На 14 май 1921 г. мощна слънчева буря, наречена буря на Нюйоркската железница, кара северното сияние да освети нощното небе на Ню Йорк. На Бродуей се събират тълпи, наслаждавайки се на „пламтящо небе“, което остава незатъмнено от градските светлини. На следващата сутрин прекомерни електрически токове изключват сигналната и превключващата система на Нюйоркската централна железница в Манхатън, спирайки влаковете. Пожар избухва в контролна кула на железопътния транспорт, разположена на Парк Авеню и 57-ма улица. Дим изпълва въздуха. По протежение на участък от Парк Авеню жителите „кашлят и се давят от задушаващите изпарения, които се разпространяват на блокове“.
Когато електрически заредените частици на слънчева буря обгръщат Земята, те причиняват геомагнитни бури, които генерират електрически полета в земята, индуцирайки електрически токове в електрическите мрежи.
Слънчеви бури, толкова интензивни, колкото супербурята от 1921 г., имат потенциала да причинят кошмарен сценарий, при който съвременните електрически мрежи, комуникационни системи и други инфраструктури се сриват в продължение на месеци. Подобен срив на електропреносните мрежи вероятно би довел и до аварии в атомни електроцентрали, чиито радиоактивни емисии биха влошили цялостната катастрофа.
Учените смятат, че слънчевите бури, достатъчно мощни, за да сринат части от съвременните електропреносни мрежи в продължение на месеци, могат да удрят Земята по-често от веднъж на век. През юли 2012 г. слънчева супербуря, за която се смята, че е била по-интензивна от бурята на Нюйоркската железница, пресече земната орбита, като пропусна планетата с една седмица.
Щатите на източното крайбрежие, горният среден запад и северозападната част на Тихия океан имат геоложки характеристики – не преобладаващи в други региони на Съединените щати – които увеличават уязвимостта на инфраструктурата на електропреносната мрежа към слънчеви бури. За съжаление, по-голямата част от търговските атомни електроцентрали в Съединените щати се намират в щатите на източното крайбрежие и горния среден запад, два от регионите на САЩ, които са най-уязвими към прекъсвания на електрозахранването, причинени от слънчеви бури, пише The Guardian.
При прекъсване на електрозахранването с продължителност месеци, атомните централи биха загубили захранването си с външна електроенергия, което е необходимо за безопасната им работа.
Аварийните дизелови генератори, които осигуряват резервно електричество, са проектирани да захранват охлаждащи помпи за няколко дни, а не за месеци. Никоя ядрена централа в ССАЩ не е губила външно електричество за повече от седмица. През 2012 г. Комисията за ядрено регулиране на САЩ заяви, че екстремна слънчева буря може да доведе до срив на електропреносните мрежи и потенциално до повреда на активните зони на реакторите в множество ядрени централи.
Басейните за съхранение в ядрените централи, които съхраняват отработени горивни касети, обгръщащи ядрените отпадъци, също са уязвими към аварии. Отработените горивни касети могат да прегреят и да се запалят, разпръсквайки радиоактивен материал в околната среда, ако се загуби охлаждащата вода на басейна за съхранение.
Отработените горивни касети са толкова термично горещи и радиоактивни, че трябва да бъдат потопени в циркулираща вода и охладени в басейн за съхранение в продължение на години. Басейните за съхранение в американските ядрени централи обикновено съдържат около шест зареждания ядрено гориво в активните зони на реактора и са почти толкова плътно опаковани с горивни касети, колкото работещите реактори – опасности, които значително увеличават вероятността от голяма авария.
Пожар на отработено гориво в открит, плътно опакован басейн за съхранение може потенциално да освободи 10 пъти повече цезий-137, отколкото е изчислено, че е освободен при аварията в Чернобил.
Подобно бедствие би могло да замърси хиляди квадратни мили (1 миля = 1,6 километра) земя и да изложи милиони хора на големи дози йонизираща радиация, много от които биха могли да умрат от ранен или латентен рак.
За разлика от това, ако басейн за съхранение с тънко напълнена смес бъде лишен от охлаждаща вода, отработеното му гориво вероятно би освободило около 1% от радиоактивния материал, за който се смята, че се освобождава при пожар на отработено гориво в басейн с плътно напълнена смес.
Достатъчно охладените касети с отработено гориво могат да бъдат прехвърлени от басейн за съхранение в сухо контейнерно хранилище; тоест пасивно охладени, безтечни контейнери от стомана и бетон, които предпазват хората от йонизиращо лъчение. Неизбежността на срив на националната електропреносна мрежа, който би довел до множество ядрени бедствия и неизмерими човешки страдания, подчертава необходимостта от възможно най-бързо прехвърляне на касети с отработено гориво в сухо контейнерно хранилище.
Бързото прехвърляне на националните запаси от касети с отработено гориво, които са били охладени поне пет години, от басейни за съхранение в САЩ в сухо контейнерно хранилище би било „сравнително евтино“ – по-малко от общо 5,5 млрд. долара. Икономическата цена от загубата на огромни парцели градска и селска земя за поколения напред поради радиоактивно замърсяване би била много по-висока.
Сенатор Едуард Марки от Масачузетс внесе Закона за съхранение на сухи контейнери през 2014 г.,
призовавайки за забрана на практиката за претоварване на басейните за отработено гориво. Законът, който Марки внесе отново в последващи сесии на Конгреса, не е приет. Лошото управление на отработеното гориво от страна на ядрената индустрия трябва да спре. Конгресът трябва да приеме законодателство, изискващо от собствениците на атомни електроцентрали бързо да намалят количеството на басейните за отработено гориво.
