С амо преди една година Владимир Путин, руският президент, наредил пълномащабното нахлуване в Украйна и издирван за геноцид от Международния наказателен съд, кацна в Анкоридж, столицата на същата тази Аляска, която Руската империя продава на САЩ през 1867 г., припомня "РАИ Нюз" в аналитичен материал. Преди да слезе от самолета Путин, той изчака морските пехотинци да постелят червения килим, а на него да застане в очакване американският президент Доналд Тръмп. В делегацията на Путин беше и външният министър Сергей Лавров, който се появи после в хотела, облечен със суичър с надпис на кирилица „СССР“.
От страна на Тръмп това беше скъсване с европейската политика на изолация на Путин. Все още не е ясно какво точно е било решено или обсъждано при закрити врата. Русия винаги е твърдяла, че е било постигнато някакво принципно разбирателство за мирно споразумение и е намеквала, че в него е било включено предаването от Украйна на „петте крепости“ на Донбас, които Москва така и не е успяла да завладее - градовете Лиман, Словянск, Краматорск, Дружковка и Костянтиновка. Именно това вероятно имат предвид руските ръководители, когато говорят пред медиите за „духа на Анкоридж“, посочва италианската медия.
Това е условие, което е неприемливо за Украйна. Президентът Зеленски дори не би имал правомощията да го приеме. Той би трябвало да направи промени в конституцията на Украйна, а и не би разполагал с необходимото мнозинство в парламента, за да направи това.
Документът, подписан от Тръмп и Путин в Анкоридж, никога не е бил публикуван. В продължение на няколко месеца се редуваха срещи между руски и украински преговарящи, понякога с американско посредничество. Те бяха прекъсвани от няколко посещения в Москва на американските пратеници Стив Уиткоф и Джаред Къшнър, които, от друга страна, досега никога не са посещавали Украйна.
На тези срещи Киев изпращаше делегации на високо равнище - началника на президентската канцелария и министъра на отбраната. Москва в повечето случаи изпращаше фигури от по-нисък ранг, като историка и съветник на Путин Владимир Медински, известен с дългите си исторически отклонения, целящи да демонстрират предполагаемите исторически основания, поради които Москва претендира за суверенитет над Украйна или части от нея.
Реален напредък така и не беше постигнат, но всичко се блокира, когато от 28 февруари тази година вниманието на Белия дом и американската дипломация се насочи към атаките срещу Иран.
Оттогава не са се състояли нови срещи между Русия и Украйна. Тръмп и Путин са разговаряли само по телефона, докато Зеленски, подкрепян от европейските лидери, е разговарял с Тръмп многократно, опитвайки се с променлив успех да го привлече на украинска страна.
Междувременно войната продължава и, ако това е възможно, е станала още по-жестока, с повече взаимни атаки срещу инфраструктурата и повече жертви сред цивилното население.
На фронта малко се е променило. Според „Дийп стейт“, проект за картографиране, партниращ с украинското военно ведомство, за една година площта на Украйна, окупирана от руските сили, е нараснала от 114 468 квадратни километра на 116 902 кв. км, или като процент - от 18,96% на 19,36%.
В Донбас Лиман, Словянск, Краматорск и Дружковка все още са стабилно под украински контрол, докато за Костянтиновка се водят боеве от седмици, без нито една от двете армии да успее да изтласка другата, пише "РАИ Нюз".
