Т имиприе споделя как съпругата на чичо ѝ ѝ е казала, че искат да я заведат с тях в Лагос, където ще се грижат за нея и ще я изпратят в университет. "Тези обещания много ме развълнуваха", споделя момичето, което за първи път разказва историята си. "Веднага реших, че искам да замина с тях".
По това време Тимиприе е на 16 и живее в южната част на Нигерия, в малко село на около 350 километра от столицата Лагос. Животът в родното ѝ място е труден. Родителите ѝ едва успяват да изхранват Тимиприе и десетте ѝ братя и сестри и затова бързо се съгласяват да я изпратят в столицата, пишат от "Дойче веле".
"Всяка нощ плача"
Тимиприе мълчи дълго време, преди да продължи с разказа си, а когато го прави, личи колко е трудно за нея да сподели историята си. Онова, което ѝ се случва, след като заминава, няма нищо общо с обещанията, които ѝ дават.
Вместо да учи в университет, тя се буди всяка сутрин в 3, а дните ѝ минават в домакински задължения и грижа за тризнаците на чичо ѝ. Винаги яде бързо, за да не си навлече проблеми. Най-вече, защото се страхува какво ще последва. Веднъж, когато не успява да излезе достатъчно бързо от колата, леля ѝ затиска ръката на момичето с вратата на автомобила. Въпреки ужасната болка същата вечер тя е принудена да изпере на ръка дрехите на тризнаците.
Ужасът на живота на Тимиприе в Лагос не свършва дотук - чичо ѝ я тормози сексуално. Влиза в банята, докато тя се къпе или в стаята ѝ нощем. "Всяка нощ плача, преди да заспя", казва тя и споделя, че не може дори да се обади на родителите си, защото няма нито телефон, нито пари.
Трафикът на деца е широко разпространен
Тимиприе, която работи за семейството на чичо си вече четири години, е жертва на трафик на деца. Най-често това се случва, когато дете или млад човек е подведен, принуден или убеден да напусне дома си, а след това е преместен някъде, където е експлоатиран за нечия облага.
В Нигерия повечето жертви на трафик на хора са деца. Трафикът се извършва по много причини - сексуална експлоатация, използването на децата като част от военни отряди, принудително просене, кражба на органи и дори насилствено сурогатно майчинство във "ферми за бебета", където ги оплождат и принуждават да раждат. Най-често жертва стават момичета между 12 и 17 години.
Макар че международните организации смятат, че Нигерия полага повече усилия за справяне с трафика на хора, обхватът на проблема все още е огромен. През 2018 г. в Нигерия почти 1,4 милиона души живеят в съвременно робство по данни на фондация "Walk Free" - международна група на правозащитници, която публикува глобален индекс на робството.
Бедността е водеща причина
Както и в случая с Тимиприе, често роднини, приятели или влиятелни членове на общността са тези, които или директно експлоатират деца, станали жертва на трафик, или предоставят детето на някого, който злоупотребява с него. Бедността се разглежда като основна причина за уязвимостта на децата.
Търговците на хора са най-склонни да се обръщат към "най-бедните и най-уязвимите", както и към "неграмотните и психологически слабите", се посочва в проучване на "Pathfinders Justice Initiative" - организация, която работи с нигерийски жертви на трафик.
Трафикантите рядко биват осъдени. В доклада за трафика на хора в Нигерия за 2021 г., изготвен от правителството на САЩ, се съобщава само за 36 присъди. Невъзможността да се потърси отговорност на трафикантите означава, че малкото оцелели, които успяват да избягат, често продължават да живеят в страх от насилие или от това, че семействата им ще пострадат, ако трафикантите ги открият.
Такъв е случаят с Иви, която на 15-годишна възраст е била изпратена в Италия и принудена да стане секс работничка, след като доверен приятел на семейството ѝ обещава да я заведе в Европа и да ѝ осигури работа като детегледачка и място в училище. Трафикантите затварят Иви без храна, докато тя не се подчинява на желанията им. Международната организация по миграция изчислява, че 80% от младите нигерийки, които пристигат в Италия, вероятно са принудени да проституират.
Иви успява да избяга, след като споделя историята си на клиент, който казва, че е твърде млада, за да проституира. Той я свързва с католически монахини, които ѝ помагат да избяга и в крайна сметка да се върне в Нигерия.
Вкъщи кошмарът на Иви не е приключил. Тя живее в постоянен страх - не може да бъде със семейството си, нито да спи вкъщи. Постоянно се мести от едно място на друго, за да не бъде открита от групата за трафик на хора.
"Не поверявайте детето си на никого"
Иви все пак има малка искрица надежда в живота си: добри самаряни ѝ помагат да научи занаят и се опитват да ѝ намерят място, където да остане за постоянно. Но тя все още е травмирана от преживяното. Медицински експерти като Бабатунде Фадипе, психиатър в университетската болница в Лагос, казват, че хората, които са станали жертви на трафик на хора, могат да изпитат широк спектър от психологически проблеми - от гняв до тревожност и депресия.
Що се отнася до Тимиприе, тя е твърде уплашена, за да напусне семейството на чичо си. Той е адвокат и влиятелен човек, казва тя.
Момичето се среща с DW тайно в къщата на съсед, докато леля ѝ и чичо ѝ отсъстват, събирайки смелост да сподели историята си с надеждата да помогне за предотвратяване на трафика на други деца. Тя има и послание към родителите: "Не поверявайте детето си на никого, за да се грижи за него вместо вас".
