Русия, САЩ и Иран в битка за Сирийската пустиня

В ойната в Сирия навлиза в нов етап. Досега светът стана свидетел на няколко фази – от 2011 до 2012 г. страната беше разтърсена от протестна вълна с искане за реформи, на която правителството отговори с репресии, те от своя страна доведоха до открит въоръжен бунт в края на 2012 г., за да стигнем до избухването на гражданска война и появата на радикални групи в периода 2013 – 2014 г.

От този момента насам, конфликтът се превърна в нещо повече – геополитическа война, в която различни страни се включваха постепенно със свои военни части или подкрепяйки военни сили в Сирия.

САЩ строят огромна секретна база в Сирия, какво следва

САЩ удари сили на Асад, Русия негодува

През 2017 г. тази война навлиза в нов и още по-заплетен и сложен етап, който довежда до нова карта на зоните на влияние на други държави в Сирия. Тази карта ще бъде определяна от присъствието на военни бази, принадлежащи на регионални и световни сили, които опитват да наложат своята визия за бъдещето на страната.

Конфликтът в Сирия се превръща в конфликт на границите, в който всеки от замесените играчи ще се стреми да контролира граничните зони с Йордания и Ирак, а оттам и важните и богати на петрол и газ пустинни райони на Източна Сирия.

Множество играчи се борят за Източна Сирия

САЩ се намират между няколко съюзници, в зависимост от фронтовите линии и политиките към конкретни райони. Вашингтон партнира с иракските шиитски милиции от Хашд ал Шааби, които се оказаха от главните сили срещу "Ислямска държава" в Ирак, докато в същото време комуникират и с части на Свободната сирийска армия – отново заради "Ислямска държава".

Междувременно, САЩ се опитват да предотвратят сирийският режим и съюзните му милиции да достигнат границата с Ирак, където биха могли да създадат коридор за доставки от Багдад и Техеран.

Сирийският конфликт навлиза в нова етап, в който Сирийската пустиня става главна военна цел от началото на тази година, особено след подписването на споразумението в Казахстан на 4 май между Турция, Иран и Русия за създаването на „зони за деескалация“.

Тази сделка, която не беше подписана нито от сирийското правителство, нито от сирийската опозиция, трябваше да доведе до спиране на огъня в Северна и Южна Сирия. Такова спиране на огъня се получи, но е нарушавано многократно и до днес.

В Източна Сирия интереси имат и иранците. Те подкрепят настъплението на проправителствените милиции и сирийската армия от запад, като гледат със силно недоверие към Сирийските демократични сили и особено към кюрдските милиции, които се сражават в Ракка срещу "Ислямска държава".

Тъй като Иран има свои собствени кюрдски сепаратисти, за Техеран засилването на кюрдската позиция е тревожно и иранските части ще опитат да спрат кюрдите от възможно настъпление към Дейр ез Зор.

А в Дейр ез Зор пък се намират обсадените от година насам от "Ислямска държава" сирийски правителствени части. Въпреки редовните помощи, пускани от самолети над града, положението им е особено тежко. Самата провинция Дейр ез Зор граничи с Ирак и все още е почти изцяло със силно присъствие на "Ислямска държава". За Асад е важно да върне целия град Дейр ез Зор под свой контрол, макар през последната година това да не беше приоритет на сирийското правителство, предвид боевете в Алепо и Хомс.

В Източна Сирия имат силни и ясно изразени интереси и руснаците. Техни частни компании вече започнаха разработването на фосфатните мини в Палмира, а също и газовите полета в района. За подсигуряването на работата на мините, Москва дори започна изграждане на военна база – четвъртата руска база в Сирия от началото на конфликта досега.

Сирийската пустиня – петролни полета и магистрала към Ирак

Сирийската пустиня представлява огромен район от около 520 000 квадратни километра, граничещ с Йордания и Ирак. Освен това, тук се намират и две трети от петролните и газови залежи на Сирия, а също и фосфатни мини край Палмира – едни от най-големите в света.

Ето защо, след сраженията за Алепо в Северна Сирия, бунтовническите офанзиви и правителствени контраофанзиви в Южна Сирия и затихването на фронтовете в Централна Сирия, дойде ред на Западна и Източна Сирия.

Доката западните части, които граничат с Ливан, засега са все още с ограничени сблъсъци, то Източна Сирия стана основна арена за различни интереси.

В средата на март тази година няколко опозиционни фракции обявиха създаването на общ щаб, чиято основна цел е изтласкването на "Ислямска държава" от района Хамад в пустинята. В този щаб се включиха предимно части на Свободната сирийска армия, които освободиха големи райони в пустинята в провинциите Суайда, Дараа, Дамаск и Хомс.

Военните действия на този щаб стартираха от военната база ат Танф, намираща се на границата с Йордания и Ирак и на 240 км от Палмира. Граничният пункт, носещ същото име, е под контрола на сирийските бунтовници и е главна цел на "Ислямска държава".

Бойци от Свободната сирийска армия в пустинята достигнаха през април района на базата ал Син, която представлява последното военно летище в района, държано от сирийското правителство. Бунтовниците там не влязоха в сражения с режима, тъй като са концентрирани в битката си срещу "Ислямска държава".

Целият район, в който оперираха бунтовническите части в тази част на Сирия, носи името Източен Каламун. Той е обграден от териториите на режима и за бунтовниците е важно този пояс да бъде прекъснат, за да може да се създаде коридор към намиращите се наблизо столични предградия, държани също от бунтовници.

За да не се допусне подобно развитие на ситуацията, сирийските правителствени сили започнаха военна операция през май с цел да изтласкат бунтовниците от Суайда и Източен Каламун. И още нещо: за Асад е важно да прекъсне възможността през пустинята бунтовниците да достигнат до провинция Дейр ез Зор и Абу Камал, което ще отдалечи режима от така желаната граница с Ирак.

И така, силите на режима, подкрепени от иракски и ливански милиции, започнаха напредване към Ирак, достигайки граничните зони в средата на юни – в едно и също време със съюзниците им от Хашд ал Шааби, идващи пък откъм иракската граница.

Иракската граница със Сирия – място за сблъсък между Иран и САЩ

Ако погледнем района, където се водят сражения, става ясно, че напредването в граничните зони с Ирак от страна на сирийските правителствени сили не е, за да изтласкат "Ислямска държава", чиито части все още контролират селища в пустинята, а да се подсигури пътят от Сирия към Ирак до Иран, давайки по този начин и възможност за иранските интереси да достигнат до брега на Средиземно море. През Източна Сирия преминава главната магистрала Дамаск – Багдад, която е от жизнена важност за доставки.

Именно в този район станахме свидетели на няколко американски въздушни удара срещу конвои на сирийските правителствени сили и про-ирански милиции. Три пъти в рамките на по-малко от месец, американски самолети поразяваха тези конвои.

От една страна, до това се стигна след като САЩ предупредиха милициите да не навлизат в зоната на ат Танф, където са сирийските бунтовници – зона, договорена също така с Русия. От друга страна - за американците трябва да бъде прекъснат контактът между Сирия и Ирак в сирийската пустиня, въпреки че останаха мълчаливи, когато Сирийските демократични сили установиха контакт с Хашд ал Шааби в провинция Хасака, далеч на север.

САЩ имат вземане-даване с про-иранските милиции, но Вашингтон не възнамерява да изтласка иранското присъствие в Сирия. Напротив, американците установиха комуникационни канали с Техеран през трети страни, като иракското правителство.

Ясно е, че ще има териториален контрол от иранската столица през Багдад до Алепо и Дамаск, но този коридор ще бъде под постоянно наблюдение на САЩ. Това, обаче, обърква съюзниците на Вашингтон в Сирия – стратегията на САЩ тук никога не е била особено ясна, а още повече сега: тя буквално се изменя от севера на юг и си партнира с различни формации, които са близки или до Турция, или до Иран, или до Русия.

Трябва да се спомене, че позицията на Русия е също нюансирана. Москва вече няколко пъти критикува Иран, че я обвързва с групи като Хизбулла, към които руската дипломация има винаги едно наум. Докато Русия има предимно политически цели в Сирия и желание за контрол върху газта и фосфатите в пустинята, то за Иран въпросът е най-вече идеологически. Този факт вече предизвика сблъсъци между руските патрули в Алепо и про-ирански милиции, в резултат на което бяха убити седем руски войници в началото на тази година. В Танф, далеч на юг от Алепо, Русия ясно се договори със САЩ относно зоната за деескалация и опита да попречи на проправителствените милиции да навлязат в зоната срещу тамошните бунтовници.

Война на преговорите

Така, сирийската война се превърна не само в поредица от военни сражения, но и от кръгове от преговори и договорки, включително между САЩ и Русия, а също и Йордания, в които се дискутират бъдещи зони на влияние.

Без натиска от САЩ и Русия в Южна Сирия, например, районът би се превърнал в перманентно бойно поле. Макар и в момента да има въздушни удари от страна на Асад срещу намиращите се в офанзива сирийски бунтовници, тази част на Сирия остава засега що-годе тиха.

През последните дни на юли, от щаба в Йордания, който подпомага бунтовниците в Южна Сирия, пристигна подновена оферта: даване на оръжия, но само ако бунтовниците се сражават срещу "Ислямска държава". Бунтовническа група, действаща в района беше заплашена от американски удари върху базата им, защото е атакувала позиции на сирийския режим. Всичко това доведе до негодувание и липса на доверие към американците. Макар че договорките между Русия и САЩ възпират подновяването на военните действия, най-вероятно е конфликтът в Сирия да избие отново с пълна сила именно на юг, където е и столицата Дамаск.