З а първи път от февруари руски, украински и американски преговарящи ще седнат на една маса. Във вторник и сряда в Абу Даби ще се проведат двудневни разговори за прекратяване на пълномащабната война в Украйна, която навлиза в петата си година. Сред основните теми ще бъдат гаранциите за сигурност - въпрос, по който позициите на страните остават коренно различни, съобщава „Индипендънт“.
Колко близо са Русия и Украйна до мирно споразумение?
Преговорите са пореден опит за намиране на изход от конфликта след няколко предишни кръга разговори в началото на годината, които не доведоха до видим напредък към прекратяване на най-опустошителната война в Европа след Втората световна война.
Непосредственият фон за срещата изглежда донякъде по-положителен. Миналия месец, с посредничеството на първата дама на САЩ Мелания Тръмп, беше постигнато локално едноседмично примирие в района на окупирания от Русия град Олешки в Южна Украйна. То позволи евакуацията на част от жителите и доставянето на хуманитарна помощ.
В същото време по протежение на близо 1200-километровата фронтова линия продължават ожесточените боеве, а двете страни засилват ударите си с дронове и ракети на големи разстояния.
Украйна, Русия и САЩ преговарят в Абу Даби за прекратяване на войната
- Териториите и бъдещето на украинската армия
Позициите на Москва и Киев по основните елементи на евентуално мирно споразумение остават силно раздалечени.
Руският президент Владимир Путин настоява Украйна да изтегли войските си от четирите области, които Москва обяви за анексирани в началото на войната, но все още не контролира напълно. Освен това Кремъл иска Киев да се откаже от стремежа си към членство в НАТО, да приеме строги ограничения за въоръжените си сили и да отмени ограниченията върху руския език и свързаната с Москва православна църква в страната.
Руският лидер настоява за всеобхватен мирен договор при тези условия и отхвърля идеята за общо прекратяване на огъня. Според него подобна пауза би дала възможност на украинските войски да си починат и да попълнят оръжейните си запаси.
Украинският президент Володимир Зеленски категорично отхвърля възможността страната му доброволно да отстъпи територии, които Русия не е успяла да превземе на бойното поле. Той настоява също, че ограниченията върху украинската армия и сътрудничеството със западните партньори са недопустими. Именно тези партньорства Киев смята за ключова гаранция срещу евентуално ново руско нахлуване.
Според украинската позиция първата стъпка трябва да бъде незабавно прекратяване на огъня, а териториалните въпроси могат да бъдат решени единствено на пряка среща между Путин и Зеленски.
- Гаранциите за сигурност - основен въпрос на преговорите
И Москва, и Киев заявиха, че разговорите в Абу Даби ще се съсредоточат върху гаранциите за сигурност. Зеленски уточни, че Украйна и съюзниците ѝ обсъждат варианти, сходни с принципа, заложен в член 5 от Северноатлантическия договор. Според него нападение срещу една държава членка на НАТО се смята за нападение срещу всички.
В интервю, излъчено на 5 ноември, украинският президент формулира основния въпрос така: „Ако Русия започне отново - какво ще се случи? Кой какво ще направи, с какви средства и кога?“
Няколко европейски държави вече обсъждат възможността да разположат свои военни в Украйна след евентуално постигане на мирно споразумение. Русия категорично отхвърля тази идея и предупреждава, че ще смята всеки европейски войник на украинска територия за легитимна цел.
Какво си казаха САЩ, Русия и Украйна в ОАЕ
Москва настоява всяко бъдещо споразумение да включва и гаранции за собствената ѝ сигурност. Още преди началото на пълномащабната инвазия през 2022 г. Русия поиска НАТО да изтегли войските и оръжията си от държавите членки в Централна и Източна Европа. Очаква се тези искания отново да бъдат поставени на масата.
След среща в Белия дом с пратеника на Путин Кирил Дмитриев на 4 ноември президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви, че се подготвя „голямо, широко споразумение“ за европейската сигурност, без да разкрива подробности за съдържанието му.
„То ще бъде голямо и ще включва повече от Украйна - възможно е да обхване цяла Европа“, коментира Тръмп.
- Спор за участието на Европа
Киев настоява европейските му съюзници да участват в преговорите, докато Москва се противопоставя на разширяването на формата.
„Никой няма да ги покани на масата за преговори“, заяви съветникът на Кремъл по външнополитическите въпроси Юрий Ушаков. Той добави, че дори европейски представители да пристигнат в Абу Даби, няма да бъдат допуснати в залата.
Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков обаче допусна, че европейците ще трябва да се включат на по-късен етап.
„След като дискусията засяга и бъдещата архитектура на сигурността в Европа, в един момент ще стане невъзможно без тях“, каза той.
На 27 октомври президентът на Финландия Александър Стуб и норвежкият премиер Йонас Гар Стьоре проведоха телефонен разговор с Путин. Това беше първият им пряк контакт с руския президент от началото на войната. Двамата уточниха, че разговарят в качеството си на северни съседи на Русия, а не от името на Европейския съюз.
Песков коментира позицията им със сарказъм: „Съюзът не може дори да реши още кой е упълномощен да говори от негово име.“
- Контактите между Киев и Вашингтон продължават
Междувременно украинското ръководство поддържа активни контакти с американската страна. На 4 ноември Зеленски съобщи в социалната мрежа X, че е разговарял в продължение на 90 минути с американските преговарящи Стив Уиткоф и Джаред Къшнър, който е зет на президента Тръмп.
По думите на украинския президент разговорите „трябва да вървят напред с пълна пара, за да приключи войната възможно най-бързо“.
Самият Къшнър очерта рамката, към която се придържа Вашингтон. Той говори за „устойчиви механизми за сигурност, които да отговарят на опасенията на всички страни, да намалят риска от бъдещ конфликт и да създадат по-стабилна и предсказуема среда“.
Къшнър припомни, че повече от 30 години „Европа и Русия се опитват да изградят устойчива рамка за сигурност“. Сред целите на разговорите той посочи „постоянни консултации по сигурността, надеждни канали за кризисна комуникация, повече военна прозрачност, реципрочни мерки за намаляване на риска от ескалация и дълготрайна рамка за европейска стабилност“.
- Медински отново оглавява руската делегация
Въпреки умерения тон от страна на САЩ начело на руската делегация остава съветникът на Путин Владимир Медински - бивш министър на културата и автор на книги за предполагаеми западни заговори срещу Русия през вековете.
Медински ръководеше руската делегация и по време на първите преки преговори с Украйна в Истанбул през март 2022 г., както и в последвалите разговори. На преговорите през 2025 г., също в Истанбул, според медийни публикации той е заявил, че на Петър Велики са му били необходими 21 години, за да победи Швеция, и че Москва е готова да воюва „толкова, колкото е необходимо“.
Самият Путин не крие, че ако Киев не приеме условията му, Русия ще продължи военните действия със сила.
През последните седмици Москва засили ударите срещу украинската електропреносна мрежа, особено на прага на зимата. При атаките се използват балистични ракети и нови, по-бързи дронове с реактивни двигатели, което допълнително затруднява работата на украинската противовъздушна отбрана. Проблемът се задълбочава и от недостига на американски системи Patriot.
„Всяка електроцентрала в Украйна е повредена по един или друг начин от атаки“, заяви Зеленски миналата седмица. Той призова съюзниците на страната да осигурят генератори и да отделят средства за противовъздушна отбрана от собствените си запаси, за да помогнат на Украйна да преодолее зимата.
Добави ни в предпочитани източници в Google
