Терорът над цивилните - новата тактика на Русия във войната с Украйна

С лед разгромните провали на руската армия на фронта в Украйна през последния месец Кремъл отново реши да смени тактиката.

Русия вече не се опитва да превзема украински територии, а да унищожи гражданската инфраструктура.

Формално поводът е така нареченият „атентат” на Керченският мост, станал на 8 октомври.

Донев: България няма съучастие в подготовката на взрива на Кримския мост

По информация на украинското военно разузнаване обаче още на 2 и 3 октомври руските войски са получили инструкции да подготвят масирани ракетни удари по гражданската инфраструктура на Украйна.

На военните подразделения на стратегическата и далекобойната авиация е било наредено да се подготвят за провеждането на масирани ракетни атаки. Като цели са били набелязани обекти от критично важна гражданска инфраструктура и централните райони на гъстонаселени украински градове.

Русия нанесе нови удари по украински обекти

През последните два дни руската армия атакува с бойно дронове и ракети електроцентрали, пътища, административни и жилищни сгради, водопречиствателни станции. Нито една от тези цели не е военна.

Според Националната полиция на Украйна са повредени общо 70 обекта, от които 29 са критична инфраструктура, 4 многоетажни и 35 частни жилищни сгради, както и училище в Киев.

„Това е първата ракетна атака от такъв мащаб срещу украинската енергийна система”, коментира за „Уърълдкрънч” Юрий Королчук, анализатор в Института за стратегически изследвания. По негови оценки справянето с последствията може да отнеме няколко дни, през които са възможни спирания на електрозахранването предимно за индустрията, за да не се прекъсва услугата за населението и ВиК.

„Опасността е, че в допълнение към ударите по големи енергийни съоръжения има масивни щети в подстанциите”, посочва Королчук.

Вероятно ударите ще продължат още известно време, като Русия използва дори противовъздушни ракети с голям обсег С-300, от които има достатъчни количества, въпреки по-малката им разрушителна сила срещу наземни цели.

Украйна с важно предупреждение за жителите в цялата страна

„Това, че ключови инфраструктурни обекти са повредени, не означава, че те са напълно неизправни”, казва пред „Уърълдкрънч” военният експерт Юри Федоров и добавя: „Всичко е възстановимо. За да се спре напълно една енергийна централа, например ТЕЦ, тя трябва да бъде разрушена в значителна степен. Една крилата ракета не е достатъчна. Необходими са поне няколко удара, за да са сериозни щетите. Мисля, че всичко, което се случи в понеделник, е поправимо. Въпросът е дали Русия ще продължи да нанася подобни удари. В този случай, разбира се, енергийната система може да пострада, но е почти невъзможно да бъде напълно изключена”

С тази тактика Русия иска да постигне няколко неща. Първо, с откровен терор над цивилното население да намали подкрепата към украинските власти и президента Володимир Зеленски.

Победите на бойните полета в Харковска и Херсонска области и освобождаването на Лиман повдигнаха духа не само на армията, но и на украинския народ и одобрението за политиката на Зеленски нарасна.

Средносрочната цел на руските удари срещу гражданската инфраструктура на Украйна обаче е да остави страната на тъмно и студено през идващата зима.

Русият журналист и член на Московския градски съвет Андрей Медведев нарече атаките: „логична стъпка, която не само обществото отдавна изисква - военната ситуация изисква различен подход към военните действия”.

Рязка ескалация и брутална демонстрация на сила: Какво се случва в Украйна

„Ако ударите по критичната инфраструктура станат редовни, ако ударите по железопътни линии, мостове и електроцентрали станат част от нашата тактика, тогава да, това наистина променя ситуацията”, написа Медведев в Телеграм и добави: „Но засега, според официални изявления, не е взето решение Украйна да се потопи в средновековието”.

Назначеният от Москва губернатор на Крим Сергей Аксьонов пък определи ударите срещу граждански обекти като „добра новина”.

„Ако такива действия за унищожаване на инфраструктурата на врага бяха извършвани ежедневно, тогава щяхме да приключим всичко през май и режимът в Киев щеше да бъде победен”, заяви Аксьонов в Телеграм и добави: „Надявам се, че сега темпът на операцията няма да се забави”.

Влошаването на времето през зимата вероятно ще ограничи бойните действия до обстрелване на вече заетите позиции.

Това ще даде възможност на руската армия да се прегрупира и реорганизира след загубите. А също така време набраните, с обявената на 21 септември от президента на Русия Владимир частична военна мобилизация, 300 хил. резервисти да бъдат тренирани и обучени за реални бойни действия.

Минск: Руско-беларуските военни имат само отбранителни цели

Идеята е, че през пролетта Русия ще атакува с тази нова и по-голяма армия една обезверена и разделена от тежката зима украинска нация, в която изстрадалите граждани вече няма да подкрепят Зеленски и съпротивата срещу окупатора.

„Основната цел е да се потисне волята за съпротива сред населението, обществото, гражданите на Украйна и да ги сплаши с перспективите за студена зима, когато няма да има достатъчно енергия за отопление на домовете, електричество за бита и техническите потребности. Москва очаква, че населението няма да издържи и ще поиска капитулация”, смята Фьодоров.