О ткриването на лек за ХИВ може би е една стъпка по-близо, след като изследователите откриха нов начин да принудят вируса спре да се скрие в човешките клетки, съобщава The Guardian.
Способността на вируса да се скрие в определени бели кръвни клетки е едно от основните предизвикателства за учените, търсещи лек. Това означава, че в тялото има резервоар на ХИВ, способен на реактивиране, с който нито имунната система, нито лекарствата могат да се справят.
Сега изследователи от Института за инфекции и имунитет „Питър Дохърти“ в Мелбърн
демонстрираха начин да направят вируса видим, проправяйки пътя за пълното му изчистване от тялото.
Той се основава на mRNA технология, която стана известна по време на пандемията от COVID-19, когато беше използвана във ваксини, произведени от Moderna и Pfizer/BioNTech.
В статия, публикувана в Nature Communications, изследователите за първи път показват, че иРНК може да бъде доставена в клетките, където се крие ХИВ, като я обвие в малък, специално формулиран мастен мехур. След това иРНК инструктира клетките да разкрият вируса.
Breakthrough in search for HIV cure leaves researchers ‘overwhelmed’ | Global development | The Guardian https://t.co/Pj65koiz63
— Salford Cabx (@SalfordCAB) June 5, 2025
В световен мащаб има почти 40 милиона души, които живеят с ХИВ и трябва да приемат лекарства до края на живота си, за да потискат вируса и да гарантират, че няма да развият симптоми или да го предадат. За мнозина той остава смъртоносен, като данните на UNAIDS сочат, че през 2023 г. всяка минута е умирал един човек от ХИВ.
„Преди се смяташе за невъзможно“
да се достави иРНК до типа бели кръвни клетки, в които се намира ХИВ, каза д-р Паула Севаал, научен сътрудник в Института Дохърти и съавтор на изследването, защото тези клетки не са поемали мастните мехурчета или липидните наночастици (LNP), използвани за пренасянето му.
Екипът е разработил нов тип LNP, който тези клетки ще приемат, известен като LNP X. Тя каза: „Надеждата ни е, че този нов дизайн на наночастици може да бъде нов път към лечение на ХИВ“.
Когато колега за първи път представи резултатите от теста на седмичната среща на лабораторията, Севаал каза, че те изглеждаха твърде добри, за да са истина. „Изпратихме я обратно в лабораторията, за да го повтори, и тя се върна следващата седмица с резултати, които бяха също толкова добри. Така че трябваше да повярваме. И разбира се, оттогава го повторихме много, много, много пъти.
Бяхме смаяни от това колко голяма беше разликата между деня и нощта – от това, че преди не работеше, и изведнъж започна да работи.
И всички ние просто седяхме и се задъхвахме, сякаш казвахме „уау“, развълнувано споделя д-р Севаал.
Ще са необходими допълнителни изследвания, за да се определи дали разкриването на вируса е достатъчно, за да позволи на имунната система на организма да се справи с него, или дали технологията ще трябва да се комбинира с други терапии за елиминиране на ХИВ от тялото.
Изследването е лабораторно и е проведено върху клетки, дарени от пациенти с ХИВ. Пътят до използването на технологията като част от лечението на пациенти е дълъг и би изисквал успешни тестове върху животни, последвани от проучвания за безопасност при хора, които вероятно ще отнемат години, преди дори да започнат проучванията за ефикасност.
„В областта на биомедицината много неща в крайна сметка не стигат до клиниката – това е жалката истина; не искам да рисувам по-красива картина от това, което е реалността“,
подчерта Севаал.
„Но по отношение на конкретно областта на лечението на ХИВ, никога не сме виждали нещо близо до толкова добро, колкото това, което виждаме, по отношение на това колко добре сме способни да разкрием този вирус. Така че от тази гледна точка сме много обнадеждени, че ще можем да видим този тип реакция и при животно и че евентуално бихме могли да направим това и при хора“, надява се тя.
Д-р Майкъл Рош от Университета в Мелбърн и съавтор на изследването, заяви, че откритието може да има по-широки последици отвъд ХИВ, като съответните бели кръвни клетки участват и в други заболявания, включително рак.
Д-р Джонатан Стойе, ретровирусолог и почетен учен в Института „Франсис Крик“, който не е участвал в проучването, каза, че подходът, възприет от екипа от Мелбърн, изглежда е голям напредък спрямо съществуващите стратегии за изтласкване на вируса от скривалището му, но ще са необходими допълнителни проучвания, за да се определи как най-добре да се убие след това.
Той добави: „В крайна сметка остава една голяма неизвестна. Трябва ли да се елиминира целият резервоар за успех или само по-голямата част? Ако само 10% от латентния резервоар оцелее, ще бъде ли това достатъчно, за да се засява нова инфекция? Само времето ще покаже. Това обаче не омаловажава значението на настоящото проучване, което представлява голям потенциален напредък в доставянето на иРНК за терапевтични цели до кръвните клетки“.
Проф. Томаш Ханке от Института Дженър към Оксфордския университет оспори идеята, че вкарването на РНК в белите кръвни клетки е било значително предизвикателство. Той каза, че надеждата, че всички клетки в тялото, където се крие ХИВ, могат да бъдат достигнати по този начин, е „просто мечта“.
