Тодор Александров: Аз съм оръдие на идеята за освобождението и обединението на българския народ

А з съм оръдие само на идеята за освобождението на Македония и обединението на българския народ, казва за себе си Тодор Александров в писмо до Александър Протогеров през 1917 г.

Приписват му и думите: "Ако някой ми каже, че не съм македонец, ще му отрежа езика, ако ми каже, че не съм българин, ще му отрежа главата!".

Тодор Александров е роден на 4 март 1881 г. в Ново село – махала на град Щип. През 1898 г. на 17-годишна възраст, влиза в редиците на Вътрешната Македоно-Одринска революционна организация. Известно време Тодор Александров е учител в поробените територии. След Илинденско-Преображенското въстание (1903 г.) взима дейно участие във възстановяването на ВМРО и участва на повечето конгреси.

"Той диреше пътища и методи на действие, за да се организира масата и се създадат грамадни организации, които да бъдат ръководени от един център, който център в даден момент да разполага тялом и духом с хората на тия градски и селски организаци и за изпълнението на известни революционни акции. Така той мислеше за създаването на една мощна и гъвкава революционна организация, когато аз мислех само как ще можем да направим някой атентат", пише за него Павел Шатев, един от Солунските атентатори и един от създателите на ВМРО, във „В Македония под робство“:

"През време на дружбата ми с Тодор Александров той ми направи впечатление на един много разсъдителен, трезвен ум и готов за всички жертви пред олтара на освободителното дело", пише още Шатев за Тодор Александров.

Цялото лято на 1912 г. Тодор Александров е начело на малка чета, с която се движи в околностите на Кукуш и Солун. Непосредствено преди обявяването на Балканската война ръководи извършването на серия атентати в Солун и околностите му. По време на Междусъюзническата война Тодор Александров пише писмо до министър-председателя Иван Евстатиев Гешов и цар Фердинанд, в което се аргументира, че за ВМОРО автономията винаги е била едно от средствата за запазването преди всичко целостта на Македония с оглед на бъдещето ѝ присъединение към България.

По време на Първата световна война /1914-1918 г./ Тодор Александров е назначен като офицер за поръчки при щаба на дивизията със свободен достъп в кабинета на министър-председателя.

След войната Старио, както е наричан Тодор Александров, заедно с Александър Протогеров се заемат да възобновят работата на Организацията, но през 1919 г. са арестувани. След бягството си минават в нелегалност и заемат водеща роля в делата на ВМРО.

До 1922 г. Организацията успява да се справи с ширещото се разбойничество в Пиринска Македония, което е в разцвет в този дял на Македония след войната. Освен че четниците вече имат униформа, изграждат се околийски и окръжни ръководства, има пунктови началници, районни чети и милиция. ВМРО се превръща в „държава в държавата“.

На 31 август 1924 г. в Пирин планина, над село Сугарево, е убит Тодор Александров заедно с охранителя му Панзо Зафиров. Дейци на Организацията решават да ги погребат на това място. „Неговите физически ликвидатори скоро намират възмездие. За съжаление днешната история все още не може да докаже кои са били истинските поръчители“, казва днес общественикът Иван Ризов. Според него, макар Тодор Александров да живее едва 43 години, то той ни завещава много неща. „Той живя и умря, за да може днес ние да живеем свободно и щастливо, затова нека всички се поклоним пред неговата памет“, казва Ризов.

Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.

За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram