В нощта на 11 срещу 12 април в Судан група военни, начело с министъра на отбраната, арестуваха президента и премиера.
Многобройни групи протестиращи не се подчиниха на новото правителство и останаха по улиците на Хартум, въпреки обявения вечерен час.
Армията въведе извънредното положение, след като свали от власт президента Омар ал Башир и обяви, че в следващите 2 години страната ще се управлява от военните.
Протестиращите, които искаха оставката на Башир от месеци, не са съгласни с новата ситуация, защото смятат генералите от армията за част от същия режим.
Празненствата заради свалянето на 75-годишния президент бързо се превърнаха в разочарование, когато хората по улиците разбраха, че министъра на отбраната ще оглави военен съвет, който да управлява вместо Омар ал Башир.
Отказът на гражданите да се подчинят засили притесненията от кървав сблъсък между военни и протестиращи.
Има опасност, също така, различни поделения в армията и полицията да се обърнат един срещу други.
Сдружението на суданските професионални организации, което беше основния двигател на протестите обяви, че не приема варианта, обявен от генералите.
ООН и Африканският съюз призоваха за спокойствие в Судан. По-късно днес ще има извънредно заседание на Съвета за сигурност на ООН, което ще се проведе при закрити врата и ще обсъжда ситуацията в африканската държава.
В ставащото, макар и косвено, е замесена и Москва. Преди няколко месеца се появи информация, че руски военни обучават суданската армия, а като благодарност Судан предлага да създаде морска база за Русия на Червено море.
„Комсомолская правда” днес коментира ситуацията в африканската страна, правейки явна аналогия с режима на руския президент Владимир Путин. В Русия инфлацията, необходимостта от икономически реформи и спадът на доходите на населението също пораждат недоволство, което засега опозицията не успява на използва.
Приликите не свършват дотук. Судан е богат на нефт и природни ресурси, като до неотдавна беше най-голямата страна в Африка.
ВИЖТЕ КРАСОТАТА НА СУДАН В НАШАТА ГАЛЕРИЯ
Сваленият судански лидер Омар ал Башир управляваше от 1989 година насам. Властта се държеше благодарение на приходите, получавани от продажбата на петрол и селскостопанска продукция. Правителството щедро дотираше цените на бензина и основните храни. Пазарната икономика, по същество, бе заменена от държавно регулиране. И най-добре от всички живееха тези, които контролираха бюджетните средства. А там, където държавните пари текат като река, веднага възникват всевъзможни корупционни схеми. Докато петролът беше скъп на международните пазари, населението можеше да се примири с това. Евтиният бензин и хляб стигаха на всички.
Но световната финансова криза през 2008 година сложи край на крехкия мир в Судан. Вътрешните противоречия отново се изостриха, след като бяха затихнали за кратко след клането в Дарфур през 2003 г. Судан е създаден от колониалните британски власти от разнородни територии, които на практика нямат нищо общо помежду си. В Дарфур централната власт изби стотици хиляди, за да запази контрола си върху богатата на петрол южна част на страната.
През 2011 г. Южен Судан се отдели, раздиран от гражданска война, оставяйки на севера държавното регулирана, пропадаща икономика. Заедно с нефтените платформи правителството в Хартум загуби 60% от валутните приходи от износа на петрол.
Опитвайки се да се измъкне от кризата, Судан започна да развива селското стопанство, което преди нарастването на цените на петрола в началото на века, бе напълно успешно, но след това започна да запада - защо да отглеждаш зърно, когато можеш да го купиш за нефт?
Опитът за съживяване на земеделието не се получи много добре. Солидна част от бюджета, както и по-рано, се изразходваше за „отбрана и национална сигурност”. Едновременно с това правителството се опитваше да удържи цените на продуктите и горивата под контрол. Годишно за субсидии бяха изразходвани до един милиард долара.
А през 2018 г. петролната рафинерия в Порт Саид бе затворена - никой не бе модернизирал стария завод и той бе станал неизползваем. Износът на суров петрол се срина, националната валута се обезцени почти 3,5 пъти срещу долара. Цените скочиха.
Хората в Хартум бързо забравиха благодарността към президента за годините на стабилност. В края на миналия декември започнаха „хлебни протести”. В отговор президентът заяви: „Протестират предатели и чуждестранни агенти!”
Доскоро властите се опитваха да пренебрегнат срива на икономическата си политика, живеейки в илюзия. Судан поднови круизния маршрут по Нил до Египет за чуждестранни туристи, игнорирайки факта, че страната не е безопасна и стабилна. Междувременно протестиращите изгориха офисите на управляващата партия в големите градове на държавата, а полицията отвърна с жестокост.
Но армията запази неутралитет. До вчера. Когато военните все пак влязоха в двореца на 75-годишния президент и го арестуваха.
Между другото, преди пет години, Ал-Башир обеща: „Знам, че са уморени от мен, повече няма да се кандидатирам”. И една година по-късно отново „спечели” следващите безалтернативни избори. А ако си бе изпълнил обещанието, можеше в момента да не е в затвора.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
Добави ни в предпочитани източници в Google
