Н а 7 май тази година се навършва точно една година от ареста в Либия на руския консултант и социолог Максим Шугалей. Той беше задържан от бойци, сражаващи се под егидата на базираното в Триполи и международно признато Правителство на националното единство, и беше хвърлен в затвора Митига.
Арестът предизвика силен отзвук в социалните мрежи, а приближени до Кремъл обвиниха правителството в Триполи в „тероризъм“.
Самото правителство е наричано „джихадистко“. В чест на Шугалей, в началото на май беше излъчен игралният филм „Шугалей“, който предизвика силен интерес благодарение на засилената кампания около заснемането му.
COVID-19 тепърва навлиза в Африка и това притеснява ЕС
Филмът представя Максим Шугалей като екшън герой, който се противопоставя на хаоса на либийската гражданска война.
Достойнствата на лентата са предмет на разбор от кинокритиците. В случая „Шугалей“ не е само филм, но и средство за влияние и опит да бъдат преразказани събития, които подчертават опитите на Москва да установи влияние в Либия.
ООН предупреждава за разпространението на COVID-19 в конфликтни зони
Всъщност, истинската история около заснемането на крими лентата – историята, останала скрита за широката публика - сама по себе си е достойна за сценарий на трилър. В нея има всичко: разузнавачи, воюващи помежду си групи, геополитика и опит да бъде издигнат за президент синът на свален диктатор.
Режиссер «Шугалея» Денис Нейманд: «Это редчайший случай, когда фильм может помочь человеку»
— @kpru (@kpru) May 3, 2020
1 мая на телеканале НТВ состоялась премьера остросюжетной киноленты «Шугалей» https://t.co/fNWnwgCwJI pic.twitter.com/Lzmy7PtNym
Историята на „Шугалей“ започва много по-рано от заснемането на филма. През април 2019, докато войната в Либия достига столицата Триполи заради стартиралата по същото време офанзива на силите на генерал Халифа Хафтар, Максим Шугалей и неговият колега и преводач Самер Суейфан, пътуват за среща с човека, който се надяват да издигнат за лидер. Въпреки медийното внимание, достъпът е ограничен – зная го, защото през 2016 опитах да се срещна с него.
Politico: Какво може да се обърка с отбранителния план на Европа
Сайф ал Ислям, син на Муамар Кадафи и считан за негов наследник във властта, се намира в района на Зинтан в Западна Либия още от 2011 година, когато баща му е убит по време на бунта срещу него. Беглец от разследване на Международния наказателен съд, Сайф ал Ислям планира отдавна да се завърне начело на страната – пост, който винаги е считал за свой.
През 2016 се намирах в Тунис с двама колеги и опитите ни да заснемем материали в Либия удряха на камък. Границите бяха затворени, а полетите отменени изненадващо заради избухналите наново сражения между силите на правителствата в Триполи и Тобрук. Искахме да достигнем Бенгази, който е крепостта на силите на Халифа Хафтар, но присъствието на „Ислямска държава“ в Либия по онова време допълнително усложняваше плановете.
Дали Анкара не отиде твърде далеч в Сирия
Срещите с либийски военни командири, които установиха лагери в Тунис, също не дадоха резултат. До една вечер, когато преводачът ни не получи обаждане. На другата вечер отново – и така три вечери една след друга. Получихме новини, че има вероятност да се срещнем със Сайф ал Ислям. В същото време организирахме срещи с бивши членове на правителството на Кадафи, които не искаха да се срещат със западни медии, но направиха изключение за български журналисти. Сейф ал Ислям се намираше по онова време в затвор в Зинтан.
Местните милиции имаха договорка с правителството в Триполи да го пазят – самото правителство искаше да го съди, но влиянието на сина на Кадафи беше силно сред политическия елит и се притесняваха от последици. Възможността за среща със Сайф ал Ислям беше реална и започнахме подготовка за път през Южен Тунис, докато на границата с Либия ни чакаше охрана, която да ни отведе до град Зинтан. Това пътуване не се осъществи – атаки на „Ислямска държава“ блокираха пътищата извън столицата Тунис. На следващата вечер милицията, под чиито надзор беше Сайф ал Ислям, заяви, че не може да гарантира безопасност. Дали това беше причината за провала на срещата или нещо друго, не успяхме да разберем.
В Сирия: размяна на огън между Турция и Асад, нова бежанска вълна
Около пътуването ни има още много детайли, които само подсказваха колко труден е достъпът не само до сина на Кадафи, но и до Западна Либия като цяло ако нямаш стабилна политическа и военна подкрепа. През април 2019, три години след нашия собствен опит, Максим Шугалей, ветеран-консултант от Санкт Петербург и неговия колега и преводач Самир Суейфан, се намират в Триполи, където имат няколко задачи. Първата е да се установи общественото мнение относно Сайф ал Ислям; втората е да договорят поддръжката на местни политици и военни командири в Тунис; третата е да се срещнат със самия Сайф ал Ислям.
Всичко това излиза наяве благодарение на бележки, водени от руснаците, които по-късно са иззети от триполитанските сили и предадени на руските медии „Досие“ и „Проект“, а с копия разполагат американските „Блумбърг“ и The Daily Beast, които пуснаха информацията публично през март тази година. Ако не беше излъчването на филма „Шугалей“ в началото на май и използването му за оправдание на руската намеса в Либия, тази история нямаше да бъде извадена наново и да привлече внимание.
Режиссер «Шугалея» Денис Нейманд: «Это редчайший случай, когда фильм может помочь человеку»
— @kpru (@kpru) May 3, 2020
1 мая на телеканале НТВ состоялась премьера остросюжетной киноленты «Шугалей» https://t.co/fNWnwgCwJI pic.twitter.com/Lzmy7PtNym
Документите хвърлят светлина върху опитите на Москва да изградят мрежа в богатата на петрол Либия в момент, когато САЩ са повече от отсъстващи от региона. Миналогодишната априлска среща е била последната от поне три срещи на руснаците със сина на Кадафи. Сайф ал Ислям е поискал да изпратят съобщение до Москва, че разполага с компрометиращи материали за западните политици, показващи, че са получили облаги от семейството му. Но Шугалей и колегата му не са в Западна Либия, за да дискутират компромати, а нещо много по-голямо.
Либия, която разполага с най-големите петролни залежи в Африка, е в състояние на разпад от 2011, когато избухва бунта срещу Муамар Кадафи, а Съвета за сигурност на ООН приема резолюция, с подкрепата на Русия, за извършване на хуманитарна интервенция. Години по-късно, както показват публикуваните документи, руските консултанти са изпратени в Триполи с план да върнат на власт семейството на Кадафи.
Кремъл дълго обмисля как може да маневрира в Либия, която е разглеждана като естествено продължение на усилията за установяване на присъствие в Средиземно море, след изграждането на базите в Сирия през последните години. Падането на Кадафи избута настрана Москва, оставяйки Италия, Франция и регионалните сили да си съперничат за влияние, докато съперничещите либийски фракции водят война помежду си. Официалната линия на Кремъл е, че работи с всички страни в Либия.
Първоначално руското правителство поддържа контакти с двете страни на гражданската война, като същевременно насърчава Сайф ал Ислям за бъдещ президент. Към септември миналата година обаче Русия премина към категорична подкрепа за Халифа Хафтар, бивш близък приятел на Кадафи и военен командир с противоречиви отношения със САЩ, който контролира източната част на страната.
Руското министерство на отбраната поддържа връзки с Хафтар от години, като дори го покани на борда на руски самолетоносач край Либия през 2017 г. Човекът, който уверява Кремъл да подкрепи Сайф ал Ислям, е Евгений Пригожин – близък до Путин бизнесмен, който освен че е основен спонсор на операциите на руските наемници от „Вагнер“, има и лични интереси в добива на петрол и злато в Африка. Пригожин също така е създател на Федералната новинарска агенция (ФАН), известна като „Фабрика за тролове“ заради участието й кампании за дезинформация в няколко държави по света.
THREAD
— BBC News Africa (@BBCAfrica) April 10, 2019
In the lead-up to Madagascar’s 2018 Presidential elections, teams of Russian 'tourists' and 'observers' were spotted on the island.
Who were these Russians? What were they doing in the country? And who was backing them?#BBCAfricaEye investigates. pic.twitter.com/k4Hz6BJ2Ka
През 2018 Пригожин беше обвинен в САЩ относно предполагаемата му роля в манипулиране на обществено мнение и влияние върху изборите в страната през 2016. Макар обвиненията към компанията му „Конкорд“ да бяха свалени, обвиненията към Пригожин остават. Шугалей се появи и в разследване на BBC относно намеса в изборите в Мадагаскар, а документите, придобити миналата година в Либия, показват ролята му в компании на Пригожин и че самият бизнесмен е бил в контакт със Сайф ал Ислям.
Към началото на 2019, когато Хафтар стартира офанзивата си срещу столицата Триполи, Либия е разделена между подкрепеното от ООН, Турция и Италия правителство в Триполи и силите на Хафтар и правителството в Тобрук в Източна Либия, подкрепено от Египет, Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства и Франция, а по-късно и от Русия. Офанзивата на Хафтар обаче забуксува, въпреки участието на няколко стотин руски наемници, а през последните два месеца силите на Триполи успяват с помощта на Турция, да извършат контраофанзива.
Още в края на 2018 Москва посредничи в провеждането на разговор между Сайф ал Ислям и Халифа Хафтар в опит да обединят усилия, но в срещите си с руснаците синът на Кадафи не крие презрението си към Хафтар. В един от документите, публикувани от „Блумбърг“, той заявява, че „80% от тези, които се сражават на страната на Хафтар, са мои хора. Когато завземе Триполи, хората, за които смята, че са негови, ще сменят страна. Аз зная, че иска да ме убие, но няма да успее.“ Сайф ал Ислям също така предвижда, че в крайна сметка ще бъдат проведени избори, независимо дали Хафтар спечели войната или не, и че той ще ги спечели.
Документите показват също, че Сайф ал Ислям е потърсил Русия за помощ. На една от срещите с Шугалей, е предложено тренирането на консултанти в Тунис и създаването на специалисти, които да стартират кампания в социалните мрежи.
Плановете включват организиране на предизборна кампания, включително с организиране на флашмобове в Европа и по-специално в Хага, където е седалището на Международния наказателен съд. По време на последната им среща през април 2019, Сайф ал Ислям обещава на Шугалей да предостави списък с военни командири, които са му лоялни.
Обещано е и сътрудничество със сили от Судан, според публикуваните документи. Под „сили от Судан“ и „суданска компания“, се имат предвид наемниците, използвани от Халифа Хафтар в неговата офанзива в Южна и Западна Либия.
Максим Шугалей и Самир Суейфан се връщат в Триполи и са арестувани скоро след това. Трети руснак – Александър Прокофиев – също присъства на срещите със Сайф ал Ислям, но напуска Либия по-рано. Прокопиев защитава тезата, че той, Шугалей и Суейфан са работили като консултанти за Сайф ал Ислям и са извършвали социологически проучвания.
Самият Прокопиев работи за фондацията „Защита на националните ценности“, ръководена от Александър Малкевич – бивш редактор на медията USA Really, която е част от медийната група на Евгений Пригожин и е подложена на санкции. „Защита на националните ценности“ отрича да има общо с намеса в избори където и да е, но признава, че е изпратила двама от своите консултанти в Либия, които са извършвали проучвания на електорални нагласи. Пред „Блумбърг“, съветник на Сайф ал Ислям признава, че синът на Кадафи се е срещал с руснаците, но и че той би искал добри отношения със Запада.
Шугалей и Суейфан се намират в затвор в Митига, където има и военно летище, станало обект на удари от страна на силите на Хафтар през последната половин година. В затвора се помещават официални лица от режима на Кадафи и ислямисти. Двамата са обвинени в шпионаж и намеса в бъдещи избори.
Преди да излезе филмът „Шугалей“, руският заместник-външен министър Михаил Богданов няколко пъти повдига официално въпроса пред либийските власти, но без успех. Междувременно, филмът набира все по-голяма популярност в социалните мрежи в Русия и Източна Европа.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
