Н ово поражение за Русия, НАТО, преодолявайки руската съпротива, отново се разширява на Балканите и приема Македония. В Брюксел представителите на малката балканска държава тържествено подписаха протокол за присъединяване към алианса, а по-нататък им остават само формалности – да съберат подписите на всичките 29 страни. А Гърция, която бе против, символично ще ратифицира присъединителното споразумение първа, пише Максим Саморуков от Московски център „Карнеги”.
И въпреки това Русия предпочете да избере тази губеща позиция и в продължение на няколко години обясняваше на всички, как неизбежната загуба ще я унизи и оскърби.
Историята с влизането на Македония в НАТО показа, че противопоставянето на Запада става за Кремъл ценно само по себе си, независимо какви ще бъдат резултатите. Не е интересно да се изчисляват загубите и изгодите при всеки конкретен случай – ако има възможност за конфронтация, то тя трябва да бъде използвана. А колкото по-безперспективна е схемата, толкова, по Достоевски, сладко ще бъде свързаното с нея поражение.
Трудно е да се види в ЕС и НАТО заплаха за двайсет бензиностанции на „Лукойл“ или ТЕЦ, записан на офшорната компания на избягалия сенатор Лебедев – руските инвестиции в Македония. Страната е отделена от руските граници от широк пояс страни от алианса. Темата за славянското или православното братство не се използваше по отношение на македонците. Даже „традиционните исторически връзки” от XIX век, които Русия има практически с всички балкански страни, в случая с Македония отсъстват – македонската национална идея по онова време още не е съществувала.
Македония е за Русия далечна и почти непозната страна, която като максимум би могла да стане участник в „Южен” или „Турски поток”. Но размерът на пазара на бедната двумилионна държава е твърде малък, за да има значение.
Но през 2014 г. започна украинската криза, изострила отношенията със Запада. А през 2015 г. в Македония беше обхваната от масови протести против правителството на Никола Груевски. Това съвпадение се оказа достатъчно, за да сработи в Москва отдавнашен рефлекс и тя реши да застане зад дългогодишния македонски премиер. Кремъл не се смути дори от това, че ЕС година след година в своите отчети хвалеше Груевски като успешен прозападен реформатор, а самият македонски премиер и неговата партия ВМРО-ДПМНЕ бяха последователни привърженици на влизането на страната в НАТО.
Естествено, в случая с далечна Македония не ставаше дума нито за спешни заеми, нито за операции на специалните части, нито даже за убежище на Груевски край Ростов.
Критичните изявления на руското МВнР, острите публикации в „Спутник”, подозрителната активност в социалните мрежи и визитата в Кремъл на близкия до Груевски македонски президент Иванов – всичко това се оказа достатъчно, за да види Западът мащабна руска намеса в Македония с цел промяна на геополитическата ориентация на страната.
А по-нататък логиката на събитията не оставяше кой знае какво пространство за маневри. Западът се мобилизира, за да помогне на новото коалиционно правителство на социалдемократите и партиите на албанското малцинство не просто да дойде на власт, но и да демонстрира реален прогрес в интеграцията с НАТО и Европейския съюз. А Русия, с нейната алергия към каквото и да е разширяване на алианса, реши да изпозлва основния конфликт, който пречеше на евроатлантическата интеграция на Македония – спора с Гърция за името.
Когато Западът, опитвайки се да създаде на Балканите поне някакъв позитивен пример, хвърли всичките си сили за посредничество между Гърция и Македония, Русия избра тактика, която по принцип не допуска възможност за успех. Всъщност Москва предложи на двете страни да не решават нищо, да оставят всичко както си е било и просто да чакат.
В руската критика действително има много истина: красиво урегулиране не се получи и споразумението беше реализирано само благодарение на силния натиск от страна на Запада. Сделката получи над 90% от гласовете на референдума в Македония, но участието в гласуването беше само 38% вместо необходимите 50%. Въпросът на референдума беше откровено манипулативен - в него нямаше и дума за смяната на името, затова пък се обещаваше влизане в ЕС и НАТО. За да събере необходимия брой гласове в македонския парламент, на правителството се наложи да обещае амнистия на тези опозиционери, които бяха обвинени в участие в безредиците в парламента, когато през пролетта на 2017 г. бяха ранени повече от сто души. А да подпише закона се наложи на председателя на парламента, защото президентът отказа, за което попадна под разследване за злоупотреба с правото си на вето и за нарушение на конституцията.
Македония е парламентарна република, така че всички формалности бяха спазени, но като цяло процесът малко приличаше на реално международно помирение.
А Гърция, където не се изискваше промяна на конституцията и за одобряването на сделката беше достатъчно обикновено мнозинство в парламента, гласуването на Договора от Преспа доведе до разпадането на управляващата коалиция.
При толкова много усложнения целият процес можеше да не успее, ако не беше упоритата критика от страна на Русия. Поради демонстрираната враждебност от Москва, Западът реши да наложи споразумението на всяка цена.
Все пак остава неразбираемо какво би спечелила Русия в дългосрочен план дори при провал на преговорите между Гърция и Македония.
Лидерите на гръцката опозиция казват, че споразумението не им харесва, но това не означава, че се готвят да се откажат от него, когато дойдат на власт. Националистите от македонската ВМРО-ДПМНЕ, особено близките до бившия премиер Груевски, сега могат с всички сили да критикуват споразумението и дори да се заиграват с Москва, но редовно потвърждават, че целта на тяхната партия е Македония да влезе не само в ЕС, но и в НАТО.
И в Гърция, и в Македония критиката на споразумението е необходима на местните политици единствено като способ за идване на власт, а след това новите лидери с радост ще препишат непопулярните решения на своите предшественици. Т.е. Москва губи при всички случаи.
А резултатите от руското участие в решаването на македонския проблем са печални. Гърция, която не изгони руски дипломати дори след случая Скрипал, експулсира двама. Македонското правителство пък видя в Русия враг. Нещо повече Македония ще влезе в НАТО много по-бързо, отколкото в Скопие са се надявали до неотдавна. Всичко това като цяло се превърна в още един източник за раздразнение в и без това сложните отношения на Русия със Запада. Опитът на Кремъл да се противопостави на неизбежното имаше точно обратния ефект, добавяйки международно унижение, като подкопа руските интереси на Балканите.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
