С порната реформа на пенсионната система във Франция бе прокарана без вот и с механизъм, заложен във френската конституция, в долната камара на френския парламент - Националното събрание в четвъртък и това незабавно породи две искания за вот на недоверие на френското правителство.
Най-малко 71 души са арестувани при протестите в Париж
Двете предложения бяха внесени от крайнодясната партия "Национален сбор" и от парламентарната група "Свободи, независими, отвъдморски територии и територии".
Първото предложение може и да не събере подкрепа заради факта, че се внася от Марин Льо Пен, а не всички парламентаристи от други политически сили биха искали да застанат точно зад нея. Но второто предложение предвид хетероклитния облик на парламентарната група, която го внася, има шансове да привлече повече депутати на своя страна, пише в. "Монд". Това обаче не означава, че вотът ще успее.
Поредна вечер на протести и сблъсъци в Париж заради пенсионната реформа
Бърза калкулация на силите в долната парламентарна камара показва, че в нея има общо 577 депутатски места.
От тях сега 4 са вакантни. Управляващите (партията на президента Еманюел Макрон "Възраждане" плюс още две подкрепящи го сили) имат 250 депутати, а опозиционните сили разполагат с 318 депутатски места. От опозиционните сили "Национален сбор" има 88 депутати, левият блок, включващ и радикалната левица "Непокорна Франция" има 74 депутати, десноцентристите от партия "Републиканците" имат 61 места. В долната камара има още три групи, свързани с левия блок, които имат съответно 31, 22 и 22 места, а групата "Свободи, независими, отвъдморски територии и територии", обединяваща независими, демократи, радикално леви, представители на отвъдморските територии и на Корсика, има 20 места. Петима депутати не са част от нито една група.
Парижката полиция забрани митингите срещу пенсионната реформа на площад "Конкорд"
Управляващите могат да разчитат на евентуалната подкрепа на десноцентристите от "Републиканците". Техният нов лидер Ерик Сиоти подкрепя пенсионната реформа и смята, че тя е необходима. Той вече заяви, че неговите депутати няма да подкрепят вотовете на недоверие, припомня Бе Еф Ем Те Ве. Сиоти обяснява подкрепата си за реформата на Макрон най-вече с това, че раждаемостта във Франция е спаднала за 50 години и няма достатъчно млади поколения, които да издържат и финансират пенсионерите при сегашната пенсионна система.
За да успее вотът на недоверие, е нужно абсолютно мнозинство, тоест подкрепа от 287 депутати в Националното събрание. Но ако от общо 318 опозиционни депутати бъдат извадени 61-те "републиканци" на Сиоти, то опозицията ще има общо 257 гласа. Четирима членове на парламентарната група на "Републиканците" вече казаха, че ще подкрепят вот на недоверие срещу управляващите. Но е малко вероятно към тях да се присъединят още 26 републиканци, за да получи опозицията абсолютно мнозинство.
До вота на недоверие се стигна след почти двумесечна сага в парламента, свързана с дебатирането на спорния законопроект за пенсионната реформа. Паралелно с това Франция бе обхваната от вълна от протести и стачки. Досега имаше и осем дни на всеобща мобилизация срещу реформата. А откакто тя бе прокарана без вот в долната парламентарна камара, вечерните демонстрации в Париж и на други места в страната, прерастващи в насилие, не секват.
Най-противоречивата мярка в новия законопроект е вдигането на пенсионната възраст от 62 на 64 години. Законопроектът бе дебатиран първо в Националното събрание. На първо четене там дебатите приключиха без възможност за гласуване на целия текст, предвид хилядите предложения за промени, внесени от левицата. Дебатите дори приключиха на 18 февруари без гласуване на член 7 от законопроекта, предвиждащ увеличаване на възрастта за пенсиониране от 62 на 64 години. А гласуване нямаше, защото парламентаристите дори не успяха да стигнат до дебатиране на този член, заплетени в дискусии и разправии относно хилядите предложения за промени. По същата причина в долната камара не се стигна и до гласуване по въпроса дали при така наречените дълги кариери (на хората, започнали работа преди 21 години), ще се излиза в пенсия след 43 или 44 години стаж.
Френският Сенат прие пенсионната реформа
Последва първо четене на законопроекта в горната камара - Сената. Там на 11 март реформата бе одобрена с 195 гласа "за" срещу 112 "против". Два дни по-рано, на 9 март, Сенатът успя да приеме и член 7 от законопроекта за вдигане на възрастта за пенсиониране от 62 на 64 години.
След това дойде ред на Смесена парламентарна комисия, която трябваше да постигне компромис по версиите на законопроекта, дебатирани на първо четене в двете парламентарни камари. След което дойде ред и на гласуването на второ четене. Тогава в Сената на 16 март реформата бе одобрена с 193 гласа "за" срещу 114 "против". Като при гласуването бе приложен член 44,3 от френската конституция, предвиждащ само гласуване на целия текст на законопроекта с подкрепяните от правителство предложения за промени, посочва Франс прес.
На второ четене в Националното събрани пенсионната реформа беше прокарана без вот, чрез средството, заложено в конституцията и наречено член 49,3. Но по силата на този член противниците на законопроекта имаха право да поискат вот на недоверие на правителството. В Петата република този метод е бил използван вече 100 пъти, припомня Франс прес. Но мнозина сега съзряха в него пренебрегване на демокрацията в страната, особено във връзка с важния въпрос за пенсиите.
Ако някои от внесените вотове на недоверие успее, то законопроектът няма да се смята за одобрен. Ако вотовете на недоверие не успеят, то законопроектът за пенсионната реформа ще се смята за одобрен, отбелязва Асошиейтед прес. Ако вотът на недоверие успее, то това ще бъде първи подобен случай от 1962 г., когато по силата на член 49,3 е задействан вот на недоверие и той се увенчава с успех, припомня агенцията. В този случай правителството на Елизабет Борн ще трябва да подаде оставка. Макрон ще има два избора - да назначи отново Борн за премиер, или да избере нов премиер.
Очаква се вотовете на недоверие срещу правителството на премиерката Елизабет Борн, да се дебатират в пленарна зала в понеделник, посочва "Монд".
Досега срещу правителството на Макрон, който изгуби миналото лято абсолютното си мнозинство в Националното събрание, по различни поводи бяха внасяни вотове на недоверие, но те се провалиха, припомня АП.
На няколко пъти докато парламентът водеше оживени дебати по пенсионната реформа, Макрон я защити. "Трябва да работим повече, защото в противен случай няма да можем да финансираме нашите пенсии. Всеки знае, че предвид това, че живеем по-дълго, няма как да стане чудо и ако искаме да съхраним системата на разпределение на средствата, трябва да работим по-дълго. Не казвам, че това ни доставя удоволствие, това не се харесва на никого", заяви Макрон на 21 февруари, предаде Франс прес.
Той защити решението за увеличаване на възрастта за пенсиониране от 62 на 64 години в името на опазването на една система, която е "съкровището на страната". Според Макрон увеличаването на възрастта за пенсиониране ще позволи и да се създадат повече богатства за Франция.
На 10 март Макрон отново защити необходимостта от пенсионната си реформа. Той написа писмо до синдикатите, в което ги призова към диалог. Макрон подчерта, че този диалог е с цел да се възстанови трайния баланс във френския пенсионен режим. Президентът заяви и, че не подценява недоволството сред населението от пенсионната реформа, допълва Франс прес.
А трима от четирима французи всъщност искат въпроса за пенсионната реформа да се гласува на референдум, показва допитване на Бе Еф Ем Те Ве. Друго допитване на Ифоп за "Жюрнал дю диманш" пък показа, че едва 32 процента от французите подкрепят пенсионната реформа. Най-големи нейни противници са хората под 35 години (74 процента от тях са "против"), а най много я подкрепят хората над 65 години (50 процента от тях са "за").
Реформата на пенсионната система съживи и дебата за раждаемостта в страната, отбелязва Франс прес. Днес в страната има 1,7 работещи хора на 1 пенсионер. През 2070 г. вероятно те ще бъдат 1,2 работещи на 1 пенсионер, посочва Франс прес. Преди 50 години те са били 4 работещи на 1 пенсионер. А раждаемостта е спаднала средно на 1,83 деца на жена, което е под прага на обновяването на поколенията. Франция се чуди как да стимулира раждаемостта.
Политическите партии предлагат облекчаване на данъците за майките въз основа на броя на децата.
"Национален сбор" предлага това облекчаване да започне още при второто дете, а семейните надбавки да бъдат запазени за французите или пък за хора с друга националност, работили във Франция в продължение на пет години. На онези, които проповядват идеята, че проблемът с ниската раждаемост може да се разреши чрез повече мигранти, крайната десница отговаря, че предпочита да има повече френски работници, отколкото такива, внесени от чужбина. Но никой не е забравил думите на Жан-Пол Делвоа, върховен комисар на Франция по пенсионните въпроси, който през 2019 г. предупреди, че в Европа ще са необходими 50 милиона работници имигранти, за да се постигне баланс на трудещите се спрямо пенсионерите през 2050 г., припомня Франс прес.
Френската пенсионна система е създадена през 1945 г. и се основава на принципа на солидарност между поколенията, което ще рече осигуровки, изплащани от тружениците, които финансират пенсиите на възрастните хора. Франция е една от европейските страни, в която пенсионерите си тръгват най-рано от трудовия пазар. Франция отделя много повече пари за пенсии, отколкото съседите й, отбелязва Франс прес.
Сега французите напускат трудовия пазар средно на 62,3 години, според данни на Европейската комисия от 2019 г. За сравнения в Германия средната възраст за излизане в пенсия е 64,6, в Испания – 64,2, в Италия – 65,5, а в Португалия – 64,3. Средно в ЕС хората излизат в пенсия на 63,8 години. Най-добре в това отношение е Люксембург, където хората излизат в пенсия на 60,2 години средно. В повечето европейски страни освен това жените излизат в пенсия по-рано от мъжете. Испания, Белгия и Италия са редки изключения в тази насока. Във Франция жените сега излизат в пенсия средно на 62,2 години, а мъжете на 62,3 години.
Французите получават пенсия, възлизаща на 54,4 процента от заплатата, която са получавали последно, според данни на ЕК. За сравнение средно в ЕС пенсионерите получават пенсия, възлизаща на 46,2 процента от заплатата им. По този показател Франция е изпреварена от Испания, Португалия и Италия, където пенсионерите получават средно съответно 77, 74 и 66,9 процента от заплатата, която са взимали.
Франция отделя средно 14,8 процента от своя БВП за пенсии, според ЕК. В ЕС само Гърция и Италия отделят повече пари, съответно 15,7 и 15,4 процента от БВП за пенсии. За сравнение в Ирландия само 4,6 процента от БВП се оттеглят за пенсии, в Румъния - 8,1 процента от БВП, а в Германия - 10,3 процента от БВП, посочва Франс прес.
Ако вотовете на недоверие срещу правителството на Макрон се провалят, то прокарването на пенсионната реформа ще бъде победа за президента, но това ще бъде пирова победа, отбелязва Ройтерс. И това ще засили подкрепата за радикалните партии във Франция. Според Брюно Палие, експерт по политически науки във френския университет "Сианс по", бремето на пенсионната реформа ще се носи от средната класа във Франция - онзи сегмент от населението, който вече се чувства като лузър заради глобализацията. Благодарение на такава разочарована класа се стигна до Брекзит в Обединеното кралство или пък до избирането през 2016 г. на Доналд Тръмп за президент, отбелязва анализаторът.
Във Франция в миналото лидери, захванали се именно с пенсионната реформа, платиха висока цена за това. Никола Саркози не успя да спечели преизбиране на президентския пост през 2012 г., след като през 2010 г. прокара увеличение на възрастта за пенсиониране от 60 на 62 години, припомня Палие.
Самият Макрон няма какво да губи, тъй като по конституция той няма право на още един президентски мандат. Ще изгуби обаче неговият политически лагер, който между впрочем все още не е открил подходящ кандидат приемник на Макрон за президентския пост.
Следващите избори във Франция ще са през 2027 г. Но още отсега например крайнодясната лидерка Марин Льо Пен започва да се готви за битка. Тя се отказа от ръководството на партията си "Национален сбор" и се фокусира върху това да ръководи парламентарната група на партията си след изненадващо доброто й представяне на изборите миналата година.
Стратегията ѝ вече дава резултати. В долната камара на парламента Марин Льо Пен ясно заяви противопоставянето си на пенсионната реформа и сега го затвърди чрез внасяне на вот на недоверие. Но нейните съпартийци в парламента бяха инструктирани от своята лидерка да не се хабят в използване на тактики за възпрепятстване на дебатите по реформата. До такива тактики прибягна левият блок, воден от радикалната левица "Непокорна Франция" на Жан-Люк Меланшон. Левите избраха да внесат огромен брой предложения за промени на законопроекта за пенсиите, което блокира дебата и забави страшно много дискусиите. И точно заради тази стратегия в долната камара така и не се стигна до дебатиране на спорния член 7 от законопроекта. И точно, за да не се повтори при второто четене на законопроекта тази тактика в Националното събрание, правителството задейства член 49,3 от конституцията.
Льо Пен предпочете да се въздържи от присъединяване към тази тактика на левицата. По време на дебатите в парламента крайнодясната лидерка се представи като по-балансирана и достойна за уважение. Когато левицата, например нарече "убиец" министъра на труда, дошъл в пленарна зала да защити пенсионната реформа, Льо Пен накара депутатите от нейната партия да станат на крака и да аплодират министъра, припомня Ройтерс. На моменти Льо Пен дори изглеждаше като арбитър в дебатите между левицата и десницата относно пенсионната реформа, което бе невероятно, посочва Ройтерс.
Въздържането на Льо Пен от провокативната риторика в пленарната зала по време на дебатите на пенсионната реформа, нежеланието й да прибягва до обструктивни предложения за промени в нормативния акт, всичко това се вписва в нейните усилия да представи партията си в по-позитивна и умерена светлина. Тези усилия бяха подети още преди изборите за президент през 2022 г. и доведоха на тях до рекордно добро представяне за Льо Пен. Подобно нещо се повтори и на последвалите парламентарни избори през юни.
Така, че дори и вотът на недоверие, внесен от партията на Льо Пен да не успее сега, то тя вече е разиграла печелившата карта. Възприемана е като последователен противник на реформи, които са възприемани като антисоциални.
А целият протестен вой срещу пенсионната реформа ще накара Макрон да обмисли внимателно следващите си стъпки и да прокарва по-социален дневен ред. Тук отново Льо Пен ще има повод да се хвали, че с нейната последователна опозиция на антисоциалната пенсионна реформа, тя е принудила управляващите да се ориентират към по-социални политики, отбелязва Ройтерс. И това само може да й спечели още политически дивиденти.
Същевременно дори и при провалил се вот на недоверие, не е ясно каква ще е съдбата на премиерката Елизабет Борн, отбелязва Бе Еф Ем Те Ве. Тя вече не може да играе ролята на премиер на консенсуса, особено след като бе задействан член от конституцията, който води до всичко друго, но не и до консенсус. Тук може би Жан-Люк Меланшон, чийто рейтинг също се засилва, благодарение на полемичната пенсионна реформа, ще излезе прав. Той заяви за Борн, че на нея е била отредена ролята на "бушон, който е изгорял", визирайки, че премиерката ще бъде пожертвана сега заради пенсионната реформа, искана от Макрон.
За Ерик Сиоти също цялата тази полемика води до укрепване на позициите. Призовавайки своите хора да не подкрепят вота на недоверие срещу управляващите и изказвайки се ласкаво за пенсионната реформа, той се позиционира като партньор за Макрон в парламента, но може да изиска и да му бъде върнат този жест по време на бъдещи дискусии във Франция по други ключови въпроси.
