Сиропът за кашлица, който убива

С мъртта на 66 деца в Гамбия привлече вниманието към индийската фармацевтична индустрия, след като стана ясно, че всички те са приели сироп за кашлица, произведен от индийската компания "Maiden Pharmceuticals", пише DW.

Световната здравна организация (СЗО) предупреди, че този медикамент е бил "замърсен"

и е предизвикал симптоми като стомашни болки, повръщане, диария, проблеми с уринарния тракт, главоболие, психически проблеми и сериозни увреждания на бъбреците, които могат да доведат до смърт.

Фармацевтичната компания отговори, че "следва протокола на всички здравни власти"

при изработването на медикаментите си. От ръководството добавят също, че са "шокирани” и "дълбоко огорчени" от случилото се. Очаква се и оценка на специална комисия, сформирана от индийското правителство.

Каквото и да покаже тя, едно е ясно: този скандал вече предизвиква сериозни проблеми за експанзивната фармацевтична индустрия в Индия. Милиардната държава е водещият производител на ваксини в света, както и най-големият производител на генерични лекарства - по-евтини фармацевтични продукти, които могат да се сравняват с марковите лекарства по качество и действие, както и по безопасност. Над 20% от всички генерични лекарства, продавани по аптеките в света, са произведени в Индия. Според прогнозите, индийската фармацевтична индустрия ще изнася все повече продукти в чужбина и ще продължи да бележи ръст. Това обаче крие и повече рискове, свързани с проблемни или фалшифицирани медикаменти.

Смъртните случаи в Гамбия не са първите

Трагедията в Гамбия далеч не е първият подобен случай, свързан със сироп за кашлица, произведен в Индия. Преди две години 17 деца в Индия умират след приема на сироп на индийската компания "Digital Vision". При последвалите тестове се установява, че продуктът съдържа високи нива на диетилен гликол. Същият химикал е открит в комбинация с етиленгликол в "неприемливи количества" в сиропа, консумиран от загиналите деца в Гамбия.

Няколко години по-рано две индийски фармацевтични компании бяха обвинени, че са изнасяли фалшифицирани лекарства за диабет. През 2013 друга компания - "Ranbaxy Laboratories" - се призна за виновна по обвинения в престъпления, свързани с производството и разпространението на фалшифицирани лекарства.

А през миналата година, когато случаите на Ковид-19 в Индия значително се увеличиха, в страната се е продавал фалшифициран Ремдесивир - на космически цени. Това е лекарство, използвано за лечение на коронавирусната инфекция.

"Регулацията на пазара на лекарствените продукти в Индия се урежда от остарелия Закон за лекарствата и козметиката. Този закон и последвалите промени, които бяха направени в него, не са подходящи за регулиране на сложен пазар като този на Индия, която е разделена на щати", казва пред DW Динеш Тхакур, бивш ръководител на фармацевтична компания, който днес работи като активист в областта на общественото здраве. "Освен това бюрокрацията, която отговаря за прилагането и спазването му, в най-добрия случай е неработеща и некомпетентна, а в най-лошия - корумпирана и бездушна", коментира още той.

Хиляди медикаменти не издържат тестовете за безопасност

Доклад на Търговското представителство на САЩ в Индия установи, че 20% от всички фармацевтични продукти, продавани на индийския пазар, са фалшифицирани. Официалните данни на правителството показват, че между 2007 и 2020 година повече от 7500 медикамента не са издържали задължителните тестове за безопасност.

През 2018 Организацията за контрол на лекарствените стандарти установи, че около 4,5% от всички генерични лекарства на индийския пазар не отговарят на стандартите. Освен това беше установено, че само една четвърт от 12 000 производствени единици в Индия отговарят на добрите производствени практики на СЗО - задължителните правила за качество, които производителите на лекарства трябва да спазват.

"Регулаторните органи в Индия не разполагат с достатъчно ресурси", отбелязва Накул Пасрича, председател и главен изпълнителен директор на "India's Pharma Secure", който работи с водещи фармацевтични производители за проследяване и проверка на техните вериги за доставки и гарантиране на автентичността на техните лекарства.

Пасрича също така смята, че производителите трябва да получат достъп до най-добрите проверки за качество и борба с фалшификатите и да гарантират, че "лекарства, които не отговарят на стандартите, няма да излизат извън фабриките им".

Рискът трябва да е нулев

Раджив Джаядеван, който е бивш председател на Индийската лекарска асоциация в град Кочин, смята, че няма пряка опасност за пациентите и лекарите. "Въпреки това репутацията ни може да понесе щети при инциденти като този в Гамбия", казва Джаяведан пред ДВ. "Няма никакво оправдание за фалшиво лекарство. Рискът трябва да е нулев".

Високопоставен служител на индийското здравно министерство заяви пред DW, че всички етапи от веригата на доставки на здравни услуги трябва да бъдат подложени на "висока степен на мониторинг и оценка", за да се сложи край на разпространяването на фалшиви лекарства.

Това мнение е подкрепено от фармацевтичния изпълнителен директор, превърнал се в активист Динеш Тхакур, който призовава за по-голяма прозрачност и отчетност.

"Трябва да пренапишем основно закона и да го направим по-строг, за да се наложи спазването му", казва Тхакур.