П резидентът на Франция Еманюел Макрон е в позицията на фаворит за спечелването на днешния втори тур на президентските избори във Франция.
Но дали ще запази преднината си от социологическите проучвания пред крайнодясната си съперничка Марин Льо Пен зависи от една голяма несигурност: гласоподавателите, които решат да си останат вкъщи, предупреждават социолози. Ако Макрон победи, той ще стане първият френски президент от 20 години насам, който печели втори мандат.
Балотажът е повторение на дуела между двамата отпреди 5 години, който бе спечелен от Макрон с 66 срещу 34 процента. Всички социологически проучвания през последните дни предсказват и сега победа за 44-годишния проевропейски центрист, но преднината му пред националистката варира от 6 до 15 процентни пункта в зависимост от сондажите. Очаква се също така рекордно голям брой хора, които или ще гласуват с празна бюлетина, или въобще няма да отидат до изборните секции на този втори и окончателен тур, отбеляза Асошиейтед прес.
На първия тур на вота на 10 април бяха отстранени 10 кандидати за президент. Кой ще стане следващият лидер на Франция до голяма степен ще зависи от това какво ще направят в неделя хората, които са подкрепили загубилите кандидати. Въпросът е труден, особено за гласоподавателите с леви убеждения, които не харесват Макрон, но не искат и да видят Льо Пен на власт. Вторият мандат на Макрон отчасти зависи от тяхната мобилизация, което накара френския лидер да отправи множество призиви към левите избиратели през последните дни. "Помислете си какво говореха британските граждани няколко часа преди Брекзит или хората в САЩ преди избирането на Тръмп: "Няма да ходя. Какъв е смисълът? Мога да ви кажа, че те съжаляваха за това на следващия ден", предупреди Макрон тази седмица в ефира на телевизия "Франс 5". "Така че ако искате да избегнете немислимото... направете избор", призова той колебаещите се френски избиратели.
Двамата съперници влязоха в схватка в последните дни от предизборната кампания, включително и в сряда, когато участваха в телевизионен дебат лице в лице. Макрон заяви, че заемът, който партията на Льо Пен е получила през 2014 г. от чешко-руска банка, я прави неподходяща да работи с Москва на фона на нейната инвазия в Украйна. Той също така заяви, че плановете ѝ да забрани на мюсюлманките във Франция да носят забрадки на обществени места ще предизвикат "гражданска война" в страната, която има най-голямото мюсюлманско население в Западна Европа. "Когато някой ви обяснява, че ислямът е равнозначен на ислямизъм, равнозначен на тероризъм, равнозначен на проблем, това категорично са крайнодесни възгледи", заяви Макрон в петък по радио "Франс ентер".
В победната си реч през 2017 г. Макрон беше обещал, че ще направи всичко по време на петгодишния си мандат, така че французите "да нямат повече причина да гласуват за крайнодесните". Пет години по-късно това предизвикателство не бе преодоляно. Льо Пен затвърди мястото си на френската политическа сцена в резултат на дългогодишни усилия да смекчи позициите си, за да не бъде възприемана като крайна.
Този път кампанията на Льо Пен се стреми да привлече гласоподаватели, които се борят с нарастващите цени на храните и енергията на фона на последиците от руската война в Украйна. Петдесет и три годишната кандидатка заяви, че намаляването на разходите за живот ще бъде основен приоритет, ако бъде избрана за първата жена президент на Франция.
Какво още предлагат двамата кандидати в предизборните си програми?
Марин Льо Пен преобрази бившия "Национален фронт", превръщайки партията на баща си, чиито икономически идеали бяха свободният пазар и малкото правителство, в протекционистка партия, привърженик на големите разходи. Тя иска да въведе политика "купувай френско" за обществените поръчки, да намали минималната възраст за пенсиониране на 60 години за тези, които са започнали работа преди 20 години, да премахне данъка върху доходите за хората под 30 години и да намали ДДС върху енергията от 20 на 5,5 процента, отбелязва Ройтерс. Освен това обещава да похарчи 2 милиарда евро за 5 години, за да повиши заплатите на работещите в здравния сектор и да наеме допълнително 10 000 души в сферата на здравеопазването. Заплатите на учителите ще се увеличат, по думите ѝ, с 15 процента за 5 години, ако тя стане президент.
Льо Пен твърди, че няма "таен план" за излизане на Франция от ЕС, от единната му валута или от Шенгенската зона. Опонентите ѝ смятат, че нейната политика в най-добрия случай ще доведе до нови напрежения в блока, чието единство бе подложено на изпитание през последните години от миграционната криза, напускането на Великобритания и пандемията ковид, а в най-лошия - до "Фрекзит". Льо Пен заяви, че ще намали вноските на Франция в бюджета на ЕС, ще предоговори Шенгенското споразумение и ще въведе отново проверки на стоките, влизащи в страната от други държави от ЕС. Тя ще се стреми да възстанови върховенството на френското право.
Макрон планира увеличи минималната пенсионна възраст от 62 на 65 години. "Не искам да увеличавам данъците ни, не искам да увеличавам дълга ни, искам даже да започнем да го изплащаме през следващите пет години", каза Макрон по време на дебата. "Затова искам да работим повече." Убеденият еврофил ще продължи да настоява за развитието на така наречената от него "стратегическа автономия" на Европа в областта на отбраната, технологиите, селското стопанство и енергетиката и ще намали зависимостта на блока от други сили. Макрон се стреми да преориентира ЕС към по-протекционистична позиция, като блокира някои сделки за свободна търговия с други блокове като южноамериканския Меркосур и създаде механизъм, който засилва контрола върху придобиванията от чужбина на стратегически компании от ЕС.
