П о време на среща в Белия дом тази пролет, докато беснеел, че съюзниците от НАТО отказват да се присъединят към военната му операция в Иран, президентът Доналд Тръмп получил прозрение.
„Какво ще стане, ако съкратя американските сили в Европа с една трета?“, попитал той според двама източници, запознати с разговора. „Дали това няма да изпрати правилното послание на така наречените съюзници?“, твърдят те, цитирани от CNN.
По същото време, когато Тръмп лансирал идеята си за изтегляне, Пентагонът внезапно отменил две военни мисии в Европа и разпоредил изтеглянето на друг личен състав от континента.
Министърът на отбраната Пийт Хегсет планирал да обяви още по-драстични съкращения на юнската среща на НАТО, които да достигнат въпросната една трета. Планът обаче бил променен след консултации с висши служители в администрацията. Вместо това Хегсет обявил шестмесечен преглед на американските сили в Европа.
„Това е изпит, на който някои страни ще се провалят, а други ще преминат с отличен“, предупреди тогава той.
Сега, когато президентът заминава за Турция за дългоочакваната среща на върха на НАТО, неговият гняв и заплахи подлагат на сериозно изпитание 77-годишния алианс. Тръмп никога не е бил ентусиазиран да обещава американска подкрепа за отбраната на Европа, но през последните 12 месеца стана още по-скептичен. Той твърди, че най-старите съюзници на Америка не са били до него, когато е имал нужда от тях след започването на войната в Иран.
Той никога не е изключвал изрично възможността да изтегли САЩ от НАТО и постоянно поставя под въпрос ползата от алианса за страната, която според него плаща за сигурността на Европа. Тръмп също така заплаши да отнеме Гренландия от Дания (която е член на НАТО) и демонстрира периодично уважение към руския президент Владимир Путин. Някои европейски служители се опасяват, че Путин може да планира операции на територията на НАТО, за да тества решимостта на съюза, пише в своя анализ CNN.
„Време е съюзниците ни да се активизират“
Всичко това създаде напрегната атмосфера преди тазседмичната среща на върха, на която Тръмп обяви, че отива с нежелание. На среща с генералния секретар на НАТО Марк Рюте миналия месец той заяви, че ще присъства само защото домакин в Анкара е турският президент Реджеп Тайип Ердоган, когото смята за приятел. Източник, запознати с въпроса, сподели, че на Тръмп и екипа му е било намекнато неофициално, че пропускането на срещата би било обида за Ердоган.
„Срещата на върха в Анкара е моментът нашите съюзници да се активизират и знам, че точно това очаква президентът Тръмп“, заяви посланикът на Тръмп в НАТО Матю Уитакър.
Европейските лидери се надяват да си тръгнат от Анкара без голям скандал, като планират нови обещания за разходи за отбрана, за да умилостивят Тръмп. Рюте също се опита да изглади противоречията по време на посещението си в Белия дом през юни.
В тревожни частни разговори през изминалата седмица обаче много официални лица споделиха, че не са сигурни в плавния ход на срещата заради лошото настроение на президента. Зад затворени врати Тръмп се оплаквал остро от липсата на подкрепа от НАТО, като тази реторика се пренесе и в публичните му изказвания.
„Няма смисъл САЩ да продължават по този едностранен път, когато отношенията не са реципрочни. Те не бяха до нас!!!“, написа Тръмп в социалните мрежи дни преди срещата.
Европейските лидери отхвърлиха критиките на Тръмп, отбелязвайки, че никой не се е консултирал с тях преди началото на войната в Иран. Много от тях обещаха военна помощ за отварянето на Ормузкия пролив, въпреки че напрежението в критичния плавателен съд забави пълното възстановяване на търговския трафик. Висши американски служители заявиха, че проливът ще бъде тема на обсъждане в Анкара, но изразиха скептицизъм дали европейските нации имат военния капацитет да помогнат реално.
Спорът на Тръмп с европейските лидери не провали срещата на Г-7 във Франция миналия месец. Тогава Тръмп, въодушевен от напредъка в преговорите с Иран, изглеждаше в добри отношения дори с колегите си, които преди това критикуваше с месеци.
Малко след като си тръгна обаче, той поднови враждата си с италианския премиер Джорджа Мелони, за която твърдеше, че му се е „молила“ за снимка. Тя го обвини в лъжа. Вместо да остави напрежението да стихне, в неделя той подметна, че има нужда от „ограничителна заповед“ срещу нея. Американски служител заяви, че влошената динамика между двамата лидери внася допълнителна несигурност в срещата.
По време на срещата си с Рюте в Овалния кабинет Тръмп отново изреди оплакванията си от съюзниците в НАТО.
„Просто бъдете лоялни. Искам само лоялност. Не ни трябват парите им, нищо не ни трябва. Имаме най-мощната армия в света, и то с огромна преднина, но искам лоялност“, каза той.
Трудното умилостивяване на Тръмп
Рюте, който прекара последната година и половина в опити да управлява настроенията на Тръмп с променлив успех, се опита да омекоти враждебността на президента с графики, показващи увеличение на европейските разходи за отбрана. Той приписа този ръст на натиска от страна на Тръмп.
„Тази графика показва трилиона на Тръмп“, обясни той в един момент. Рюте нежно се противопостави на гнева на американския лидер за Иран, настоявайки, че „има изолирани случаи, от които сте наистина разочарован, но като цяло вашите европейски съюзници бяха на линия“.
Рюте, бивш премиер на Нидерландия, чиито прекомерни хвалебствия към Тръмп понякога му носят подигравки, използва подобна тактика и на миналогодишната среща на върха на НАТО в Хага и тя проработи. Тогава Тръмп си тръгна с хвалби към европейските лидери и потвърди ангажимента си към договора за колективна отбрана на НАТО.
Европейските служители се надяват на повторение в Анкара, но за мнозина това изглежда като избледняваща надежда. Тръмп не се е отказал от плановете си за Гренландия, като многократно твърди, че САЩ се нуждаят от нея за националната си сигурност. Това се случва въпреки схемата, измислена от Рюте през януари, за засилване на европейската отбрана на самоуправляващата се датска територия, пише в своя анализ CNN.
„Към момента единственото решение, което намерихме по този въпрос, е САЩ да придобият Гренландия, но ще продължим да проучваме и други варианти“, заяви висш американски служител преди срещата на върха.
Подготовка за по-слабо американско присъствие
През последните няколко месеца САЩ изтеглиха войски по-бързо, отколкото много европейски служители си представяха, въпреки че Тръмп от години заплашва да намали американския отпечатък на континента.
Въпреки че тази пролет Тръмп изглеждаше изненадан от съобщението на Пентагона, че спира планираната ротация на войски в Полша, той подкрепи решението за изтегляне на 5000 войници от Германия. Малко преди този ход германският канцлер Фридрих Мерц заяви, че САЩ биват „унижавани“ във войната си с Иран.
„Не трябва да има изненада, че правим преглед на присъствието си, нито изненада, че този преглед може да ни доведе до коригиране на позициите ни“, заяви висш служител на администрацията преди срещата на върха в Анкара.
Въпреки това, тези ходове объркват някои европейци, които се опитват да планират бъдеще, в което САЩ вече няма да осигуряват основната част от сигурността на континента.
„Срещата на върха предоставя възможност на САЩ да конкретизират какво планират да изтеглят от Европа и да се консултират със съюзниците как да бъдат запълнени празнините в отбранителните способности. Въпросът е дали администрацията на Тръмп е готова да направи това“, написа Стивън Вертхайм, старши сътрудник в Carnegie Endowment for International Peace.
„Съюзниците се нуждаят от яснота от Вашингтон за това какво ще остане, какво ще си отиде и кога. А за да се случи това, Вашингтон трябва да вземе решение“, добавя Стивън Вертхайм.
Мнозина се опасяват, че всяка промяна в американското военно присъствие може да насърчи Русия, чиято офанзива в Украйна е в застой. Украинският президент Володимир Зеленски ще присъства на вечерята на лидерите в Анкара, но няма да участва в официалните срещи на върха – сигнал, че амбициите на Киев за присъединяване към алианса остават нереализирани. Той обаче ще се срещне лично с Тръмп в сряда.
Тръмп, чието внимание беше отвлечено от войната в Иран, наскоро се изказа ласкаво за способността на Зеленски да продължава борбата срещу много по-голям противник. Европейските нации планират да обещаят десетки милиарди евро военна подкрепа за Украйна, за да покажат на Тръмп, че са решени да финансират битката.
Дали всичко това ще помогне за запазване на мира на тазседмичната конференция, предстои да разберем, завършва анализът на CNN.
