който ще пренася нефт от иракския Киркук в Иран, за износ в трети страни.
От Европа до Африка, къде ще удари Иран
В Ливан най-близкият съюзник на Иран Хизбула доминира както в политическата, така и във военната сфера, като ефективно държи правото на вето върху вземането на държавни решения.
Междувременно в Сирия народното въстание срещу Башар Асад - чийто баща беше един от малкото поддръжници на Техеран по време на войната между Иран и Ирак през 1980-1988 г. - бива постепенно потушавано с помощта на Русия и ирански военни.
Последният саудитски военен ангажимент в Йемен, който започна през 2015 г., създаде нов фронт за Иран, който предоставя на бунтовниците хуси дронове, ракети и други оръжия.
Има два основни двигателя на регионалната стратегия на Иран. Първо, Техеран се стреми да възпира онова, което разглежда като реална и непосредствена заплаха за властта на управляващия режим след ислямската революция в страната.
Второ, Иран играе значителна политическа роля за формиране на регионалния баланс на силите.
Според Техеран САЩ и техните регионални съюзници се стремят и не успяват да овладеят Иран чрез икономически, военни и политически средства.
The rivalry between #SaudiArabia and #Iran has been one of the defining characteristics of the #MENA region. @ECFRMena ’s web project "THE MIDDLE EAST’S NEW BATTLE LINES" unpacks this dangerous fault line. Check out the latest maps and analyses🔎🗺️👉 https://t.co/vQx2vAnh9n pic.twitter.com/w952ZamrQI
— ECFR (@ecfr) May 3, 2019
Воден от смесица от национализъм и идеология, Иран отхвърля всеки регионален ред, който има за цел да го изключи. Той се стреми да използва военното си присъствие на място, за да оформи политически резултати, които запазват интересите му.
Иранският прагматизъм понякога надвишава антизападната идеология. Въпреки враждата си със САЩ, Техеран е отворен за преговори с Вашингтон.
Но стратегията на Иран е свързана с увеличаващи се разходи. Сега страната носи отговорност за стабилизиране на своите активи в региона, задача, която ще става по-предизвикателна.
А фокусът върху външната политика води до икономически проблеми и недоволство вътре в самия Иран. За това допринасят и санкциите, налагани от САЩ.
Засилването на позициите на Техеран пък кара всички други държави в региона да обединят сили. Те вярват на Иран и смятат, че той може да бъде надвит само с военни средства.
САЩ насърчават тази своеобразна коалиция, защото виждат в нея начин да сближат традиционния си съюзник Израел с арабските страни.
Въпреки сближаването на интереси - и подкрепата на САЩ - формирането на истинска жизнеспособна и активна коалиция все още не се случва. Докато Саудитска Арабия, ОАЕ и Израел се обединиха около широката антииранска цел, те не успяват да преодолеят различията помежду си.
А Техеран показва удивителната способност да мобилизира своите ресурси и съюзници.
В същото време Израел не вярва на арабите. А те пък не могат да си позволят открит съюз с традиционния си исторически и религиозен противник. Другата голяма сила в региона – Египет, пък не иска да се конфронтира с Иран.
Под натиска на ситуацията в Сирия, Турция играе по правилата на Русия, която негласно подкрепя Техеран срещу САЩ.
Въпреки това Вашингтон прави всичко възможно да промени ситуацията и тепърва ще сме свидетели на регионален фронт, способен да атакува Иран.
Европа не е неутрална в тази регионална борба. Европейските страни имат дълбоко вкоренени военни и икономически връзки с всички държави от антииранския фронт.
Франция, Германия и Обединеното кралство категорично се противопоставят на дестабилизиращите действия на Иран. За разлика от САЩ, Израел и арабските страни, обаче Европа търси мирно решение.
Всъщност през последните години всеки опит за оспорване на регионалното поведение на Техеран с помощта на военна сила има обратен ефект. Действията на Техеран стават още по-авантюристични.
Сирия и Йемен са най-добрите примери за този катастрофален подход. Там конфликтите директно засилиха ролята на Иран в региона.
В сравнение със САЩ, Европа и Русия имат едно ясно предимство, което те могат ефективно да използват: достъпът им до всички регионални участници.
Европейците могат да използват този достъп, за да отворят пространството за регионален баланс на силите, основаващ се на признание, че нито една от страните не може да постигне окончателна победа.
Check out @ECFRMena's new web project: The Middle East's New Battle Lines -- An @ECFR guide to the key disputes threatening to spark a wider Middle Eastern war by @jbdacey, @EllieGeranmayeh, @h_lovatt et al. https://t.co/0WLOQRBBHE pic.twitter.com/7Fe1tDGrqB
— ECFR (@ecfr) May 17, 2018
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!