- Русия развива сателитната мрежа RASSVET като конкурент на Starlink, която може да разшири възможностите на руските военни за управление на ударни дронове на големи разстояния.
- С помощта на Беларус Москва изгражда необходимата наземна инфраструктура, което според анализа може да увеличи заплахата за Украйна и балтийските държави.
- Европейски страни обсъждат санкции и технологични средства за противодействие, а Украйна настоява пред международните институции за ограничения върху руската мрежа.
Русия изгражда собствена сателитна мрежа, за да разшири военните си възможности. Системата RASSVET може в крайна сметка да позволи на руските сили да управляват ударни дронове на много по-големи разстояния, създавайки заплаха за държави отвъд Украйна. С помощта на Беларус за изграждането на наземната инфраструктура на мрежата балтийските държави може да се изправят пред нова заплаха за сигурността по източния фланг на НАТО.
RASSVET е сателитна комуникационна мрежа в ниска околоземна орбита, която от 2023 г. се разработва от частната руска компания „Бюро 1440“ с държавна подкрепа.
През 2026 г. финансирането и разгръщането на проекта се ускориха, след като Русия загуби достъп до Starlink, което нанесе сериозен удар върху настъпателните ѝ способности. Целта на RASSVET е да копира американската система и да изгради собствена независима руска сателитна интернет мрежа.
Успешното ѝ разгръщане би представлявало заплаха не само за Украйна, но и за съседните на Русия държави, особено за балтийските страни.
- Защо балтийските държави трябва да се тревожат?
За да направи системата напълно функционална, Москва привлича своите съюзници, особено Беларус. Там се изгражда наземен контролен център, който ще осигури необходимата инфраструктура за разширяване на покритието на системата. Местният партньор по проекта е беларуският сателитен оператор Belintersat.
Засега Украйна е изправена пред най-непосредствената заплаха от разгръщането на RASSVET. Изграждането на необходимата инфраструктура в Беларус обаче вече разширява географския обхват на системата. RASSVET може да представлява заплаха и за балтийските държави, Литва, Латвия и Естония, които се намират в близост до Русия и Беларус.
Потенциалната заплаха е значителна. Хиляди руски дронове биха могли да нанасят прецизни удари по военни обекти и критична инфраструктура в държави, които може да не са подготвени да отблъснат подобна атака. Най-важното е, че тези удари могат да бъдат извършвани с относително евтини дронове, докато защитата срещу тях би била скъпа. Това предизвикателство вече стана очевидно по време на войната в Близкия изток.
Макар RASSVET все още да не е достигнала планирания си оперативен капацитет, потенциалните ѝ военни приложения вече стават видими в Украйна.
"Рассвет": Руският отговор на "Старлинк"
- Какво прави RASSVET опасна?
В Русия RASSVET се представя предимно като граждански проект, но действителността показва друго.
Украински военнослужещи вече са документирали използването на терминали от системата върху дронове „Молния“, евтини ударни безпилотни летателни апарати с неподвижно крило, способни да изминават десетки километри.
Засега Украйна е изправена пред най-непосредствената заплаха от разгръщането на RASSVET. Оборудвани със сателитни терминали, руските дронове ще могат да нанасят по-прецизни удари дълбоко в украинска територия. Противодействието на подобни атаки ще стане по-трудно, тъй като дроновете ще бъдат управлявани чрез сателитна комуникационна мрежа.
Показателно е, че макар системата да се разгръща постепенно, тя вече се използва на бойното поле. Между 2023 и 2024 г. първите шест тестови спътника бяха изведени в орбита. През 2026 г., след спирането на услугите на Starlink, разработването на проекта се ускори и десетки спътници бяха изстреляни в орбита. Макар не всички да са достигнали определените си орбитални позиции или да са влезли в експлоатация, проектът продължава да се развива.
Кремъл планира до 2027 г. в орбита да има 250 спътника, до 2030 г., 730, а до 2035 г., над 900.
Русия заглушава Starlink: Ще попречи ли това на Украйна?
- Инфраструктурата на Starlink става обект на руски атаки
Русия е напълно наясно с възможностите на новата си сателитна система и вече води хибридна война срещу основния си конкурент Starlink. През последния месец инфраструктурата на SpaceX е била атакувана три пъти в европейски държави. Съоръжения, от съществено значение за работата на Starlink, бяха повредени в Полша, България и Литва.
През октомври Axios съобщи също, че руски спътник се е приближил на едва няколко десетки метра от американския спътник ICEYE-X36. Това може да е било опит за намеса в работата на американското сателитно оборудване. Русия може да изпитва потенциални методи за смущаване на комуникациите, като същевременно проверява как биха реагирали други държави.
Русия отвръща на удара, изстрелва 924 сателита
- Как Европа може да противодейства на руската RASSVET?
Един от начините за противодействие на тази заплаха са санкциите. Към момента Belintersat е обект на санкции, наложени от всички основни юрисдикции, включително САЩ и Европейския съюз. Проблемът обаче е, че само Съединените щати са наложили санкции на руската компания „Бюро 1440“.
Европейските държави проучват и технологични мерки за противодействие. Германия оценява наземни системи, способни да нарушават сателитните комуникации и навигационните сигнали, което потенциално би позволило намеса в работата на RASSVET.
Междувременно Украйна настоява за международни ограничения върху руската сателитна мрежа. Москва е включила украинска територия в обявените зони на обслужване на системите си RASSVET-1 и RASSVET-3, което е накарало Киев да се обърне към Международния съюз по далекосъобщения (ITU).
Украйна настоява територията ѝ да бъде изключена от обявените зони на обслужване на мрежите и изразява опасения от възможни смущения в украинските комуникационни системи. Киев призовава и други държави, чиито територии Русия е включила в планираните зони на покритие, да подадат подобни възражения.
Друг подход е най-малкото да се подготвят мерки за противодействие. В момента Starlink не работи в Русия, а SpaceX забранява използването на услугите ѝ там. Ако обаче Starlink получи възможност да работи дори на няколкостотин километра навътре в руска територия, това потенциално би разширило възможностите на Украйна да извършва операции с дронове срещу руска военна техника, разположена по-далеч от границата, включително срещу установки за изстрелване на балистични ракети. Това би могло да помогне за намаляване на заплахите за граничните райони на Украйна и съседните държави.
