С поред източници от правителството и ядрената индустрия, британското финансово министерство е изчерпало всички възможности да отлага решенията за ядрената енергетика, съобщава Politico.
Филип Хънт, скромният лорд от Лейбъристката партия, натоварен със задачата да съживи ядрената енергетика на Обединеното кралство, има любим виц относно това колко бавно се развива този сектор.
Хънт — който е бил министър на енергетиката между 2008 и 2010 г. и се оттегли от втория си мандат в правителството едва миналия месец — често използвал този виц по време на приеми в Уестминстър, разказва представител на индустрията, присъствал на такива събития.
„Върнах се след 14 години“, казвал министърът, „и всичко беше точно така, както го бях оставил.“
Това бе едновременно критика към 14-годишното управление на Консервативната партия и признание за ледниковото темпо на ядрената индустрия.
Но това е на път да се промени. Министрите подготвят поредица от високопрофилни съобщения относно ядрената енергетика в навечерието на общото бюджетно преразглеждане на правителството на 11 юни.
Очаква се правителството, след месеци на забавяне, да обяви победителя в многомилиарден договор за изграждане на следващо поколение малки модулни реактори (SMRs), наричани още „мини ядрени централи“. Предстои и дългоочаквано финансово решение за мегапроекта за АЕЦ "Сайзуел Си" (Sizewell C) в графство Съфолк. Междувременно британските власти обсъждат изкупуване на ядрени обекти от частни собственици, с цел поставянето на индустрията под по-голям държавен контрол.
Това ще предизвика повече активност в ядрения сектор в рамките на няколко седмици, отколкото е имало през последните десетилетия.
По думите на източници, запознати със ситуацията, този подем не се дължи на умели действия от страна на Хънт или на политическите му ръководители, а по-скоро на факта, че Министерството на финансите — традиционно скептично настроено към ядрената енергия — вече няма възможност да игнорира проблема.
Предстоящото бюджетно преразглеждане, последният шанс през този мандат да бъдат отпуснати средства за пренебрегваната ядрена енергийна система на Великобритания, „принуди правителството да действа“, казва втори представител на енергийния сектор, пожелал анонимност, както и други цитирани в материала, за да говорят откровено за плановете на правителството.
Britain prepares to go all-in on nuclear power — after years of dither https://t.co/KF88K90pDl
— POLITICOEurope (@POLITICOEurope) June 5, 2025
- Опасения от прекомерни разходи
Разширяването на нисковъглеродната ядрена енергия е ключово за две от „мисии“-те на премиера Киър Стармър — стимулиране на икономическия растеж и прекратяване на зависимостта на Великобритания от замърсяващи изкопаеми горива.
В реч от февруари, с която подкрепи развитието на ядрения сектор, Стармър заяви, че се изправя срещу „онези, които задушаваха нашите възможности за по-евтина енергия, растеж и работни места твърде дълго време“.
Индустрията има открити поддръжници и сред лейбъристите. „Имаме спешна нужда от нови ядрени мощности, не само за енергийна сигурност, но и заради възможностите за растеж и нови работни места“, каза депутатката Шарлот Никълс от Уорингтън Норт.
Том Грейтрекс, бивш депутат от Лейбъристката партия и настоящ ръководител на Асоциацията на ядрената индустрия, заяви: „Времето за приказки изтече. Трябва да започнем с решенията.“
В действителност Стармър няма много избор. В момента пет атомни електроцентрали осигуряват около 15 процента от енергийните нужди на страната, но повечето от тях ще бъдат изведени от експлоатация до 2030 г.
Спешността, която сега изпитва Стармър, не е убягнала и на други важни фигури в Лейбъристката партия. Миналия месец бившият премиер Тони Блеър призова за „ренесанс на ядрената енергия“ с фокус върху бързото изграждане на малки модулни реактори.
Разширяването на ядрената инфраструктура е мащабно начинание. Двата проекта — "Хинкли пойнт Си" (Hinkley Point C) и предложеният "Сайзуел Си" — могат поотделно да осигурят електроенергия за по шест милиона домакинства.
Разходите обаче са колосални. Бюджетът на "Хинкли пойнт Си" скочи от 18 милиарда паунда на 46 милиарда. Проектът изостава с шест години от графика.
Това са именно данните, които карат финансовото министерство да бъде предпазливо.
„Отделни министри са много полезни. Чиновниците — откровено враждебни“, коментира бивш министър, отговарял за ядрената енергия.
„Финансовото министерство винаги е било скептично към ядрената енергия, защото тя струва твърде много“, заяви откровено бивш високопоставен служител от Уайтхол.
„Бих обобщил позицията на Министерството на финансите като: риск“, съгласява се Адам Бел, директор в консултантската компания Stonehaven и бивш началник на енергийното звено в министерството на бизнеса, енергетиката и индустриалната стратегия.
„Всяка дискусия беше фокусирана върху риска от инвестиции в ядрена енергия, с много малко акцент върху потенциалните ползи“, казва той. Това е полезно, за да не харчи правителството необмислено милиарди, но също така свидетелства за липса на стратегическа визия за ролята на държавата в сектора.
Друг бивш висш служител на финансовото министерство настоява, че ведомството не е принципно против ядрената енергия.
Но съчетанието от „лоша история по отношение на изпълнението, ескалиращи разходи“ и необходимостта „да се намери бюджетен капацитет, за да се отразят разходите в счетоводните книги на правителството“, правят ядрените проекти трудни за защита пред избирателите, които искат болници и училища, а не централи, които ще заработят след повече от десетилетие.
UPDATE: The first of two 500 tonne nuclear reactors has been installed at EDF Energy's Hinkley Point C site in Somerset.
— Jefferson (@Jefferson_MFG) December 4, 2024
A joint venture between Bouygues and Laing O’Rourke (BYLOR) is building the plant, which will feature Britain’s first nuclear reactor for more than 30 years.… pic.twitter.com/TM63TcQqyM
- Липса на политическа мощ
Министърът на енергетиката Ед Милибанд се опитва да насочи вниманието и към позитивите на ядрената енергия.
„Ако искате да изградите ядрен проект във Великобритания, вратата ми е отворена“, каза той пред лобисти в края на миналата година. „Моето министерство слуша.“
Но мнозина се съмняват дали Милибанд и неговите колеги наистина слушат.
Според документ, получен по Закона за достъп до информация, Милибанд се е срещнал с водещия ядрен представител на страната Саймън Боуън само веднъж в първите пет месеца след идването си на власт, докато за същия период е провел пет срещи с водещи организации от вятърната и соларната енергетика.
За разлика от вятърната и соларната енергия, за които лейбъристите са поставили амбициозни цели, за ядрената все още няма такива.
„Въпросът е дали Ед Милибанд не е толкова фокусиран върху възобновяемите източници, че не вижда ядрения потенциал“, коментира високопоставен лейбърист от Камарата на лордовете.
Министерството отхвърля твърденията, че Милибанд пренебрегва ядрената енергия. Говорител на правителството заяви: „Прекъсваме наследството на десетилетия без нови ядрени мощности, оценяваме окончателните оферти в конкурса за SMR и ще вземем окончателно решение за "Сайзуел Си" в рамките на бюджетното преразглеждане.“
Висши служители посочват като доказателство за ангажимента на Милибанд неговото разхлабване на регулациите относно местата, където могат да се изграждат ядрени централи.
Още хвалби получава и вече бившият ядрен министър Хънт. „Работата с него беше чудесна“, заяви Джулия Пайк, управляващ директор на "Сайзуел Си". „Той наистина разбира значението на ядрената енергия и е ентусиазиран поддръжник на проекта.“
Но съществуват и опасения, че е бил назначен именно защото портфолиото му не е приоритет за Милибанд.
„Милибанд даде този ресор на Хънт, за да си улесни живота“, твърди трети представител на индустрията, запознат с процедурата по възлагане на новите ядрени мощности. „Той не е човек, който ще разтърси нещата и ще постигне реална промяна.“
Същият човек добавя, че задачата на Хънт е била основно да се справя с „лудите идеи“ — ексцентрични предложения за ядрени технологии, на които правителството понякога трябва да обърне внимание по задължение.
„Може и да пуснат Милибанд в стаята“ при големи инвестиционни решения, казва източникът, „но става дума за толкова много пари и дипломатически натиск, че това е над нивото на Милибанд и Хънт.“
Говорителят на правителството категорично отхвърля тази оценка за работата на лорд Хънт.
„Той работи неуморно с ядрената индустрия, докато правителството връща Великобритания в глобалната надпревара в ядрената енергетика, гарантирайки енергийна сигурност и нулеви емисии, създавайки хиляди добри, квалифицирани работни места“, заяви говорителят.
Britain’s new Hinkley Point C nuclear plant demands some extreme engineering. Construction teams have even called in the world’s largest land based crane — “Big Carl” — for some of the heaviest lifts, including positioning the dome over the first reactor.
— The B1M (@TheB1M) May 23, 2025
When it completes, this… pic.twitter.com/FeFSsC3qIV
- Доналд Тръмп и бъдещето на малкия модулен реактор (SMR)
Както обикновено в Уестминстър, не е без значение и ролята на Доналд Тръмп. Ядрената енергия е възможен път за намиране на общ език с климатически скептичния президент на САЩ.
„По въпроси като ядреното сътрудничество можем да работим заедно със САЩ“, заяви Милибанд миналия месец. „Може би го правим от различна гледна точка — но можем да си сътрудничим.“
Миналия уикенд Тръмп обяви серия от изпълнителни заповеди за стимулиране на ядрената енергия в САЩ, докато технологични гиганти като Google и Microsoft лобират от двете страни на Атлантика за държавна подкрепа за SMR, с които да захранват енергоемките си центрове за данни.
Един от тестовете за намеренията на британското финансово министерство ще бъде колко компании ще спечелят договори за SMR. Има опасения, че в крайна сметка ще бъде избран само един победител. „Мисля, че всички, които са в течение, знаят, че трябва да има двама победители — включително лорд Хънт, а вероятно и самото Министерство на финансите“, казва вече цитиран източник от енергийния сектор.
Но в крайна сметка, според същия човек, Министерството на финансите няма избор.
„Това е съвпадение на два фактора — "Сайзуел Си" и SMR — и едно събитие: бюджетното преразглеждане“, казва той. След броени седмици правителството ще представи плановете си за разходите през следващите три години. Ако големите ядрени решения бъдат отложени още веднъж, финансовото планиране на ведомството ще бъде подкопано.
„Трябва да вземеш решение и да изясниш съдбата на "Сайзуел Си". Инвестицията е толкова голяма, че ако я отложат още малко, числата на Министерството на финансите вече няма да имат смисъл“, твърди той.
„Съществува спешност в министерството не само да се изграждат нови ядрени мощности, но и всякакви други източници на енергия за гарантиране на сигурността на доставките“, казва представител на синдикат, който е водил разговори с министрите по въпроса за бъдещите ядрени инвестиции.
Бюджетното преразглеждане може да се окаже моментът, в който инерцията ще отстъпи място на спешността. „Смятам, че трябва да има големи анонси, за да се задвижат нещата напред“, заявява синдикалистът.
Не пропускайте още от Vesti.bg:
Тръмп забрани на гражданите на 12 държави да влизат в САЩ