В големите градове и малките населени места в Китай едновременно са налице две на пръв поглед противоречиви реалности: страната бързо наваксва изоставането си от САЩ в надпреварата за глобално технологично лидерство, а в същото време значителни части от икономиката ѝ са в тежко състояние.
Електромобили, разработени от местни компании, се движат край пусти жилищни комплекси. Фабрики с роботи, управлявани от изкуствен интелект, произвеждат стоки, които безработни млади висшисти не могат да си позволят. Държавни технологични фондове наливат милиарди долари в губещи стартъпи, докато държавният дълг на страната достига рекордни равнища.
Появата по-рано тази година на AI стартъпа DeepSeek показа, че Китай е в състояние да се конкурира със САЩ в някои от най-сложните и конкурентни технологични области в света.
Тези постижения обаче идват на висока цена. Тежката ръка на държавата при насочването на инвестиции води до разхищение на огромни средства. Стотиците милиарди долари, които Пекин харчи всяка година за развитие на местни технологии, изяждат ресурси, които биха могли да бъдат вложени в селското образование, социалната система и други сфери, които икономистите смятат за ключови за по-устойчив растеж.
„В икономиката има мащабно и многопластово неправилно разпределение на ресурси“, обяснява икономистът Лорън Бранд от Университета в Торонто.
Броят на губещите компании е прекомерно голям, а инвестициите на местните власти често ги задържат изкуствено „на апарат“. От 129-те марки, които продават електромобили и плъгин хибриди в Китай към миналата година, само 15 се очаква да бъдат финансово устойчиви до 2030 г., сочи анализ на консултантската компания AlixPartners.
Китай вече разполага с над 150 компании за хуманоидни роботи, предупреди миналия месец китайски официален представител, изразявайки опасения от пренасищане на сектора.
Стратегията на Пекин е да засили самодостатъчността си в ключови отрасли като защита срещу евентуално прекъсване на достъпа до чужди технологии. Китайските лидери дават знак, че високата цена си струва, особено на фона на нестабилните отношения с Вашингтон. Ограниченията на САЩ върху износа на модерни полупроводници, които имат за цел да забавят развитието на китайския изкуствен интелект, подтикнаха Пекин да действа по-решително.
Обявеното от президента Доналд Тръмп разрешение Nvidia да изнася чипа H200 за Китай едва ли ще промени съществено курса към самодостатъчност. Китайското правителство вече насърчи големите технологични компании да избягват някои продукти на Nvidia заради опасения, свързани с киберсигурността и други рискове.
Разходите на Китай за научноизследователска и развойна дейност са нараснали с близо 50% между 2020 и 2024 г., а по много показатели страната действително става по-иновативна.
Китайският флот пусна тази година в експлоатация най-модерния си самолетоносач, чиято електромагнитна система за изстрелване доближава страната до американските възможности. На сушата китайските заводи инсталират повече роботи от всяка друга държава. В космоса Пекин се готви да изпрати първите си астронавти на Луната до 2030 г. – годината, в която космическата станция „Тянгун“ може да остане единствената постоянна орбитална станция след пенсионирането на Международната космическа станция.
Неприятните факти
Въпреки напредъка Китай остава уязвим. Цените на жилищата са спаднали с 17% от началото на пандемията, показват данни на Банката за международни разплащания, а несигурността за икономическото бъдеще кара много хора да ограничават разходите си.
Компаниите забавят наемането на персонал, а доходите остават под натиск. Разполагаемият доход на човек в градовете е под 700 долара месечно, докато в селските райони стотици милиони хора преживяват с по няколко долара на ден.
В окръг Мянчи, в централната провинция Хънан, местните власти харчат повече средства за наука и технологии, отколкото за полицията. Между 2022 и 2024 г. разходите за наука и технологии там са нараснали с близо 50%, въпреки че бюджетните приходи са намалели с над 10%. Планира се индустриален парк за роботика, а държавни инвестиционни фондове придобиват дялове в технологични компании, включително производител на автомобилни чипове.
В същото време част от държавните служители не получават заплатите си. През последните месеци учители, чистачи, стажанти и други търсят обяснение за неизплатени възнаграждения чрез публичната платформа на местната администрация.
„През последните години, под въздействието на редица фактори, включително икономическия спад, окръг Мянчи се сблъска с безпрецедентни трудности“, отговаря местното правителство на сигнал от заместващ учител през септември. В отговора се обещава дълговете да бъдат изплатени постепенно, без да се посочва срок, завършвайки с изречението: „Желаем ви приятен живот!“
Пропуснати възможности
Държавният дълг в Китай се е удвоил приблизително между 2019 и 2024 г., достигайки до около 23 трилиона долара, включително задълженията на инвестиционните структури на местните власти. В същото време ръстът на производителността се забавя – тревожен сигнал с оглед на намаляващото население.
Международният валутен фонд изчислява, че държавната помощ за бизнеса – под формата на субсидии, данъчни облекчения и евтин кредит – е намалила общия БВП на Китай с до 2%, което се равнява на около 800 млрд. долара само за 2023 г.
Управляващият директор на МВФ Кристалина Георгиева призова Пекин да пренасочи икономиката от инвестиции и износ към стимулиране на вътрешното потребление. В град, където много някога оживени ресторанти днес са полупразни или затворени, Георгиева заяви пред китайски журналисти: „Патриотично е да се харчат пари.“
Ограничаването на държавната подкрепа за компаниите би позволило на пазара да насочва по-ефективно ресурсите, както и да освободи средства за укрепване на социалната система, която остава слаба и кара хората да спестяват вместо да потребяват.
„Това е огромна възможност. Използването ѝ изисква смели решения“, подчерта Георгиева.
Затягане на курса
Засега обаче курсът на лидера Си Дзинпин изглежда ясен. Вместо да променя икономическия модел, правителството залага на износа като изход от трудностите.
Търговският излишък на Китай надхвърли 1 трилион долара за първи път през годината до ноември, демонстрирайки устойчивостта на производствения сектор въпреки митата на Тръмп.
Стремежът към самодостатъчност чрез държавни разходи има дълбоки корени. Мао Дзъдун настояваше за технологична независимост през 50-те и 60-те години, когато отношенията със Съветския съюз се влошиха. Манията му по производството на стомана за сметка на земеделието по време на Големия скок напред допринесе за глад, отнел живота на десетки милиони.
Днес разликата е, че Китай разполага с далеч повече ресурси – от водещи учени и инженери до чужд капитал, идващ от търговските излишъци.
Финансови ями
Контурите на сегашната политика се очертаха още преди първия мандат на Тръмп, когато Пекин обяви сектори като биотехнологии, роботика и електромобили за стратегически. Провинциалните власти наляха десетки милиарди долари в тези области, но голяма част от средствата бяха пропилени.
В град Хъфей, на около 400 километра западно от Шанхай, производителят на електромобили NIO обяви през 2020 г., че получава около 1 млрд. долара от свързани с държавата инвеститори. Между 2020 и 2024 г. компанията отчете загуби над 10 млрд. долара, а инвеститорите добавиха още около 500 млн. долара миналата година. Макар резултатите да се подобряват през 2025 г., NIO отчита загуби от около 500 млн. долара през третото тримесечие.
По-дълбокият проблем е, че инвестициите и субсидиите се насочват към отрасли, които не създават достатъчно работни места. Един от всеки шест млади хора в китайските градове е безработен.
SMIC – най-голямата китайска компания за производство на чипове и основен получател на държавна подкрепа – има около 20 000 служители. Водещ производител на хуманоидни роботи, UBTech, е имал 2 272 служители към 30 юни, с едва 259 повече спрямо края на 2023 г.
Пекин е наясно с тези проблеми, но официалните изявления сочат, че самодостатъчността ще остане ключов приоритет и в следващия петгодишен план.
„Научната и технологичната самостоятелност и укрепване са основата на националното благосъстояние. Те са и ключът към сигурността на страната“, написа миналия месец в държавен вестник Го Юевън, партиен секретар на Академията за социални науки в провинция Гуандун.
