Джейкъб Шапиро: Войната между САЩ и Китай трябва да почака

К итай налива ресурси в своите въоръжени сили и милитаризира Южнокитайско море. Основната цел e да се открият слабите точки в ръководения от САЩ Съюз за сигурност в региона. Досега главният отговор на Вашингтон е икономически.

Ако историята е някакъв показател, това може би е решителната, дори повратната точка, от която няма връщане назад, пише анализаторът Джейкъб Шапиро в „Геополитикал фючърс” (GPF).

Тръмп "върза ръцете" на Китай, наложи мита за 50 млрд. долара

Китай отвръща на САЩ с $50 милиарда мита

Китай: САЩ започнаха най-голямата търговска война в историята

Американското петролно ембарго беше това, което доведе Япония до заключението, че войната е единствената възможност да се справи със САЩ през 1941 г.

Но истината е, че големите конфликти и в двете водещи световни икономики в света сега са вътрешни.

Неравенство на доходите в САЩ и в Китай е достигнало астрономически нива и няма признаци за преодоляването му.

Евентуално двете държави могат да се превърнат в стратегически съперници, но неотложните им проблеми няма как да се решат с военен конфликт помежду им.

Китай

Китай сам по себе си е едно противоречие. Той има втората по големина икономика в света и все пак 550 милиона души в нея живеят с по-малко от 5,5 долара на ден. Китайските крайбрежни провинции и градове блестят с най-изискана инфраструктура с технология от XXI век, докато повечето от вътрешните провинции спадат категорично към третия свят.

Китай представя себе си като пазител на околната среда и поддръжник на режима на глобалната търговия, докато списъкът с данни за нарушаване на човешките права, търговските режими и екологичните норми е безкраен.

И все пак, независимо от сложността на Китай, неговата дълга история е определяна от постоянно повтарящи се закономерности. Силни династии идват на власт, за да обединят страната в името на просперитета и управляват, докато икономическите интереси на крайбрежието и вътрешността станат толкова противоречиви, че гражданска война довежда до рухването на държавата.

Бъдещето на Китай следователно се свежда до относително простия въпрос: В кой момент от този цикъл понастоящем е страната? Последователите на Мао управляват от 1948 г., и ако сега се провалят, това ще превърне Комунистическата партия в най-късо просъществувалата династия в китайската история.

Но и бързината на настоящите успехи е безпрецедентна. Дори СССР не претърпява такава бърза модернизация като тази, която Китай изживява през последните 70 години.

Изследване на Пекинския университет показва, че 25% от населението на страната притежава само 1 % от общото богатство. Най-богатият 1% от китайците пък държат в ръцете си 33% от националните блага.

За сравнение през 1978 г. според почти всеки индикатор, Китай е бил бедна, но една от икономически най-справедливите страни в света. Сега той е богат, но икономически разединен, въпреки налаганата от президента Си нова идеология за обединение, включваща и култ към личността.

САЩ

Съединените щати също са страна на противоречията. Американската икономика е най-голямата в света - и все пак над 43 милиона американци живеят в крайна бедност. Обществото е разкъсвано от насилие, расови конфликти, криза с употребата на опиоиди, която отнема повече човешки животи, отколкото предходните проблеми взети заедно и струва на икономиката половин трилион долара годишно.

САЩ са една от най-свободните страни в света по отношение на правата на личността и все пак в затворите се намира по-голям дял от населението, от която и да е друга държава - много повече в сравнение с Китай или Русия.

Външната политика на Вашингтон е хаотична. Там се опитват да намалят своите ангажименти в чужбина, а американските стратегически съперници и партньори говорят за появата на многополюсен свят - и все пак, когато настъпи криза, първият въпрос, който е задаван е какво ще направят САЩ и ще го направят ли възможно най-бързо.

Американската история е много по-кратка от китайската. Но САЩ са се сблъсквали с подобни предизвикателства най-малко два пъти - последният в навечерието на Голямата депресия, през „бурните и ревящи двадесет години” на XX век.

Неравенството в благосъстоянието и доходите в Съединените щати достига зашеметяващи нива. Най-богатите 10% получават 50% от целия национален доход. Исторически този факт няма прецедент. В същото време възнагражденията на работещите от т. нар. средна класа и по-бедните намаляват през последните 4 десетилетия. За сравнение в Китай, където и неравенството все още е по-малко, доходите в същите сегменти на обществото са нараснали с 550% в реално изражение за периода.

Въпреки тези зловещи показатели, може би най-тревожно от всичко е, че американците упорито продължават да харчат повече. Частният дълг сега е по-много по-голям в сравнение с този преди финансовата криза през 2008 г.

Според доклад на „Ройтерс”, публикуван миналата седмица, през последните две години потребителските разходи в САЩ са се увеличили с 60%, а заплатите са в стагнация, така мнозинството от хората задлъжняват, харчейки повече, отколкото изкарват.

Избирането на популиста Доналд Тръмп за президент не беше случайно събитие. Това е първия политически израз на много по-дълбок социален и морален упадък и недоволство в САЩ от политиката на управляващите.

САЩ и Китай

По ирония на съдбата, САЩ и Китай са изправени пред сходни предизвикателства. И двете държави имат световни апетити и интереси. И двете се сблъскват с вътрешно неравенство и в резултат се наблюдава появява на обществено напрежение. И Китай, и САЩ се борят да адаптират своите политически институции, за да могат да отговорят на предизвикателствата, пред които са изправени.

Но там се крие най-голямата разлика и ключът към разбирането какво ще се случи по-нататък. Съединените щати са либерална демокрация, а Китай - авторитарна, комунистическа държава. Те ще отговорят на предизвикателствата по диаметрално противоположни начини.

В краткосрочен план политическият строй прави Китай по-последователен в сравнение със САЩ. Основните промени в политиката на Вашингтон се случват само по време истинска криза, като например война или икономическа депресия.

И все пак, въпреки огромните ресурси и потенциал на Китай, това все още е страна, чиито слабости изискват силен държавен контрол над всички аспекти на живота на гражданите и където човешкият живот се счита за заменим.

А въпреки всички грешки на Съединените щати, те са държава, в която се защитават индивидуалните права и където хората могат да отстранят всеки лидер, когото не харесват с избори.

Ако американската система на управление се провали, както това се случва през 1861 г. – икономическият конфликт между Севера и Юга, прераснал във военен, за Китай дори няма да е необходимо да воюва, за да се превърне в единствена световна сила. Подобен сценарий обаче може да събори и властта в Пекин.

От друга страна, ако САЩ и Китай преодолеят вътрешните си кризи, конфликтът за глобално господство между двете държави изглежда неизбежен, но засега ще трябва да почака.

We are not in a trade war with China, that war was lost many years ago by the foolish, or incompetent, people who represented the U.S. Now we have a Trade Deficit of $500 Billion a year, with Intellectual Property Theft of another $300 Billion. We cannot let this continue!

— Donald J. Trump (@realDonaldTrump) April 4, 2018

Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.

За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.