Ф ренската крайнодясна лидерка Марин Льо Пен ще разбере във вторник дали апелативният съд в Париж ще потвърди наложената ѝ забрана да заема изборни длъжности, решение, което може окончателно да сложи край на надеждите ѝ да се кандидатира на президентските избори през 2027 г., пише Reuters.
След месеци на несигурност лидерът на френската крайна десница Марин Льо Пен очаква във вторник решението на Апелативния съд в Париж дали забраната ѝ да заема изборни длъжности заради незаконно финансиране на партията ще ѝ попречи да участва в президентските избори догодина.
Президентските амбиции на Льо Пен са в неизвестност от март 2025 г., когато тя получи петгодишна забрана да заема публични длъжности, след като беше призната за виновна в присвояването на над 4 милиона евро (4,6 милиона долара) от средства на Европейския парламент. Тя отрича обвиненията и обжалва присъдата.
Ако съдът потвърди забраната, което на практика ще попречи на 57-годишната Льо Пен да направи четвърти опит да стане президент на Франция, кандидат на нейната антиимигрантска партия Национален сбор (RN) ще стане 30-годишният ѝ политически наследник Жордан Бардела, който според социологическите проучвания е фаворит.
В продължение на повече от десетилетие Льо Пен преобрази политическото движение, основано от баща ѝ Жан-Мари Льо Пен, превръщайки го от маргинална националистическа партия в политическа сила, която мнозина днес възприемат като потенциален бъдещ управляващ. Подобно съдебно решение би било тежък личен удар за нея.
Въпреки това социологическите проучвания показват, че ако Льо Пен бъде принудена да се оттегли, председателят на партията Жордан Бардела, въпреки сравнително ограничения си политически опит, вероятно ще спечели първия тур на президентските избори и ще се класира за балотажа между двамата водещи кандидати.
Marine Le Pen's presidential hopes rest on French court verdict https://t.co/Hms3Wd9UV5
— The Straits Times (@straits_times) July 6, 2026
- Детайлите по съдебното решение ще бъдат решаващи
Решението на съда се очаква след 13:30 ч. местно време (11:30 по Гринуич).
По-късно същата вечер, в 20:00 ч., Льо Пен трябва да даде интервю на живо по телевизия TF1, в което е възможно да направи важно изявление за политическото си бъдеще.
Междувременно Национален сбор, който е най-голямата парламентарна партия във Франция, вече е започнал да се подготвя за възможността Льо Пен повече да не бъде неин лидер.
Много от депутатите на RN дължат политическата си кариера именно на нея и ще трябва да се приспособят към евентуално ново ръководство начело с Бардела.
Представители на партията твърдят, че ако именно той стане кандидат за президент, Льо Пен ще участва активно в предизборната кампания редом до него и ръководството ще остане единно.
Все пак между двамата съществуват известни политически различия. Бардела защитава по-свободен пазарен модел и вече е изразявал идеи за пенсионна реформа, които могат да отблъснат част от по-възрастните избиратели, традиционно основната електорална база на RN.
Кой в крайна сметка ще се опита да стане първият крайнодесен президент в съвременната история на Франция ще зависи именно от детайлите в съдебното решение.
Първоначално Льо Пен беше призната за виновна, че е заемала централно място в схема за неправомерно използване на европейски средства, предназначени за възнаграждения на парламентарни сътрудници, като вместо това средствата били използвани за заплати на служители на Национален сбор.
Освен петгодишната забрана да се кандидатира за изборни длъжности, която влезе в сила незабавно, тя беше осъдена и на глоба от 100 000 евро, както и на четиригодишна присъда „лишаване от свобода“, от която две години са условни, а останалите две трябва да бъдат изтърпени под домашен арест с електронна гривна.
Апелативният съд може да потвърди вината ѝ, но да смекчи наказанието.
Ако забраната бъде отменена или намалена на две години или по-малко, Льо Пен вероятно ще може да се кандидатира, тъй като срокът на наказанието започна да тече през март 2025 г.
Ако обаче присъдата за домашен арест с електронно наблюдение бъде потвърдена, провеждането на президентска кампания би било както политически, така и организационно изключително трудно.
Съдиите могат също така напълно да отменят осъдителната присъда, което би позволило на Льо Пен безпрепятствено да участва в президентските избори. Според правни експерти обаче този сценарий е малко вероятен предвид мотивите на първоинстанционния съд.
Ако присъдата и наказанията бъдат окончателно потвърдени от апелативната инстанция, Льо Пен ще има възможност да обжалва пред най-висшата съдебна инстанция във Франция - Касационния съд.
Самата тя обаче вече заяви, че няма да се кандидатира за президент, ако се наложи да чака още години за окончателно съдебно решение.
Президентската кампания на Марин льо Пен виси на косъм заради съдебна забрана
- Коя е Марин Льо Пен?
Марин Льо Пен, родена на 5 август 1968 г., е френски юрист и политик, утвърдила се като една от най-влиятелните фигури в европейската националистическа и дясно-популистка политика. От 2011 г. тя е лидер на партията „Национален сбор“ (Rassemblement National), която до 2018 г. носи името „Национален фронт“ (Front National). Като дъщеря на основателя на партията, Жан-Мари Льо Пен, тя наследява политическото му наследство, но предприема значителни стъпки за неговото трансформиране.
След като поема ръководството на „Национален фронт“, Льо Пен инициира стратегия за „де-демонизация“, чиято цел е да смекчи радикалния и екстремистки имидж на партията и да я направи приемлива за по-широк кръг от избиратели. Ключови стъпки в този процес са изключването на собствения ѝ баща от партията през 2015 г. заради негови противоречиви изказвания, както и промяната на името на партията. Тези действия целят да разграничат новото ръководство от обвиненията в расизъм и антисемитизъм, свързани с миналото на формацията.
Политическата платформа на Марин Льо Пен се основава на национализма, икономическия протекционизъм и евроскептицизма. Тя се застъпва за строги ограничения върху имиграцията, въвеждане на принцип на „национално предпочитание“ при заемане на работни места и достъп до социални услуги, както и засилване на националния суверенитет. По отношение на Европейския съюз, нейната позиция еволюира от призиви за напускане на еврозоната и ЕС („Фрекзит“) към по-умерена реторика за реформиране на съюза отвътре в „съюз на суверенни нации“.
Льо Пен е многократен кандидат за президент на Франция. Тя достига до втория тур на президентските избори през 2017 г. и 2022 г., като и двата пъти губи от Еманюел Макрон. Въпреки пораженията, нейните резултати показват трайно нарастваща подкрепа за идеите ѝ и утвърждават „Национален сбор“ като основна опозиционна сила в страната. Нейното влияние променя френския политически пейзаж, като принуждава традиционните партии да се ангажират по-активно с теми като имиграция, сигурност и национална идентичност, и успява да привлече значителна подкрепа сред работническата класа.
