С ъс сателитната си система "Рассвет" (Зазоряване) Русия иска да създаде алтернатива на американския "Старлинк". С новата технология тя вероятно ще може да повиши точността на поразяване в Украйна. Какво е известно, съобщава Deutsche Welle.
Украйна снабдява войските си на фронта с помощта на дронове. С безпилотните апарати се доставят боеприпаси, оборудване и храна. Те се управляват чрез американската сателитна система „Старлинк". Възможно ли е и Русия да започне да изпълнява подобни транспортни полети, беше попитан руският президент Владимир Путин преди няколко седмици. „Да, това е възможно", отговори руският президент и добави, че първите руски сателити, които изпълняват подобни функции, са в орбита от 2023 година. А през 2024 и 2025 работата по тях не е спирала, увери Путин. Наетата за целта фирма по нищо не отстъпвала на „Старлинк" и много скоро руските въоръжени сили щели да се сдобият със своя собствена алтернатива на американската спътникова система.
"Старлинк" е значително по-мощен
В Бундесвера са разгледали новия руски сателитен проект и са значително по-скептични от руския лидер - поне що се отнася до краткосрочния успех на проекта, пише АРД. Системата „Рассвет“ (на руски: „Зазоряване“), която Путин оценява така високо, вероятно ще може да влезе в експлоатация чак след няколко години, ако изобщо бъде завършена, гласи оценка в поверителен анализ на Бундесвера, който е на разположение на германските медии WDR и NDR.
Военните експерти все пак не изключват вероятността проектът да бъде реализиран успешно. Според тях най-рано в края на 2027 г., за когато е планирано пускането в експлоатация на „Рассвет-3“ с 288 спътника, „Русия ще постигне поне ограничена бойна готовност“ - поради малкия брой спътници. Според руски данни броят на спътниците ще се увеличи от 730 през 2030 г. на 900 през 2035 година. За сравнение: „Старлинк" разполага вече с повече от 10 000 спътника. Затова в Бундесвера са почти сигурни, че „Рассвет" няма да може да се мери с американската система.
Русия е под натиск
Изграждането на сателитната мрежа „Рассвет“ е възложено на космическата и телекомуникационна компания „Бюро 1440". Тя е основана преди няколко години, а името символизира направените общо 1440 обиколки около Земята на първия съветски сателит „Спутник-1“. С този проект Русия иска да създаде собствена независима спътникова интернет инфраструктура, така наречената „мега-констелация“, която може да се използва както за граждански, така и за военни цели.
Русия е под натиск в това отношение. По време на войната срещу Украйна руската армия първоначално сама използваше мрежата „Старлинк", преди през февруари тази година компанията на американския милиардер Илон Мъск да блокира достъпа до нея. Според американските военни и разузнавателни служби това е довело до значително отслабване на руските сили и е допринесло за успеха на украинската офанзива през пролетта, посочва АРД.
Първоначално ще се използва само от военните
Руснаците предвиждат, че в първата фаза на изграждането на системата „Рассвет" ще се използва изключително за военни цели. Точно с това са свързани и опасенията на експертите на Бундесвера, които виждат в този важен детайл най-голямата опасност. Тяхната оценка е, че при тези обстоятелства руските въоръжени сили „за първи път ще придобият собствена способност за управление на безпилотни системи в реално време“. Целта е „гарантиране на постоянно глобално покритие“, пише още АРД.
Според американското издание „Политико" през последните месеци изграждането на сателитната система е било ускорено. И изводът, който прави изданието: очевидно и с този сравнително малък на брой сателити Русия вече може да направлява оръжия в Украйна в кратки времеви интервали през деня.
Твърде амбициозни срокове?
Сред способностите, които руските военни ще придобият след пускането в действие на новата система, от Бундесвера посочват например това, че те ще могат да разпознават „незабавно“ промени на терена - например придвижване на войски. Възможно е с новата технология да се повиши и точността на поразяване на целите от руска страна.
И все пак експертите на Бундесвера се съмняват, че посочените срокове са реалистични. Те виждат сериозни пречки пред изпълнението на този „доста амбициозен график": до голяма степен успехът ще зависи от производствения капацитет на спътниците, наличността на системите-носители за извеждане в орбита, както и от продължителността на войната в Украйна.
Дотук са изведени около 30 спътника в орбита
През 2023 г. първите три тестови спътника бяха изстреляни в космоса в рамките на мисията „Рассвет-1“. През 2024 г. последваха още спътници с „Рассвет-2“, а през март тази година от космодрума Плисецк ракети „Союз" изведоха първите спътници „Рассвет-3“ в ниска околоземна орбита на височина около 500 километра – по-късно през годината последва и втора партида. Към момента се смята, че в космоса са изведени повече от 30 спътника „Рассвет-3".
Според съобщения в медиите, позоваващи се на публични данни, няколко от спътниците са се разбили или са излезли от строя. Така например, от 16-те спътника „Расссвет“, изстреляни през юли, до края на август нито един не е достигнал достатъчна височина.
Към това се добавя и фактът, че Украйна възнамерява да предприеме мерки срещу „Рассвет“. В средата на август вече имаше украинска атака срещу руски ракетен център, в който се произвеждат ракетите-носители за спътниците „Рассвет“. А ако спътниците останат на земята, мечтата на Путин за руски „Старлинк" определено ще се разбие, пише още АРД.
