Д ълбоко в тропическите джунгли на щата Джохор в Малайзия, близо до язовира Лингиу, лежи загадка, която от десетилетия вълнува историци, археолози и авантюристи. Възможно ли е под гъстия зелен клон на джунглата да се крие гигантски древен град, по-стар дори от известния Ангкор Ват в Камбоджа или Боробудур в Индонезия?
Това е легендата за Кота Геланги – предполагаем древен център, който предизвиква остри дебати и вълнуващи теории. Докато едни твърдят, че градът е бил ключова столица на мощната империя Шривиджая, други го смятат за обикновен фолклорен мит.
Откритието на изгубения цитадел
Модерният интерес към Кота Геланги започва през 2004 г., когато австралийският учен Райми Че-Рос публикува изследване в журнала на Малайзийското кралско азиатско общество.
Воден от древен малайски ръкопис от XIX век, Че-Рос използва спътникови снимки и дистанционно сондиране, за да анализира района. Той твърди, че е открил необичайни растителни форми и геометрични структури, погребани под джунглата. Според неговите изчисления археологическият комплекс се простира на огромната площ от 140 квадратни километра.
Откритието му предизвика истински трус сред историците. Според древните анали и легенди, градът (известен още като Кланг Киу или „Градът от черен камък“) е бил мощен търговски и духовен център. В Малайските хроники (Sejarah Melayu) от 1612 г. се споменава именно такъв град в горното течение на река Джохор, защитен от крепост от черен камък.
Смята се, че името „Кота Геланги“ произлиза от тайландската дума Ghlong-Keow, която означава „Кутия със смарагди“. Древни китайски хроники и карти от 1600 г. също описват мистериозен град от блестящ черен камък, разположен на Малайския полуостров.
Строителите: Империята Шривиджая
Ако Кота Геланги наистина съществува, кой го е построил? Основната хипотеза го свързва с империята Шривиджая – мощно будистко морско царство, което доминира в Малайско-Индонезийския архипелаг от 650 до 1377 г. Китайците често са наричали тази империя „Златният бряг“ заради огромните ѝ залежи от благородния метал.
Шривиджая е била прочута като център на тантрическия будизъм (Ваджраяна). Китайският монах Ицин пише през 671 г., че в столицата на империята са живели над 1000 будистки свещеници. Вярва се, че Кота Геланги може да е била първата столица на тази древна цивилизация. Залезът на града настъпва около 1025 г., когато е нападнат и опустошен от индийската династия Чола.
Реалност или мит: Какво казва науката?
Физическите доказателства за съществуването на града остават обект на горещи спорове:
- Проучването на правителството: През 2005 г. правителствена експедиция прекарва един месец в района, но обявява, че не е открила преки следи от сгради. Властите обаче не отрекоха категорично съществуването му, а заявиха, че са необходими още изследвания.
- Свидетелствата на местните племена: Старейшините от местното коренно население (Оранг Асли) са категорични, че градът съществува. 85-годишният Тук Батин споделя: „Градът е огромен, виждал съм го с очите си. Крепостта беше квадратна, с височина над 12 метра и с три отвора като прозорци по стените“.
- Древният ръкопис от Непал: Професори от Кеймбридж правят връзка между Кота Геланги и илюстрация в 1000-годишен санскритски ръкопис от 1015 г. (Astasahasrikaprajnaparamita), изобразяващ храм на Буда Дипамкара в този регион.
Дали Кота Геланги е реално археологическо съкровище, което очаква да бъде разкопано, или е просто красива легенда, то остава една от най-големите загадки на Югоизточна Азия – тайна, която, ако бъде разкрита, може напълно да пренапише историята на региона.
