Защо Русия се скара на Асад

В средата на април, сирийският лидер Башар Асад попадна под ударите на руските държавни медии. В серия от безпрецедентни публикации във Федералната новинарска агенция (ФАН) – която е собственост на спонсора на руските наемници от „Вагнер“ - управлението в Сирия е остро критикувано и обвинено в корупция, а Асад е описан като неспособен да контролира собственото си правителство. Статиите бяха разпространени и в други руски медии, получиха видимост в арабската и англоезична преса. Критиките станаха повод за коментари и повдигнаха наново въпроса какво стои зад всичко това.

Освен в корупция „по най-високите етажи“, руските медии обвиняват правителството на Асад и конкретно премиерът Имад Хамис в „лъжа към народа относно доставките на газ и петрол“, като Хамис е уличен в присвояване на средства и взимане на подкупи, свързани с доставките на електроенергия за Ливан. Парите от тези сделки, твърдят изданията, отивали като „черни пари“ в западни държави. Атаката не спира дотук – във втора публикация, също широко споделена, се твърди, че според обществени допитвания, популярността на Башар Асад пада и само 32% от гласоподавателите в правителствените територии биха гласували за Асад на следващите избори, насрочени за 2021.

Israel report claims Putin instigated Russia media campaign against Syria's Assad https://t.co/rniWwRpdAi

— Middle East Monitor (@MiddleEastMnt) April 27, 2020

В трета публикация, режимът е критикуван заради рестрикции, които възпират руски компании да инвестират и участват в разработването на газовите и петролни полета в Сирия, като корупцията този път е сравнена с тероризъм. Руските компании съобщават за все повече проблеми, тъй като сирийските официални лица предпочитат да предоставят договори на Китай. Докато Москва счита, че отстъпките за нейни компании са отплата от Асад за усилията на Русия в неговото стабилизиране, от сирийските правителствени кръгове оправдават даването на оферти на китайците със ситуацията в Русия около Covid-19, предизвикала ограничаване на инвестициите.

Ердоган поканил Путин да добиват заедно нефта в Сирия

Медийните публикации са съпътствани от съобщения в социалните мрежи, че през февруари Башар Асад е закупил картина на стойност близо 30 милиона евро за жена си, докато голяма част от страната живее в бедност в момента. Тази информация беше публикувана по-късно и в издания като „ГосНовости“ и макар да беше доказана като фалшива, историята получи видимост – което вероятно е била и целта на пускането й онлайн.

Разбира се, не става дума само критики между съюзници. Моментът на стартирането на медийната атака от страна на Русия към режима в Сирия съвпада с други процеси, важни за Москва. Глобалната икономическа криза, предизвикана от пандемията от Covid-19, както и сривът на цените на петрола, наложи извънредни мерки от Кремъл, което ощетява бюджета. От друга страна, в САЩ е на път да бъде приложен т.нар. Закон за гражданска защита „Цезар“, който носи името на дезертьор от Сирия, показал на света мъченията в сирийските правителствени затвори. Актът „Цезар“ би поставил под безпрецедентни санкции режима на Асад и всеки, който го подкрепя – в това число Русия и Иран.

Напрежение: САЩ блокираха руски военен конвой в Сирия

Международни наблюдатели припомнят, че между Москва и Дамаск съществуват проблеми от няколко години. Кремъл не е доволен от мерките, които Асад взима за справяне с проблемите в правителствените територии. Руснаците се притесняват също доколко режимът в сегашния му вид, може да поддържа социална и политическа стабилност. Надигащата се наново съпротива в Южна Сирия, водена от бивш бунтовнически лидери, до такава степен нанесе щети на намиращите се в района сирийски правителствени сили, че руското командване изпрати медиатори и бойци от „Вагнер“, които да гарантират, че няма да има ескалация. И все пак, само за няколко месеца има близо двеста атаки по офицери и войници от сирийската армия.

Медийната кампания в Русия срещу режима на Асад съвпада с неотдавнашните съобщения в международната преса, цитиращи израелски и западни източници, които повдигат въпроса за съдбата на Башар Асад. В дипломатическите кръгове все повече се говори за активирането на подкрепения от Москва комитет за изготвяне на нова сирийска конституция, както и за продължаването на политическия процес. Но руските правителствени кръгове не са единни относно политиката към Дамаск. Традиционно в Русия има сблъсък между разузнаването и военното министерство, като Кремъл служи за посредник между двете сфери. Една от причините за различните мнения в Москва, е Иран и засилващото се влияние на Техеран в региона, което е в противовес на руските интереси.

Putin is letting his impatience show with Assad, who isn’t proving as grateful for being kept in power by Russian intervention as the Kremlin leader needs him to be https://t.co/Om2EGoocL6

— Bloomberg Politics (@bpolitics) April 28, 2020

Русия се намеси по-сериозно в Сирия през 2015, но иранците са там още от преди бунта през 2011. В културно и религиозно отношение, Иран има силно присъствие, докато Русия запазваше позиции в армията и разузнаването на Сирия. Това се промени през годините и в момента сирийските правителствени сили са разделени между Техеран и Москва. Неслучайно руснаците изградиха серия от бази във вътрешността на Сирия с идеята да затвърдят присъствието си за сметка на иранците, с които официално са съюзници в името на запазването на режима в Дамаск. Отвъд тази обща цел, обаче, различията са много и най-вече свързани с бъдещето на Сирия. Руснаците влязоха в Сирия след като войната в Украйна привлече вниманието на Запада. С интервенцията от 2015, Москва искаше да измести фокуса от Киев, който представлява далеч по-важна тема за Европа, отколкото Близкия изток. Днес Москва дава сигнали, че иска да приключи по-бързо с военния си ангажимент в Дамаск и да обърне внимание на назряващите проблеми около съперничеството на глобалната сцена. За руските военни оставането в Сирия е нужно в името на енергийните и геополитически интереси, докато за разузнавачите трябва да се направят отстъпки пред Иран и така да се гарантира руското присъствие. Засега относно Сирия като че ли печелят военните. Макар винаги да са подозирали силата на влиянието на Иран в Сирия, за първи път руснаците действат последователно за неговото ограничаване, съзнавайки, че Техеран би представлявал пречка за руското присъствие в момента, когато руските сили започнат да напускат Сирия.

Защо войната в Сирия е далеч от своя край

С тази цел, преди месец руският военен министър Сергей Шойгу изненадващо посети Дамаск. Според източници, са били поставени три искания пред Асад. Първо, Русия желае да бъде гарантиран достъпът за руски компании, тъй като за Москва това е начин да бъдат върнати част от инвестициите, направени при интервенцията през 2015. Достъпът до сирийските газови, петролни и фосфорни залежи, а също и участието в инфраструктури проекти, е възможност за Кремъл да попълни загубите, причините от санкциите, наложени заради Крим. Второ, Русия иска сирийските правителствени сили да ограничат влиянието на про-иранските милиции. Възпирането им е ангажимент, поет от Москва след споразуменията с Израел и САЩ преди година. Показателно е, че въпреки продължаващите израелски удари по ирански позиции в Сирия, руските противовъздушни системи не възпрепятстват израелците. Трето, Кремъл застава срещу всяко подновяване на военните действия в Северозападна Сирия от страна на Асад, тъй като това би застрашило договорките с Турция, която е страната с най-силно влияние в тази част на Сирия. В момента Владимир Путин няма желание да подновява съревнованието с Ердоган и постигнатото по-рано тази година споразумение между Москва и Анкара е важно за руснаците. През февруари турската армия подкрепи бунтовниците в Идлиб срещу настъпващите части на Асад и обърна хода на военните действия. Тъй като тези събития се оказаха нежелан допълнителен ангажимент, последва подялба на провинция Идлиб и разполагане на съвместни турско-руски патрули.

EXCLUSIVE: Abu Dhabi crown prince offered $3 billion to Assad to break Idlib ceasefire

• UAE Crown Prince has sent his aides to convince Assad
• Russians were angry. They pressured Syrian govt to uphold the deal
• Assad backtracked https://t.co/DOI8G3JYNN

— Ragıp Soylu (@ragipsoylu) April 8, 2020

За Русия Сирия се превръща в бреме и това е видимо от безпрецедентната медийна кампания срещу режима на Асад. Очевидно е, че руснаците не са доволни от резултатите, а също са притеснени от Иран. Има и друг фактор, който Кремъл не включваше в сметките си – интересите на Обединените арабски емирства (ОАЕ). Емирствата дават сигнали, че искат да се сближат с Асад и малко по малко подновяват отношения. През март се появи информация за предлагане на няколко милиарда евро от Абу Даби на Асад, за да продължи той атаката си по бунтовниците в Северозападна Сирия. ОАЕ прави това, за да разсее Турция от Либия, където Анкара е основен конкурент за влияние на Емирствата. Макар и на една страна с ОАЕ в Либия, Русия гледа сериозно на договорките с Турция за Идлиб и не може да допусне ескалация. Според анализатори, посещението на Шойгу в Дамаск освен, че е поставило трите изисквания към Асад, е имало за цел да предупреди Дамаск, че предложението на ОАЕ не е останало в тайна. Медийната кампания в Русия и размахването на пръст на Асад, е напомняне, че сирийското правителство дължи много на Кремъл и Русия ще очаква в замяна на помощта си, да получи възвращаемост.