Русия се опитва да спре западните компании да бягат от страната

М инистър-председателят на Русия Михаил Мишустин обяви капиталов контрол, предназначен да спре изтеглянето на западни компании от страната, предават от CNN, позовавайки се на информационните агенции ТАСС и РИА.

„За да се даде възможност на бизнеса да взема информирани решения, беше подготвен проект на президентски указ за въвеждане на временни ограничения за излизане от руски активи“, каза Мишустин.

„Очакваме, че тези, които са инвестирали в страната ни, ще могат да продължат да работят тук".

Западните компании взимат решения поради „политически натиск“, каза той, и те ще бъдат възпрепятствани да продават руски активи, докато този натиск не отшуми.

Президент подписал Указ о дополнительных временных мерах экономического характера по обеспечению финансовой стабильности России https://t.co/g8zNtQvVmt

— Президент России (@KremlinRussia) March 2, 2022

Петролният гигант Би Пи (BP, British Petroleum) е една от най-известните компании, изоставили Русия, след като нейните войски нахлуха в Украйна миналата седмица. Би Пи заяви в неделя, че планира да напусне своя дял от 19,75% в най-голямата руска петролна компания "Роснефт" и техните съвместни предприятия - което представлява една от най-големите чуждестранни инвестиции в Русия.

Оттогава други последваха примера, включително Shell (RDSA) и норвежкият Equinor.

Във вторник Exxon Mobil (XOM) обеща да напусне последния си оставащ газов и петролов проект в Русия и да не инвестира в нови разработки.

Предприятието „Сахалин-1“ е „една от най-големите отделни международни преки инвестиции в Русия“, според уебсайта на проекта.

Това се случи скоро след като френската Total Energies заяви, че няма да осигури нов капитал за руски проекти и оценява въздействието на промените на западните санкции върху съществуващите си инвестиции в страната.

Mastercard and Visa cut off Russian banks from their networks as ruble hits record low https://t.co/4LmlAS9NlT

— Daily Mail Online (@MailOnline) March 1, 2022

Visa и Mastercard също работят за налагане на санкции срещу Русия. И двамата доставчици на кредитни карти заявиха тази седмица, че предприемат стъпки за спазване на мерките, докато се развиват.

В изявление от понеделник Mastercard каза, че вече е „блокирала множество финансови институции“ от мрежата си в резултат на санкциите и ще „продължи да работи с регулаторите през следващите дни“.

Големите световни инвестиционни фондове се присъединяват към компаниите в опитите си да изхвърлят руски активи. Норвежкият суверенен фонд за 1,3 трилиона долара ще продаде акции в 47 руски компании, както и руски държавни облигации, каза норвежкият премиер в неделя.

Русия се бори да предотврати финансов срив, откакто САЩ, Европейският съюз и други западни държави наложиха санкции на голяма част от банковата система на страната, включително замразяване на стотици милиарди долари на чуждестранни резерви, които Москва трупа от години, за да защити руската икономика.

Според анализатори мерките могат да доведат до банкова криза.

Рублата се понижи с около 25% в понеделник и сега струва около един американски цент. Тя загуби около половината от стойността си, откакто Русия за първи път нахлу в Украйна през 2014 г., анексирайки Крим и задействайки много по-ограничени санкции. Руският фондов пазар не е отворен за търговия тази седмица, но акциите на руски компании, котирани в чужбина, се сринаха.

Руските власти вече предприеха спешни мерки, за да се опитат да стабилизират финансовата система. Централната банка увеличи повече от два пъти лихвите до 20% и временно забрани на руските брокери да продават ценни книжа, държани от чужденци. Правителството нареди на износителите да обменят 80% от приходите си в чуждестранна валута за рубли и забрани на руски граждани да извършват банкови преводи извън Русия.

„Сигурен съм, че санкционният натиск в крайна сметка ще отшуми и тези, които няма да ограничат проектите си у нас, поддавайки се на лозунгите на чужди политици, ще спечелят“, каза Мишустин.