И нфлацията в Румъния продължава да расте с бързи темпове. Всичко поскъпва за една нощ, а прогнозите на Националната банка (БНР) предизвикват сериозно безпокойство. През юли 2025 г. страната регистрира годишен темп на инфлация от 7,8%, което е голямо увеличение спрямо предходния месец (5,7%).
(Във видеото: Румъния - историята на (не)успеха: Забогатяването и финансовата криза)
Официалните прогнози вече предвиждат инфлацията да надхвърли 9% до края на годината. По този начин Румъния поддържа най-високия темп на покачване на цените в Европейския съюз. Тази ситуация е свързана с последиците от уязвима икономическа система и държавен апарат, който е трудно да се реформира.
Според управителя на БНР Мугур Исареску, централна фигура в румънския икономически живот в продължение на повече от три десетилетия, инфлацията се корени в бюджетния дефицит. 2024 г. завърши с дефицит от 9,3% от БВП, най-високият в целия ЕС, а първите месеци на 2025 г. следваха същата траектория. При тези условия инфлацията отразява хронични бюджетни дисбаланси.
Правителството реагира с антикризисни мерки: увеличения на ДДС и акцизите, всички от които пряко засягат потребителите и подхранват покачването на цените. Някои анализатори смятат тези мерки за „лейкопласт върху отворена рана“: временни решения, които не решават структурните проблеми, разточителните публични разходи или широко разпространеното укриване на данъци.
Тази стратегия обаче идва с политическа и социална цена. Необходими са жертви, преди всичко от семействата и малкия бизнес, които са на първа линия в производствената система. Статистиката показва въздействието на инфлацията върху ежедневието. Между юли 2024 г. и юли 2025 г. цените на плодовете са се увеличили с 28%, цените на зеленчуците с 11%, а цените на енергията с 34%. Цените на основните услуги – от водоснабдяване до здравеопазване и ресторанти – отбелязаха увеличение с над 8%.
При тези условия ръстът на заплатите изглежда по-скоро като пълна илюзия. Според Националния статистически институт средната нетна заплата е достигнала 1100 евро, само с 6 евро повече от предходната година. Тази цифра бледнее в сравнение с инфлацията и значителната загуба на покупателна способност. С други думи, румънците купуват все по-малко, докато харчат повече. Последиците са многобройни: семействата намаляват потреблението си, предприемачите наблюдават спад в продажбите си, а потребителският кредит става все по-скъп.
На макроикономически фронт Румъния все още не е в рецесия, но са очевидни признаци на забавяне. През второто тримесечие на 2025 г. растежът бе само 0,3%. Междувременно прогнозите на Националната банка на Румъния за 2025-2026 г. предполагат умерен растеж, повлиян от политиките за фискални икономии и външното търсене, особено от Западна Европа. Самият Мугур Исъреску открито говори за риска от рецесия, подчертавайки зависимостта на румънската индустрия от континенталната динамика, признавайки, че „ситуацията в Европа не е много добра“. Оттук и препоръката му за по-ефективно използване на европейските фондове, особено тези, свързани с Националния план за възстановяване и устойчивост. За губернатора те представляват единствения инструмент, способен да стимулира устойчиво възстановяване. „Ако искаме да избегнем рецесия, е от съществено значение да ускорим усвояването на европейските средства“, каза той, свързвайки международния авторитет на страната със способността ѝ да изпълнява бюджетните си ангажименти.
Перспективата за приемане на еврото, някога обявена за национален приоритет, вече е изоставена. Последната официална среща по темата датира от 2018 г. Управителят на Националната банка припомни, че Румъния е изпълнила условията за присъединяване към еврозоната между 2013 и 2015 г., но че тази цел е била изоставена от Букурещ и че това е политическо решение, подкрепено от „почти всички партии“.
Според прогнозите на БНР, инфлацията може да се върне към европейските стандарти – около 2,5% годишно – до 2026 или 2027 г. И то при две условия: фискална дисциплина и социална стабилност. Две променливи, които далеч не са гарантирани в политически контекст, белязан от вътрешни разделения и латентни конфликти. „Не сме в рецесия, данните потвърждават това, но рискът съществува“, каза Мугур Исареску, подчертавайки необходимостта от запазване на приемствеността на бюджетната програма, за да се запази доверието. „Надяваме се да не се налага да повишаваме лихвените проценти. Но ако нестабилността се увеличи, може да бъдем принудени да го направим,“ предупреди управителят.
Освен това, леята остава относително стабилна, благодарение на възстановяването на валутните резерви. Според доклад на ERSTE Bank, Националната банка на Румъния е похарчила шест милиарда евро (близо 10% от валутните си резерви), за да укрепи националната валута и да балансира валутния курс. „Страната вече не се нуждае от нашата пряка подкрепа“, каза управителят, определяйки я като съществена за доверието на пазара.
Все по-голям брой държавни служители протестират срещу мерките за строги икономии, въведени от коалиционното правителство, водено от либерала Илие Болоян. Следвайки примера на магистрати, учители и лекари, общинските служители също обявяват демонстрации. Дори полицията протестира. Националният съюз на полицейските и договорно наетите служители (SNPPC) остро критикува плана на правителството за промяна на пенсионната система за военните, предупреждавайки, че обявените мерки компрометират националната сигурност и обещавайки мащабни протести, ако правителството не ги изостави.
-------------
Анализ на италианската Трансевропейска обсерватория за Балканите и Кавказ.
